20 юли 2009

Ексер Филипоf

Ексер Филипоf или Едмунд–Корсаков Бъчваров, седеше пред мръсния прозорец. Отпиваше топло кафе с мляко от червена чаша с червен надпис който не се чете без лупа. Отпиваше бавно и зяпаше черния заек клекнал под люляковия храст в дъното на неподдържаната му градина. Слънцето не се отразяваше в прозорците на отсрещните къщи. Валеше дъжд, а дървената оградата която ги разделяше, къщите, беше изчезнала в гора от сочна и мокра коприва, висока колкото добре поливан канабис, царевица или коприва все пак.
–Можеше и да е по зле! – мислеше си Самуил Радомиров дъ Блайнд/ с едното око/.– Можеше да се казвам Виктор Юго Рамирес или Капитан Немо, или пък Богатир Русланов Върбанов, можеше и Ефрейтор да се казвам или пък Бригадир Разколников !!!
Остави чашата, застана пред огледалото, пристегна възела на вратовръзката, приглади назад четинестата си коса която приятно драскаше дланта и се втренчи в последната новост вьрху лицето си. Тънък, като връзка за обувка мустак. Мдаа, прав и точно над устната. Oгледа двата си полупрофила, левия не му хареса кой знае колко с добре тренираното си безличие, отново пристегна връзката, взе ключовете за колата и излезе.
Служебното волво С30 плавно зави от малката уличка с два реда тухлени къщички залепени една за друга и плавно се включи в колоната чакащи на светофара коли.
Заека под храста, казваше се Стефф, Мръсник, Кръстю, Джон, Али баба или Фафла и без това сам, продължи да гризе динената кора която получи за закуска и се чудеше дали наистина е толкова противна или да остане гладен и да чака вечерята от втръсналите му до премаляване моркови. А можеше да изкопае дупка под оградата и да хване пътя към свободата и най– близкия парк, където не знаеше, че не го чакат не толкова гладни лисици, но които все пак много щяха да му се зарадват. Навири нос към увисналите листа на люляка и задуши влажния въздух.
Трябваше ли да помисли!?

14 юли 2009

ПОЛИТИЧЕСКО - КРЕВАТНО

След като участвах в изборния позор на синята коалиция гласувайки за тях, взех че отлетях до Малпенса, едно от летищата на Милано. От там с кола под наем до Лугано. От там, обиколка на всички онези езера дето са много красиви и където никога не знаеш къде си в момента, дали в Италия или в Швейцария. Всичко зависи от това какви пари ти искат за сметката в кръчмата, евро или франка. Понякога и двете валути са в обращение и така отново оставаш в неизвестност къде точно се намираш.
Относно красотата на тези езера ще кажа, че Мен тази красота по скоро ме уморява. Тя е като онази красота, която навремето се срещаше изрисувана по таблите на селските кревати с пружини. Там се кипреха едни пейзажи с остри планински върхове поръсени с преспи сняг, а на преден план зелена котловина. В котловината тясно езеро с цвят на небе, езерото заобиколено от къщи с червени покриви и с колони, може и една къща, ама все пак с колони. В двора на къщата пасе паун с разперена по паунски опашка. Понякога пауна е по висок от планината. До пауна стърчи палма, може и две. В езерото плава лодка или лодки, с платна. Венециански гондолиер с моряшка шапка гребе, едни други в лодката, сеньори и сеньорити да речем, пият джин или шампанско, шмъркат кока и се хилят като тикви. Отсреща стръмно зеленее баир, а там църква, около нея пълзят коли. От време на време прелита хидроплан с витла и каца във водата разплискваки малки вълни. Лодката пиянски се клати.
Идилия.
Оказва се че селото с църквата се казва Чернобио.
Тук някъде е и края на таблата на леглото окантена с изрисувано червено мушкато.
Аз се напивам и три-четери дни ми е все тая, дали съм в Аскона, Беленсона, Локарно или Лугано. От време на време влизахме с пауна да се къпем ту в лаго Majore ту в лаго di Komo, а понякога въобще не се къпем. През останалото време пихме бира и пътувахме из тази красота от типа на кревата с пружината.
Но както и да е.
Въпроса ми е ЗАЩО съм разочарован от изборното безсилие на синята коалиция?
Докато успея да напиша този текст,се оказа че народното събрание вече е изкарало едно заседание.
Изчетох и иsзлушах всякакви версии на разни сини слагачи из блоговете и вайкания и възторзи и ...безсъници. Няма да цитирам имена.
Само ще кажа, че направих компромис със себе си да гласувам. Накарах, помолих и други хора да го направят и го направиха, някой чакайки 3 часа пред посолството. Съгласих се с всички увъртания на Костов в онзи сайт. Замижах пред явни лъжи.
И чак после, след изборния позор се замислих.
Умно нали? Тъкмо на време съм се замислил.
Докато се скитах из швейцароиталианските езерни пространства се сетих за един случай от времето на управлението на И. Костов
Ще дам този случай като пример, показателен защо „синята„ идея все повече разочарова. Защо умира!! Ще дам този пример понеже всички тихомълком сме готови да не му обръщаме внимание, но който е един от фундаментите на бъдещето на България.
Рядко някой вече пита и се връща на въпроса защо тогава Е.Бакърджиев вложи толкова хъс да разруши мавзолея на коминтерновския алкохолик Г. Димитров, а не вложи никакво усърдие, а пък динамит хич не вложи за да събори паметника на „съветската армия„ срещу Университета и паметника на онзи съветски войник с карабина в ръка, не помня вече каква марка беше, покачен на тепето насред Пловдив.
Защо не събори тях, а мавзолея? И каквито ще договори, национално изгодни, после да бил сключил с Русия за газта.
Когато тези чучела на руското господство паднат и бъдат изринати в депото за строителни отпадъци, тогава ще смятам че България е свободна страна.
И Тогава ще гласувам отново за човека който има достойнството да ги събори.
И нека никой не се вайка повече и да си мисли че нещо е спечелил. „Сините„ продължават да губят.