Когато нямаш какво да кажеш, но си решил, че все пак ТРЯБВА да кажеш нещо, кое е по-добре:- Да продължиш напред с писането, мърморенето, копи-пействането, пеенето, рисуването, съчиняването и въобще дрънкането на всевъзможни глупости или да замълчиш и да изчакаш да ти мине напъна?
Този Фундаментален въпрос категорично се изправи пред мен вчера докато разглеждахме гостуващата Изложба на Аршил Горки организирана в „Tate modern„ и после при обикалянято из самата галерия.
Признавам си, че Горки ме заинтригува, поне http://en.wikipedia.org/wiki/Arshile_Gorky но към края решително се отегчих.
Картините на Абстрактното изкуство трябва да се консумират по единично или най-много по чифт на ден, в по голямо количество както в случая, бяха около 100, предизвикват апатия и абсолютно неразбиране от моя страна. При положение че съм разбрал все пак нещо от първите две.
Трябва да уточня, че 90 процента от съвременото абстрактно изкуство изложено в Тейт модърн, уточнявам за „модърн„ защото има и Тейт Британ където е доста по-интересно, предизвика в мен истински и автентичен гняв. Снимането е забранено, така че не мога да покажа снимки на картините и инсталациите които ме разгневиха. Истински шедьоври на глупостта, некадърноста, друсаната и алкохолизирана лайнарщина и шуробаджанащина, казано по нашенски, относно връзките чрез които някой „творци„или наследниците им си осигуряват откупуване и рекламиране на боклуците от световно известни институции като въпросната галерия.
Абстрактното изкуство предизвика въпросът с предполагаем очакван отговор, с който започнах този пост. Освен това ме накара да се замисля и за развитието на творческия процес при създаването на една картина от някой абстрактен художник в цялата му относителна и асоциативна неясност, както на художника така и на картината му. Дали при създаването на картината авторът-зачудих се аз.- Има, започва и тръгва от някаква идея, която ще се стреми да реализира такава каквато си я предствя. Или без да знае какво ще прави, без да има и на-малка представа, започва да маца, да цапа, да пръска боя, /понякога може и лайна/ с шепи, с кофи, с баданарки върху платното, да маже с шпатули, хавлиени кърпи, с длани или вестници, да дращи с нокти, да скърца със зъби/тежък е творческия процес, мъкаааа/. И След като приключи, отръпне се назад и огледа завършената работа, да плюне с възхищине, да цъкне с език и да си рече:- Ех, колко съм велик. Ха сега да видим какви асоциации и интелектуални клизми ще предизвика в зрителите тази огромна 5х5 метра цапаница с цвят и вид на говно, напръскано със сополи и лилави точки !!! ....Мдаа, няма да я продам за по малко от 50хил.евро.-казва си нашия художник, който вече има известна популярност в света на изкуфството. Ето и една версия за неговия бърз, но заслужен възход и пазарна експресивност:– Той е лансиран в този свят от брата на майка си, от вуйчо си всъщност, който е шеф на някаква банка. Вуйчото първо е платил на един, двама известни критици за няколко хвалебствени статии в съботния „дъ таймс“, после е уредил купуването на 5-6 картини, чрез посредник разбира се, които да красят фоаето на някой от клоновете на банката на която, казахме вече, той е шеф.....И мдааа, така е то или поне поне горе-долу.
Ето защо, ако и вие като мен сте отговорили на въпроса в началото, че е по добре да изчакаш да ти мине вместо да говориш, пишеш, рисуваш, дращиш и създаваш глупости, се оказва че не сте прави.
Доказателството за това е абстрактното изкуство и неговите хонорари, които понякога имат толкова много нули, че приличат на счетоводния баланс на Федералния резерв.
И това не се отнася само за изобразителното абстрактно изкуство!!!
Оказа се, че съм направил една снимка все пак.
Кървовочервената спираловидна цапаница която се вижда в дясно и в дъното на снимката е едно от нещата, не казвам картините, които ме разгневиха, в ляво в същото помещение има още две такива, почти идентични с другите две.
Чалгата има способноста за фантастични трансформации.