Петък вечер
- Хесус...Джизъс или Исус - искаше да каже шефът, но нали е испанец, каза го, както му е свикнал. - Ти докога ще бъркаш тази боя, не виждаш ли, че оцветителят остава по ръба на кофата!Освен това тази тояга е мръсна.
- Шефе, ти ми я даде - рече Хесус и го погледна от долу на горе, беше клекнал до кофата. Шефът изстиска малко дим от пурата си (не беше хаванска), а някакво местно листо, натъпкано с тютюн (пестеше), пусна струйка дим през носа и изсъска с досада: - Педал, колко пъти да повтарям, че когато разбъркваш, трябва да обираш оцветителя от ръба.
- Да го духаш - измърмори Хесус и продължи да върти тоягата. Приличаше на гондолиер, захванал пръта с две ръце, приведен напред, потен. Шефът се подсмихваше, правеше се, че не беше чувал за миксери и машини за разбъркване на цимент, гипс, тежки постни бои и други материали, с които се работеше тоя занаят. Всичко се вършеше на ръка. Така се е работело по времето на Боянския майстор и на Микеланджело. На който не му харесва...Хмм - красноречиво не се доизказваше той:- И така ще се работи винаги...при мен.
Беше студено, беше строеж, беше зима, снегът беше навалял предната вечер. Очилата на Хесус се потяха.
- Тази боя замръзна! - рече той и се изправи. Сопата остана да стърчи забита вертикално в центъра на кофата.
- Мамка му - изпуфтя шефът и захвърли недопушения фас. Отново се опитваха да го измамят - работниците, данъчните, строителната фирма, жена му, прогнозата за времето...Кога най-сетне щеше да спести за истински пури. Скоро, закани се... като уволня всички.
Но реши да помисли и... даде отпуска. И без това беше петък, а температурата минус 15.
- K., спиш ли ? - попита Хесус в телефонната слушалка.
- Не, в интернет съм, гледам едно порно...с крави - изкикоти се К. - Обаче те дори не знаят, пасат си на една поляна.
От време на време К. имаше проблеми с носталгията като повечето имигранти, които живееха сами. Понякога пейзажи и гледки от родината го караха да я потиска, носталгията, с едро преглъщане, а когато се наложи, и с фалшиво кискане в телефонната слушалка. Кравите пасяха някъде в подножието на средния Балкан и в далечината се виждаше заснежения Ботев връх и покривите на калоферските къщи.
- Заеби ги! - развика се Хесус - Идваш ли с нас.
- Идвам - рече К. - Ще чакам долу, на улицата.
Хесус е слаб, но не колкото е редно за един наркоман. Всъщност пуши само хашиш, а от това не се слабее много. Интересното е ,че работният му панталон ежедневно е някак си усукан около краката, което създаваше обърканото усещане за неудобство у този, който го види как се катери по някоя стълба да речем, но на него не му пукаше. Винаги беше идеално обръснат, с очила, които много често висяха на носа му. Пoлунадрусан, ухилен и весел, той често дотичваше при К., докато работеха, озърташе се дали шефът няма да изскочи отнякъде и крещеше, въртейки налудничаво глупави очи: - Какво правиш...още ли си тук, в този апартамент, не си ли го свършил... метри, метри искам от вас, мързеливци! - После млъкваше, ухилваше се и запалваше цигара: - Не мога да разбера - коментираше той - дали наистина този идиот е толкова откачен или се преструва - говореше за шефа.
К. повъртя двата почернели, грапави ореха из ръцете си. Когато тя ги откъсна, кората им беше зелена и пръстите нежно пожълтяваха от допира. От месеци се търкаляха на бюрото. Сега приличаха на овъглени и изстинали спомени, горели в пещта на стотици, несънувани сънища за Жеравна, за Нея и нейните черни, японски очи...Търкулна ги отново на плота.
Когато слезе на улицата, Хесус и Робърт вече бяха там, натоварени в бяло такси.
- Къде отиваме ? - попита К. и се тръсна на задната седалка до Робърт. Хесус седеше до шофьора.
- Знам ли - отвърна Робърт и се ухили.
- Бар "Сascajos" - оповести Хесус.
- Хм, и къде е това? - стана му приятно на таксиста. Не беше го чувал, нямаше да е наблизо, щеше да нaвърти километри.
- Натам - замахна Хесус към дъното на улицата и пръста му остави мазно петно върху предното стъкло, криво щръкнал напред, подобно счупено копие, забито в мрака.
К. и Робърт пристигнаха в бара, Хесус беше изчезнал няколко пресечки по-рано, заедно с пръста си, в нощта. Кръчмата беше пълна с араби. От Мароко, Алжир, Тунис... и кой знае от кои краища още. Повечето бяха с бради, играеха карти и пиеха чай.
Робърт седна на бара до някакъв с патерици.
- Една бира.
- Чаша вино - поръча и К.
Барманката, арабка, увила с шарена забрадка главата си, имаше огромен задник като неизмита тава от баница и лице, подобно на мръсна луна. Изгледа ги подозрително, но сервира. После загъгна нещо на арабски с онзи с патериците.
Робърт се обади на Хесус по мобилния. -Тук съм - развика се в слушалката така, че чак К. го чуваше. - След малко ще дойда.
Дойде, когато двамата бяха на втората чаша. Беше свеж като след пиянска нощ и още три след това. Седна до онзи с патериците, но от другата страна, и си поръча бира.
- Ти си ченге! - заяви един брадат, застана до К. и го загледа с кървавите жилки на бялото в очите си.
- Защото не съм се бръснал, мислиш така или заради пърхута по яката ми? - захили се К.
- Аз не мисля - ококори се още повече онзи. - Аз убивам.
Робърт взе да се смее, дългата му къдрава коса скри лицето му, а челото му се чукна в ръба на бара. "Мръсната луна" се разшава неспокойно и застана пред тях: - Плащайте! - изкомандва.
Робърт се изправи и посочи Хесус: - Сметката е негова, той плаща.
- За мен е, за мен - уморено рече той и се потупа по джобовете. После прегърна енергично типа с патериците през раменете, но така, че да падне. Очилата му хвръкнаха на пода. Падайки, онзи замахна към Робърт, той хвана патерицата и я строши в главата на този, дето убива. Оказа се евтина, от пластмаса, но достатъчно здрава, за да може брадата му да забърше фасовете и храчките по пода. Хесус се боричкаше с другия. К. го ритна в пакета и той упорито, с въздишка, се заинтересува какво става там, между краката му. Хесус се изправи с пъхтене и строшени очила в ръка. Найлоновото пакетче хашиш се оказа на стола на арабина с патериците, билo е под гъза му. B крайна сметка го беше изпърдял. Барманката спешно говореше с някого по телефона.
Късно. Останалите усърдно играеха карти.
A те просто изчезнаха.
- Платих им двеста евро... - разказваше запъхтяно Хесус, докато криволичеха, подтичвайки из тесните улички на този объркан квартал - ... и ми викат, че стоката не била тяхна, а на някакъв с патерици, в бара.. Скапани посредници ... скапан бизнес... Сега май ще ни избият като мухи. Не трябваше да го удряш.
Спряха пред осветената витрина на ортопедичен магазин. Насред бастуни, наколенки, изкуствени ръце и крака, някакъв скелет, налапал шнорхел, с водолазна маска и тъмносини шорти, висеше опънат на няколко корди и плуваше във въздуха. Още не бяха сменили летния костюм на манекена, a наближаваше Коледа.
Запалиха по цигара, спогледаха се и се захилиха.
Продължиха към следващия бар. Все пак беше петък вечер, време за fiesta.
КРАЙ
Няма коментари:
Публикуване на коментар