27 февруари 2011

3 март или 16 април - Национален празник



Мисля да поизтупам от праха един стар пост от преди 2 г. и понеже наближава национален празник, надявам се да предизвикам дискусия по въпроса за неговата „националност“.
.....
Пази се от мълнии и светкавици, придружени с гръмотевици.
Ако не са придружени, още повече да се пазиш.
И от напрежение се пази.
Ниско и високо.
Волтово, може и ватово.
Моят вкус е развален. Съвсем се развали щом „Havana club” с тоник и малко черешов сок не ми доставят предишното удоволствие.
Съвсем неакадемично и полу-интелигентски мисля да се изкажа по въпроса за празника.
След като празнуваме 3 март като национален празник, съвсем останах без вкус напоследък. Направо се обезвкусявам, обезличавам, ослепявам, изчезвам от географската картата не само на Европа, но и на света. Изчезвам от деветата дупка на кавала- виждам , че мен на кавала изобщо ме няма.
И защо всичко това се случва Март месец, защо не Април да речем.
Защо трети март не може и не трябва да бъде национален празник?
Препрочитам „Строители на съвременна България“, преди това „Записки по българските въстания“, „Последните дни на Васил Левски“ , ще отбележа името на автора на тази книга инж. Димитър Панчовски и някой др. книги и известно време си мисля докато лежа или пътувам из метрото.
Ще бъда кратък, без претенции за изчерпателност по темата.
Руско–турската война от 1877–78г. се води с единствената цел Русия не да освободи България, а да заграби и колонизира територия принадлежаща на Турската империя - България.
По предварителен таен договор между Русия и Австро–Унгария, се е знаело че завзетите територии, при един евентуален успех на Русия, образуващи така наречената Сан Стефанска България, ще бъдат ревизирани от наличните към момента „велики сили“ които са дали съгласието си за тази война.
Договора не случайно се сключва на 3 март, рожден ден на Александър II.
След подписването на Берлинският договор се образува НЕЗАВИСИМО княжество България и автономна на Турция област Източна Румелия.
Защо?
За да се защити независимостта на България, а не да се превърне в териториалната си цялост „задунайска губерния“ управлявана от Русия. Идеята е България да бъде оставена сама на себе си и ако може, нека се обедини.
С този договор, Берлинския, Русия се задължава до 2 години да изтегли окупационните си войски от страната. България се задължава да изплати няколко милиона франка (колосална сума) като обезщетение на Русия за „услугата„.
Търновската конституция 16.04.1879г. подготвена за одобрение от временното руско правителство, но тотално окастрена в интерес на българската незвисимост от наистина НАРОДНИТЕ депутати, окончателно разбива илюзиите на Русия и на княз А. Дондуков като бъдещ княз на България, да вземат фактическото управлението на страната.
За княз е избран Александър Батенберг. След няколко години той ще уволни всички руски офицери от Българската армия и всички руски административни служители в министерствата.
Русия хич не е доволна и иска изплащане на споменатите милиони за „услугата“ !!!
1885г. Съединението. Единстевения противник на това обединение не е Турция, а... Русия. Под влияние на същата, Сърбия напада България. Турция, като „законен сайбия“, на Източна Румелия дори не си помръдва феса и под влиянието на Англия не изпраща нито един войник на границата, въпреки че трябва. Нали?
Победа. Съединение...ама не. Русия предизвиква военния преврат от 09.08.1886, чрез заплаха от нова война със Сърбия и окупация на България-два воени кораба изпратени от „освободителката“ заплашват да бомбардират Варна. По този начин се провокира детронацията на Александър Батенберг.
От тук на сетне, България в лицето на Стефан Стамболов и регентите е оставена да се оправя сама със себе си и с огромното количество русофили в страната, като братя Вазови, например /на мен „Чичовци“ по ми харесва, от „Подигото“, но нали не е писана в Одеса, не може.. /които дори пращат делегации в Петербург да молят тамошния цар да дойде и да „окупира“ (Д. Цанков) България, че да я спаси. От кого!!! От Българското правителство, разбира се.
И без да съм споменал до сега името на Левски, ще го спомена?
Защото, той първи е казал, че за да е независима- България няма нужда от освободител, защото той ще бъде новият и поробител, българите трябва да разчитаме само и единственно на себе си, без да чакаме някой друг да ни изрине кочината.
И е бил прав.
За това 3 март, не е ден на Българската свобода, а опит за ново поробване на България от Русия и рожден ден на някой си цар.
Като национален празник, документиращ юридическата национална самостоятелност и независимост трябва да се празнува 16 април - Денят на приемането на Търновската конституция.
И „Havana club”.
И не забравяй че освен светкавиците, „подигото“, националния празник, Русия и USA също са „Denger of Death” за твоя живот.
И някой примери от ландшафта и урбанистичния дизайн на „независимостта“ сравнени с паметника на дякон Игнатий, Васил Левски като размер.
Сравнение:
Паметника на съветската армия, огромна свинщина на кочината насред столицата.
Композиция. Недосегаема. Много е артистична. Огромна и си тежи на мястото. По братски.
Онзи с чергилото наметнат насред Пловдив навръх тепето. Скромно държи съветски автомат в ръка и мълчи. Монументално недосегаем. Емблематичен.
Рецедиви с български пари.
Онази чиния, дето прилича на сандвич на макдоналдс и 45 метровият кур с петолъчка на върха на Бузлуджа.
Превърнато в Комунистическо Сборище, кебапчийнаца и безплатна загорка.
В сравнение с тези монументи, колко е голям паметника на Васил Иванов Кунчев (Левски)
Просто обесен.
Защо!?

05 февруари 2011

Импровизации - мандрагора, пискюл, Езра Паунд и пирон

Има сънища има и безсъници – според някой учени двете състояния не се различават по нищо особено. Борхес например разказва, че с продължително сънуване можеш да създадеш истински веществен тигър, бог или човек. И сигурно е прав, може би, но нека разгледаме и друг противоположен вариант - с продължително безсъние от човек може да остане само сън. С безсъние можеш да създадеш спомен за човека и то съвсем нетраен спомен - виждаш някоя стара обувка в гардероба и изведнъж мислено се плясваш по челото - Брей какво ли стана с този човек, къде ли го отвя вятъра на спомена и т.н.! Лошото е, че може да бъде и по-зле. При продължително безсъние от въпросния човек може да остане само едно... прасе! Ето и един пример, на който не бих се доверявал особено:

Когато Одисей, на връщане от гурбет в Троя, пристига погрешка на остров Киркира, всички мъже пътуващи с него изведнъж се оказват превърнати в свине. И не за друго, не заради нимфата Цирцея, която ги била подмамила да пият вино смесено със сок от корен на мандрагора, както казва Омир - изпечен импровизатор и драматург, а просто защото не били спали хората. Безсъници! Да, граждани...„ден денувах, пътища незнайни...сън сънувах….., сън прокоба, сънувах си гроба…“, както казва народният поет П. К. Яворов. Но да не се отплесваме, все пак Одисей и приятели са пили вино, вярно е, но вследствие на продължителните битки с хидри и ехидни, борбите с посейдонските стихии на морето, циклопа полифем, безсъниците предизвикани от воя на пеещи сирени, гладът, липсата на тъмна бира и жени, всичко това ги докарало не до къде да е, а именно до там да пълзят като голи охлюви по плажа на бъдещия световно известен курорт - о. Корфу. Акостирайки на кея, те незабавно и дружно цапардосали по няколко чаши гъсто неразредено вино по много пъти и естествено след уморителното пътуване, се омаскарили като прасета и се овъргаляли в кочината. Именно от тогава, от онези древни времена идва и сравнението „напил се като свиня“ т.е. като Одисей и другите казаци на о. Корфу т. е. моряци. И никакви цирцеии и нимфи не са виновни за този резил. Омир е метафизирил ситуацията - един продължителен запой се превръща в любовна, изпълнена с животинска или свинска, по точно казано, страстна история между Одисей и Цирцея.

Освен това, някой автори на историческа литература предполагат, че всъщност не е имало Троянска война, което напълно подкрепя тезата за, както споменахме вече, изключителен талант на артиста Омир - създал гениалните измислици „Илиада“ и „Одисея“. Предполага се, че след като Парис е обрал къщата на Менелай - заедно с бакърите, стомните и овчите кожи, набързо е забърсал и жена му - Елена, известна с прякора Хубавата. Дъ бютифъл Елена, казано по нашенски. Натоварил Парис плячката, натоварил и Хубавата на кораба, вдигнали платната, запляскали веслата и запърпорили из Средиземно море- посока Александрия. Къде е бил Менелай през това време пита историята и не намира отговор. На лов!? За риба!? На баня или по курви!?... Дааа, историята мълчи и примирено ляга по гръб - разтваря крака, съгласна на всичко, дори да бъде онодена от недобросъвестни мошеници по този въпрос.

С пристигането си в Александрия, Парис бил гостоприемно посрещнат от тамошния владетел - фараон еди кой си. Поканил ги заедно с Хубавата в двореца както повелявали тогавашните традиции за гостоприемство. Захванали пир, купон си заформили. В онези времена да пируваш не било лесна работа, не и като да забиеш пирон в стената и да закачиш на него шапката си направена от прочетен вестник. Пировете продължавали със седмици, хората рядко имали гости и максимално се възползвали от възможността да си разказват истини и измислици т.е. новинарски емисии да си излъчват един на друг. Запили се нашите хора в двореца, а простите моряци обикаляли из пристанището и разнасяли между жените освен задължителният трипер, така също и клюки. Разказвали за обира в двореца на Меналай, за бягството и за Елената и въобще всичко си казвали хората, че и повече дори – какви новинари, какви журналисти ще са тогаз, ако не поизлъжат малко поне.

Оттук - оттам клюките, които не били никакви клюки, а колкото и да е странно, били самата истина /все пак в онези времена нямало практика да се плаща за разпространението на новини и тогавашните новинари - моряците, не виждали кой знае какъв интерес да лъжат, освен заради славата и спорта/ стигнали до голямото месесто ухо на фараона. Точно в този момент той се излежавал и решавал кръстословицата на съботния в. Таймс с надеждата да оправи снощният си махмурлук. Преди това бил прочел една статия по повод годишнина от смъртта на американския поет Езра Паунд погребан в Рим, който за изненада на читателя се оказа добър приятел на италианския народ и Мусолини. Фараонът не обърнал никакво внимание на факта, че всичко, което върши в момента е част от далечното бъдеще време, което пък е просто бъдеще или може би сложно ... ще се наложи да направим граматическа справка.

Черният Роб, който изпълнявал длъжността на сутрешна новинарска емисия, застанал в празната дървена рамка на бъдещ телевизор - LSD „pan-sonik“ с екран от около трийсет и четири инча, турил червен египетски фес с пискюл на главата и захванал да рапортува. Първо прогнозата за времето, после нивото на река Нил в сантиметри, след което се озърнал за евентуални подслушвателни уроди, уреди тоест, скрити из ъглите на фараонската спалня, и зашепнал в споменатото вече ухо за клюките от пристанището...

КРАЙ

Какво ще направи фараона след като разбере истината за похищението на дъ Бютифъл Елена и грабежът в дома на Менелай...!!!??

Ако искаш да разбереш, прочети „Животът начин на употреба“ от Ж. Перек. Ще намериш края на историята между стотината други истории разказани в тази чудесна книга.

Автор: Мандраке ел Магьосника