Преди коридата
"Няма бик, излязъл на арената, който да се е върнал оттам жив, даже и ако убие тореадора" (Надпис върху стената на градския клозет. Отдолу някой е допълнил, перифразирайки: "Биковете не са това, което бяха")
- Тази вечер ще е дълга - рече барманът и постави чашата пред него. - Извикал съм и децата. Ще дойдат да помагат.
- Цяла седмица ще е така. Искаш ли една цигара?
- Не, не пуша тези треви - усмихна се барманът. - Ще ходиш ли на коридата?
- Разбира се - отвърна К. Загледа се в огледалата зад бара. Между процепите на наредените бутилки, отразено в сумрака на бара, проблясваше бледото му лице. Огледа левия си профил - брадавицата с форма на огромен тарантул беше на мястото си върху бузата, черна и прясно оскубана от космите - най-забележителното нещо върху лицето му. Почеса я приятелски, като куче зад ушите, и отпи дълга глътка. "Аз съм свиня - намигна на огледалото - и никакви перли, хвърлени в кочината, не ме интересуват. Тази седмица ще грухтя в калта до повръщане."
Започваше местната фиеста, всички, родени и израсли в Арнедо, се връщаха за празника. Корида, детски въртележки, музика до оглушаване, крясъци, захарен памук, сергии с евтини джунджурии. Естрада пред църквата с певци и местни танцьори на фламенко. Всяка вечер блясък на фойерверки, а в събота, преди закриването - карнавал с маски. Една седмица пиене и ядене до оглупяване. Панаир, фиеста, приятели, лудница - какво по-хубаво от това?
Барът започна да се пълни с хора. По улицата към центъра, под бумтенето на тъпана и воя на кларнета, облечени с бели ризи и панталони, премина малката група на духовия оркестър. Вътърът развяваше червените кърпи, вързани на вратовете им. След около час щяха да се върнат обратно, следвани от шумна тълпа подскачащи деца, а зад тях мъже и жени, събирани от баровете по пътя. Всички поели към Plazza de torros - стадиона за борбите с бикове, построен в края на градчето върху прашна поляна, обградена с редки палми и хилави от жажда тополи.
- Какво става с тебе, пич?! - извика Хуан и прегърна К. през раменете. - Кога се върна?
- Снощи - рече К. Извади сребърна табакера и му предложи цигара. - Искаш ли?
- Да, да! Макар че от вчера съм на кока, една хубава трева не пречи! -ухили се той и извика над главите на хората, струпани пред бара: - Джин с тоник, кафе и от онова мезе с рибата. Ти какво пиеш? Мастика... И една мастика! Ето ти и една бандана - извади червена кърпа с надпис и я върза на врата му. - В "La oveja negra" тази година ги раздават на редовните клиенти и туристите. Аз взех две. Хайде, пий!
Отпиха и К. попита:
- Какво става тука? Нещо ново или нищо...
Хуан затвори очи.
- Чакай да помисля - хвана се с две ръце за задника, обут в изтъркани джинси, и започна да го чеше в размисъл. - Последната година се напих осемдесет и три пъти, купих си нова кола, шест пъти ходих на проститутка и шестте пъти бях не само пиян, но и друсан. Друго не си спомням, освен че Ана Бутилката взе женската награда за най-добра писателка.
- Не мислиш, че е взела наградата, защото е от партията на президента, и че се чука с него, нали? - ухили се К.
- Как мога да си помисля такова нещо, никой не го мисли, а и на кого му пука - изпръхтя Хуан. - Ще ходиш ли на коридата?
- Разбира се!
К. се огледа. Барът беше претъпкан. Дори масите, пръснати из салона, бяха заети. Компания от бозави туристи бе насядала с чаши в ръце по стълбите към тоалетните на горния етаж. "Tormenta" беше един от последните барове по традиционния маршрут към Рlazza de torros. Последната дупка за последните питиета преди коридата.
- ...отивам на бачкане и псувам - обясняваше Хуан. К. го погледна, от шума и мастиката не бе чул началото. - Какво правя аз? Бачкам с отвращение за шибаните пари. По цяла седмица се гърбя за седемдесет евро на ден - да си плащам сметките, пиенето и дрогата от петък до понеделник. А после от понеделник до петък пак работа и броя часовете, докато дойде време за фиеста. И така от бачкане до фиеста* - всеки ден. След време ще си вържа на врата ипотека, жена, деца и така цял живот. На много хора това им харесва - кичеста алея в парка на европейската цивилизация. Аз обаче деградирам, превръщам се в човекоподобна маймуна, разбираш ли, една от милионите шкембести маймуни, обречена да подскача по долните клони на дърветата в този окастрен парк. Дарвин може да си го начука с руло хартия от "Еволюция на видовете". На ръкоперката след няколко милиарда години плуване из световния океан може да й израсте нокът на някой хрущял. Обаче човекът няма шанс и след десет милиарда години бачкане да му поникне трета ръка или да му порасне втора глава, под мишницата например!
К. се захили, като си представи втората глава. Хуан взе чашата и я пресуши.
- Педро, още по едно от същото - извика той към бара и продължи. - Не мисли, че съм ядосан и неблагодарен, не съм. Бесен съм! Това, което постигам всеки ден, е пришки на ръцете и кора от мазоли върху мозъка. След някоя година ще тръгна по утъпкания път, към природата си на скот, към ухиленото щастие на малоумниците. Тези, дето сме родени да бъдем "калта и солта на земята". Аз не искам да съм част от този бълвоч, дето носи високомерното име живот. Пия и се друсам не защото ми е кеф или от скука, а защото ми тежи да бъда един от милиардите с изгърбени тела, носещи върху гърба си Щастието на някой друг. Ще ми се да съм онзи рядък и противен екскремент, който дразни всички с неизбежната си фекална смрад. Който дразни онези, с разстройството от преяждане на боклуци, купени от евтините супермаркети, защото пестят да си платят вноската за колата и апартамента. Дефекациите са символ на всичко онова, което човек, след като го създаде, високомерно пуска водата след него. Като Бог, който, след като ги сътвори, ги изхвърли на пътя. Цял живот мисля да стана писател - нещо като Буковски, или поне Дали, но нямам гъз като на оная курва - Бутилката. Нямам и образование. А както знаеш, нищо и не съм написал - мързи ме. Затова, ако мога да осъществя тази фекална метаморфоза, ако успея да опазя поне едната си главата от ножа на глобалната гилотина, наточена за нас от малкото хора с ламтеж за много пари, ще се превърна в обезглавеното или всъщност оглавеното произведение на Твореца, който и да е Той, и това ще е моят среден пръст, размахан срещу тях. Тогава може да се пробвам да напиша нещо.
- Хубава воняща перла - рече К., замаян от досадата на тези откровения. - Обаче не става ли въпрос само за пари?
- Парите дават свобода - Хуан отпи от чашата и си взе от мезето - рибка, маслина и кисела краставичка, набучени на клечка за зъби. - Наистина парите имат това свойство да превръщат водата във вино. Но ако въобще някога ги докопам, вече толкова ще съм оглупял, че и най-хубавото вино ще има вкус на оцет. Според законите на физиката орбитата, в която се върти светът, под въздействие на някакви сили от центробежен характер, изхвърля всичко, което го дразни и му е излишно. Ако ще има някакъв нов, да го наречем Ренесанс, той ще започне именно от тези, които са предимно -бежно изхвърчали на бунището - доброволно и свободни. Богат е този, който може да прави с времето си, каквото поиска. Притесняват ме само две неща: как това богатство ще ми плаща вноските за колата, пиенето и мезетата... И второ, че всяко удоволствие доскучава, когато се превърне в начин на живот!
Оркестърът с грохот спря пред "Tormenta". Музикантът с тъпана влезе вътре, захапал преполовена пура.
- Вино! - изкрещя той и бумтене разтърси бутилките по лавиците: дум-дум-дум.
Хората, струпани на бара, извикаха в разбъркан хор: "Оле, оле, оле!"
Мъжът обърна чашата на един дъх, тъпанът отново разтърси бара и излезе на улицата. След миг отново забумтя, кларнетът и тромпетът се надуха и цялото шествие продължи надолу по улицата. Барът започна да се опразва.
- Хайде да тръгваме - подкани К. приятеля си. - Покрай твойта смрадлива теория тук стана много просторно, ще се удушим от чист въздух.
Хуан го погледна с бистри очи, сякаш не пиеше втори ден. Такова е въздействието на кокаина дори при едноседмичен запой - държи главата бистра, а погледът е чист като на девица.
- Остави я тази фъшкия, утре ще имам друга, с аромат на мушкато - усмихна се той.
И така ще е цяла седмица - помисли си за последно К. - Докато перлите се превърнат в камъни, като главите ни...
* Фиеста - едноседмичен празник, който се празнува веднъж годишно във всяко населено място с повече от две къщи и пътна табела с името му. Освен това е и всяка минута свободно време след работа - б. а.
КРАЙ
Няма коментари:
Публикуване на коментар