28 март 2010

За Aбстраг/а/Дната картина или чалга в галерията

Когато нямаш какво да кажеш, но си решил, че все пак ТРЯБВА да кажеш нещо, кое е по-добре:- Да продължиш напред с писането, мърморенето, копи-пействането, пеенето, рисуването, съчиняването и въобще дрънкането на всевъзможни глупости или да замълчиш и да изчакаш да ти мине напъна?
Този Фундаментален въпрос категорично се изправи пред мен вчера докато разглеждахме гостуващата Изложба на Аршил Горки организирана в „Tate modern„ и после при обикалянято из самата галерия.
Признавам си, че Горки ме заинтригува, поне http://en.wikipedia.org/wiki/Arshile_Gorky но към края решително се отегчих.
Картините на Абстрактното изкуство трябва да се консумират по единично или най-много по чифт на ден, в по голямо количество както в случая, бяха около 100, предизвикват апатия и абсолютно неразбиране от моя страна. При положение че съм разбрал все пак нещо от първите две.
Трябва да уточня, че 90 процента от съвременото абстрактно изкуство изложено в Тейт модърн, уточнявам за „модърн„ защото има и Тейт Британ където е доста по-интересно, предизвика в мен истински и автентичен гняв. Снимането е забранено, така че не мога да покажа снимки на картините и инсталациите които ме разгневиха. Истински шедьоври на глупостта, некадърноста, друсаната и алкохолизирана лайнарщина и шуробаджанащина, казано по нашенски, относно връзките чрез които някой „творци„или наследниците им си осигуряват откупуване и рекламиране на боклуците от световно известни институции като въпросната галерия.
Абстрактното изкуство предизвика въпросът с предполагаем очакван отговор, с който започнах този пост. Освен това ме накара да се замисля и за развитието на творческия процес при създаването на една картина от някой абстрактен художник в цялата му относителна и асоциативна неясност, както на художника така и на картината му. Дали при създаването на картината авторът-зачудих се аз.- Има, започва и тръгва от някаква идея, която ще се стреми да реализира такава каквато си я предствя. Или без да знае какво ще прави, без да има и на-малка представа, започва да маца, да цапа, да пръска боя, /понякога може и лайна/ с шепи, с кофи, с баданарки върху платното, да маже с шпатули, хавлиени кърпи, с длани или вестници, да дращи с нокти, да скърца със зъби/тежък е творческия процес, мъкаааа/. И След като приключи, отръпне се назад и огледа завършената работа, да плюне с възхищине, да цъкне с език и да си рече:- Ех, колко съм велик. Ха сега да видим какви асоциации и интелектуални клизми ще предизвика в зрителите тази огромна 5х5 метра цапаница с цвят и вид на говно, напръскано със сополи и лилави точки !!! ....Мдаа, няма да я продам за по малко от 50хил.евро.-казва си нашия художник, който вече има известна популярност в света на изкуфството. Ето и една версия за неговия бърз, но заслужен възход и пазарна експресивност:– Той е лансиран в този свят от брата на майка си, от вуйчо си всъщност, който е шеф на някаква банка. Вуйчото първо е платил на един, двама известни критици за няколко хвалебствени статии в съботния „дъ таймс“, после е уредил купуването на 5-6 картини, чрез посредник разбира се, които да красят фоаето на някой от клоновете на банката на която, казахме вече, той е шеф.....И мдааа, така е то или поне поне горе-долу.
Ето защо, ако и вие като мен сте отговорили на въпроса в началото, че е по добре да изчакаш да ти мине вместо да говориш, пишеш, рисуваш, дращиш и създаваш глупости, се оказва че не сте прави.
Доказателството за това е абстрактното изкуство и неговите хонорари, които понякога имат толкова много нули, че приличат на счетоводния баланс на Федералния резерв.
И това не се отнася само за изобразителното абстрактно изкуство!!!

Оказа се, че съм направил една снимка все пак.
Кървовочервената спираловидна цапаница която се вижда в дясно и в дъното на снимката е едно от нещата, не казвам картините, които ме разгневиха, в ляво в същото помещение има още две такива, почти идентични с другите две.
Чалгата има способноста за фантастични трансформации.



Това в дъното е „Tate modern“ гледан отзад, не откъм Темза.

25 март 2010

Paice, Ashton and Lord


След бурни скандали, разправии и малко кютек между някой от членовете на групата, около 1976 „Deep Purple„ се разпада.
Преди да се създат „Whitesnake“ на Дейвид Ковърдейл и „Rainbow“ на Richi Blackmore има осъществен друг музикален проект. Създава се за кратко една друга група в която участват Джон Лорд и Ян Пейс.
През 1977г. Лорд и Пейс заедно със студийния музикант и певец Тони Аштън и бъдещият китарист на „Whitesnake“ Бърни Марсдън създават групата PAL-Paice, Ashton and Lord.
В студиото на „Аби роуд“ записват един единствен албум с името „Маlice in wonderland„.
В Англия албума има успех, изнасят няколко концерта, дори се планира европейско турне, което обаче докато се организира и реализира, така и не се...турнира: - поради ангажименти на един или друг от музикантите към следващ проект или пък защото женските съпорд вокали били много изнервени или защото нещо друго! Както и да е, проекта PAL и членовете му създали „Злоба в страната на чудесата„ както бързо се събрали, така и набързо се разделили и всеки тръгнал натам докъдето знаем че е стигнал.
Този албум беше и продължава да е колекционерска рядкост. В България прз 70 и 80те год. по причина на информационно-милиционерски табута, забрани и ограничения малко хора знаеха за неговото съществуване, а още по-малко хора притежаваха плочата. Имах късмета да познавам един от собствениците на тази плоча. И до ден днешен си работи, плочата. Ето и обложката.


До скоро в мрежата имаше само обичайната справочна и историческа информация за тази група и никакви видео клипове. В YouTube се намираха няколко парчета които вървяха на фона на картинката от „тавата“ или върху размазани черно бели снимки на Purple и на PAL. Съвсем наскоро открих, че миналата година някой е качил и видео на тази забелижителна формация.
Специфичния глас и сценично присъствие на Тони Аштън са....абе, ето ги:




Повода да се си спомня за тази плоча, дойде от блога на Петър Иванчев, там също се говори за плочи http://ivancheff.blogspot.com/

21 март 2010

Мъжът с куфар - Kim Jong - Il

Герб КНДР Тези дни в един испански вестник имаше репортаж със същото заглавие по повод премиерата, ако може така да се каже, на една книга написана от агент Ким Джонг Ил, полковник от ДС на Северна Корея, който от 1994г. е беглец, живее под чужда самоличност в Австрия. Осъден задочно на смърт от режима, комунистическия, на Ким Чен Ир. Сега въпросният, бивш, може би агент е на 75 г. Според него с публикуването на тази книга разкриваща някой от тайните на севернокорейските тайни служби просто няма какво да губи, освен досегашната си анонимност на обикновен австрийски гражданин и случайно може би, живота си.
В свободен превод заглавието на книгата звучи горе-долу така:-„В служба на диктатора. Живот и бягство на един севернокорейски агент„
В книгата се разкава за неща, които мен лично не ме учудват, но които са много типични, показателни за мисленето и действията на комунистите, тези които са се докопали до властта, за начина по който използват тази власт.
От самото си създаване Северна Корея почти винаги е под ембрго за доставки на луксозни стоки, хай тек технологии, петрол, оръжие и какво ли не. След ядрения опит на 25 май 2009г. отново се заговори за затягане на ембргото за КНДР по настояване на Япония.
Общо взето държавата С. Корея се развива добре - от едно ембарго към следващатото. Макар че при толкоз много ембарго налагано от ООН с единодушното , макар и не винаги, съгласие на съвета за сигурност, следва логичния въпрос– все пак как корейците са създали ядрени технологии и съответната бомба!!!
Книгата явно дава някой отговори на този и други въпроси.
В годините от 1975 до 1994 Ким Джонг е бил назначен на длъжноста доставчик към елитната върхушка на ком. партията. Връчвали му един куфар с пари и го изпращали на шопинг в Европа. Трябвало да пазарува човека. И той пазарувал, по списък, пазарувал неща от рода на:-мерцедеси, ферарита, мазарати и разни други луксозни коли за синовете на този или онзи комунист, в името на народа демек.
Пистолети със златно покритие, скъпи ловни пушки/тук аналогията с агента гоце, родния комунист-бракониер е просто неизбежна/ контейнери с отлежали френски, испански и италиански вина за по стотина евро бутилката, по сегашен курс. Музикални и видео уредби от рода на „Bang § Olufsen“, белгийски и швейцарски шоколади и бонбони и т.н.
В това време, докато севернокорейските „комунистически слуги на народа„ си хапват белгийски шоколад, около 3 млн. корейци са докарани до там, че да белят кората на дърветата, за да има какво да ядат!!!
По интересното за мен, което разказва полковника в книгата е, че имало и все още има конкретни западно европейски фирми и компании от Франция, Германия, Австрия, Великобритания и Швейцария, предполагам че и от щатите също, които срещу комисионна от 30 процента спокойно и легално нарушават наложеното ембарго.
От вестникарския репортаж не става ясно как и между кого се разпределят тези проценти? Кои точно са тези компании? Какво е участието на полковника в тези операции?
И въобще каква е схемата и начина по който развитите капиталистически „демокрации„ и техните правителства чрез тайни за обществото бизнес взаимоотношения /не/ подържат съществуването на диктаторските режими и лично самите диктатори?! Как някой компании си докарват доста сериозни печалби от тези взаимоотношения, докато хората за чиято сметка са те, са принудени да живеят като гризачи за да не умрат от глад?!
Отговорите на подобни въпроси, казва автора на репортажа, може би ще намерите в книгата.
Да се надяваме, че ще има и българско издание.
Ще бъде добър пример за подражение ако успее да провокира някой висш служител от бившите тайни служби на България да се е изяви като литературен творец и ни разкаже какви ги е вършил.
В което доста се съмнявам. Българските агенти до един са „патриоти“, служили за благото на родината и мълчат като риби до..гроб. За себе си.
Научаваме само за шараните които са вербували.



19 март 2010

Лятна колекция на ПОКРИВИ и КОМИНИ - Търново, Троянски манастир, Копривщица



За начало съвсем нови и „пресни„ комини от Търново

Копривщица. Малкия комин на преден план изглежда съвсем паянтoв, но е едно доста интерсно решение.


Балканската красота и простичък дизайн на комините от Троянския манастир

Търновски Комини



От тук до края само Копривщенски майсторлък.Тези са ...красиви. Различни в детайлите, но в един стил.

Този е на пристройката към църквата. Забравих как се казва.Не е ясно как не го е отвял вятъра до сега.Дюлгерска мистерия.

Повечето от новите комини на Копривщица са в това решение

. Малък но явно добре работи. Равномерно одимен.

Дааа.

Тези са ми любимците.

Двойка близнаци.

Класика.

Красива си е Копривщица. Само да кажа де, не вярвам някой да го оспорва.

Тук малко извън темата. Шушулка яхнала мотор „ИЖ„. Искаше да яхне и трактора „Беларус„ но я спрях. Не за друго, просто не дава вид да е в движение:)

Липсва му нещо!



Още един хубавец













Ей ма на, в разчитане картата на селото/града. Над мен комини.








Доста хора го знаят този изглед от моста „първата пушка„. Но все пак обърни внимание на разнообразието от комини и типичната еднаквост на четирискатните покриви.

































Същата двойка близнаци

Тази архитектура освен че трябва да се съхранява, трябва и да се подържа. За щастие, Копривщица със специалния си статут не последва съдбата на Банско, за сега. Доколкото разбрах и там се опитват да построят някаква ски писта.


За финал още една архитектурна копривщенска „перла„.
Тази колекция предизвика един въпрос. Дали комините са авторският подпис при строежа на всяка къща от българските едновремешни и не чак толкоз едновремешни дюлгери. Или са най-обикновени или не толкова обикновени, както се вижда, димоотводи задоволяващи желанието, капризите и мерака на клиента.


15 март 2010

VANILA von BISMARK

До преди няколко дни дори не бях чувал за съществуването на тази дама.
Сигурно съм много задръстен, рекох си.
Испанската алтернатива на Amy Winehouse + актуалния вариант на фетиш модела от 50-те Bettie Page - две в едно, а може би и в повече.
Певица-заслужила да стои на корицата на испанското издание на „Rolling stone“, танцьорка на burlesque, модел..на корсети и личните си татуировки и не знам още на какво.
Рекламира ром „Barcelo“.
Родена в Гранада, живее и работи в Мадрид.
Набързо скопосах един photo клип с доста съмнителното зачитане авторските права на някой фотографи, но какво да се прави, във времената на взаимно-спомагателния копи-пейст, средствата оправдават целите:))




09 март 2010

Из интервю на Пешо Буфера-шеф на агитката на „Миньор„ Перник

Не съм кой знае какъв футболен запалянко, а към българският футбол отдавна и въобще съм изгубил интерес. Предпочитам да гледам La Primera и Premier ship + някой мачове от дъ Шампион лиг.
Случайно Попаднах на интервюто на този тип-Пешо Буфера. Пернишкият диалект е една от перлите в езиково-лингвистичното многообразие на говора в България. Наистина и нека перничани не се обиждат.
Ето някой цитати от интервюто:
...
- Разкажи за тактиката ви при посрещане на гости в миналото.
- Едно време не смееха много да идват тука в Перник организирано - идваха на групички по трима-четирима и се криеха. Като слезнеха на гарата, със скрити шалове, знамена... Пречеквахме ги... което е нормално, навсекъде е така, нали, и ги проверявахме - паспорт нещо, документ кой откъде е... Стискахме ги на гарата и нема мърдане.
- И ако в паспорта пише, че е от София, кво става?
- Ами бой! Значи, имах случай, където видех на един паспорта, че е от София. Има мач Миньор - Левски, а той ми казва, че е тръгнал в университета на изпит. А в Перник няма университет! Тогава получи една доза юмруци и така...
Това в беше в началото на 90-те, после изпаднахме, после се върнахме...
...
Много истории са! Едно време се биехме всеки ден по София. Миньор имаше много силен баскетбол - шест пъти шампиони на България! Говорим за 80-те години - тогава с левскарите се гонихме по Универсиада, по Студентски град - баскетбол, волейбол, хандбал, квото има. Засади се залагат, бомбички, рейсове се чупат, беше страшно! Това ако е днеска, гаранция ще има смъртни случаи. Ама тогава я немаше дрогата, това-онова, само пиене! Даже е имало някой път - сбием се с левскарите и после седнем и пием по ракия. Ама сега нема да стане никога това, това е отврат. Нашата агитка сме пияници, ама нема наркомани.
- Кои са най-големите ти битки?
- Имаше един случай: те ни нападнаха у един трамвай - ние вътре 30 човека, те - 100. Но тогава имаше друго нещо, не ставаше веднага боя, защото имаше вътре граждани. Докато гражданите не слязоха, левскарите не ни скочиха и чак когато слезна последната жена, тогава се сбихме.
Имаше някакво възпитание. Стана боят, изхвърлихме ги от трамвая и те тогава с камъни го изпочупиха.
90-та година също си беше голема битка у София, като ни биха 4:2. Тогава ги подценихме левскарите, ние бехме 300 човека, те сигурно се събраха пет пъти повече от нас! Беше такъв бой - ръцете не можех да си чувствам! Камъните се ударяха у въздуха - те оттам, ние оттука... Имаше от наште четирима пострадали, включително и аз. От техна страна - сигурно десетина. Минаха всичките през мене, как оцелех, не знам! Какво е това племе, не знам - удари некой, свали го, па го остави. А то такава злоба, да си паднал и да те ударат с камъни в главата! Целата работа беше в това, че плениха Тони Талисманчето, който е инвалид момчето, не може да бега. Ние отстъпваме, близо два часа се биеме за Подуене. Ония метат бомби, ние немаме, само камъни метаме. И нема полиция, нема нищо. Това стана точно когато запалиха Партийния дом и всичката полиция беше там. Ако не беше Тони, немаше да има ранен от нас, ама те го хванаха, пребиха го и му вземаха маратонките. Представяш ли си такава наглост, това за мене не са хора! И на „Ботевградско шосе" хванах едно държале (Бел. ред.: нещо, което държиш - тояга или железен прът) и с още две момчета отидохме да го спасиме. Ама ония беха хиляда и кусур човека. Първите неколко паднаха, ама после вече нема бегане. Мене като ме шиеха в ИСУЛ, имаше четирима от тех - един без око, един без не знам кво, дойдеха целите в кръв. Спечелиха битката, щото беха повече, но войната не е загубена.
...
Иначе, бой не е ставал ръкопашен от поне 10 години, щото винаги ги охраняват полицията.
А ние бехме седем години по селата - значи, в Долна баня местните ни скочиха, те беха с фланелки на Левски. Стана такъв бой, че мача се прекрати. Направо мазало - те имаха кирки, лопати, ние с бутилки и с голи ръце!
...
- Други тежки гостувания по страната имали ли сте?
- Значи, това беше 9 март 85-а, отидехме около 500 човека в Сливен. Спрехме с рейса в центъра и минахме по целия град. Имаше циганета, хвърляхме им по 5, по 10 стотинки и викаха „Миньор". После, като стигнахме до стадиона, почнаха да си викат „Сливен". Как и да е! А стадионът е точно до циганската махала. И нас ни сложиха до местната публика, имаше хора от турски произход и на стадиона пиеха кани вино и се наливаха, разбираш ли, това нема да го забравим никога. И на излизане стана едно сбиване, опитаха се едно наше знаме да го вземат тия хора от малцинствата и ние, нормално, да се защитиме. Стана един ръкопашен бой от две групи по 200-300 човека - кой с какво удари: тояги, кани вино... Бехме тръгнали с 20 знамена, а се върнахме с 18 и само 1 дръжка!
- Какво е твоето приветствие от нашите страници за привържениците на гостуващите отбори, които ще идват в Перник през пролетния полусезон?
- Още, докато се изкачват нагоре към стадиона, ще им се вдигне адреналинът, но нека са добре дошли - все пак старото име на нашия стадион е Стадионът на мира. Нека заповядат, пък живи и здрави - кой оцелее..
...
край
Тва е то. За футбол ли ще си говорим или ще плетем чорапи. Така де:))

Цялото интервю на този адрес: http://daobg.com/