ОТЛИТАНЕ
/кратко/
Слънцето подобно на портокал изплува от вълните на далечните сиви планини. С оранжева светлина огря къщите на селото
захлупени от снега, като с бял вълнен чорап и тънката като конец замръзнала
река. Покривите и комините делнично
пушеха в скърцащото от студ портокалено синьо небе. Утро.
В двора на една от къщите със зелени капаци на
прозорците, под лозовият асмалък,
пробляснаха усмихнатите очи на снежен човек. Беше роден вчера, в
неделя, от един брадясал баща и 5 годишният му син. Човекът вместо ръце, имаше
забучени в снежното тяло две стари проскубани метли, а за нос, уста и очи парчета подръчна кафеникава керемида.
През прозореца на приземния етаж, опакован с рошава
ушанка, шал и уютно пухено яке, надничаше малкият скулптор на снежни човеци
приготвен за детската градина. Гледаше снежния човек и удължената сянка която
тъмнееше върху прошарения от асмите сутрешен сняг. Представяше си, че човекът
има крила, и ако ги размаха, метлите ще
го отнесат право към изгряващото слънце и планините отсреща, и като един
истински снежен батман ще ...! Майка му
го хвана за ръката и го поведе навън.
Вечерта, в сивото мръкване, след топлият зимен ден и
разтеклите се в капчуци покриви и улуци, от снежния човек беше останала малка
могилка мръсен сняг. В нея стърчаха парчета натрошена керемида, а отстрани върху
замръзващата кал, почиваха две нащърбени от употреба
жълтиникави крила.
КРАЙ