Jingle Bells- за кого ли звънят камбанките

Наближава „кървавият“ за всички коледни дръвчета, елхи и елхички празник. Тяхната голгота, така да се каже, когато ще бъдат отсечени и пренесени в жертва на кока-коления дядо коледа. Онзи корпоративен мениджър с червената шапка, бялата брада и чувал пълен с опразнените джобове, кредитни и дебитни карти на родители, лели, баби и дядовци, вуйчувсци и чичовци и всякакви жертви на алчния дъртак. Не ми пука за жертвите-избора си е техен, но елхичките за съжаление нямат никакъв шанс. Тези дни докато пътувах към центъра видях поне 5-6 човека да носят отсечени дръвчета, някой дори ги носеха по двама, бяха си харесали голяма елха. След като приключи данданията с празника, повечето ще бъдат изхвърлени на боклука , а една малка част ще бъде рециклирани в тоалетна хартия, която пък след като се позабършем ще изтече в канализацията.

И все пак хората се забавляват, кво да правят!

А някой се опитват да изкарат някой лев докато свирят или свирят да изкарат някой лев.

Заснех едни „тъмни балкански субекти“ които свиреха в центъра на Лондон, на пешеходния мост между Чаринг крос и фестивалният център Соут банк. Толкова са тъмни, че почти не се виждат в мрака.

Jingle Bells свиреха, какво друго, по балкански :D

Весели празници на всички читатели на блога!

WikiLeaks- Bulgaria /secret / обновена

Този пост беше публикуван на 02/четвъртък/ този месец, на следващият ден достъпът до wikileaks беше прекратен-предполагам всеки който се вълнува от темата разбра защо. Днес ПРЕпубликувам статията - посочените връзки към оригиналнатa „грама“, част от която цитирам по-долу Отново са активни и всеки който желае може да я разгледа в оригинал след като достъпът до wikileaks е възстановен.

Ще цитирам една много малка част от документа с гриф секретно изпратен от кабинета на държавния секретар Хилъри Клинтън до посолството на USA в София от 16.06.2009г. публикуван във WikiLeaks. В този документ се описва подробно-точка по точка, необходимата информация която щатни и нещатни служители на посолството трябва да събират в България за нуждите на Държавния Департамент, ЦРУ, Разузнавателни служби и други USA учреждения с инициали които нищо не ми говорят.

Изискваната информация включва:

„А.Национално Лидерство и управление
1) Върховенство на закона, корупция и престъпност
2) Политическа Еволюция и демократични реформи
Б. Енергийната сигурност и външна политика
1) за енергийната сигурност
2) Русия
3) Европейският съюз
4) Черно море, Балканите, и други регионални съседи
5) Съединените американски щати
C. Финансова стабилност, икономическо развитие и социални предизвикателства
1) Финансова стабилност и икономическо развитие
2) изпирането на пари
3) Демографски малцинства и правата на човека (DEMG-5H)“
........и т.н.
Има още толкова свързани с отбраната, телекомуникациите, информацията, терористите и тероризма и др.
Така. Всички тези точки и подточки са придружени от подробни и конкретни изисквания относно необходимите данни.
Ще се спра само на информацията, на много малка част от нея, която се изисква да бъде събрана във и за България по енергийните въпроси например:-
„Политики, планове и усилия за разнообразяване на енергийните източници. Развитие, рехабилитация и разширяване на енергийната инфраструктура, включително за инвестиции в качеството, ефективността, съхранението. Развитие на Ядрена енергия или други източници на алтернативна енергия. Подробности за финансови стратегии, и готовността за чуждестранни инвестиции. Желание, планове и усилия за разработване и прилагане на стратегията на единна Европа за енергийна сигурност. Обявени и тайни енергийни споразумения с Русия, Иран и други страни от каспийския басейн. Преглед и отговори на плановете на Русия относно усилията ѝ по отношение на българската зависимост от руската енергия. Фактори, включително корупция и чуждо влияние, засягащи вземане на държавни решения по ключови енергийни въпроси. Внос на енергия и въздействието върху икономиката, и влиянието върху двустранните отношения. Организираната престъпност участваща в енергийния сектор.
2) Русия (FPOL-4H). Политики, планове и усилия и отношения към връзките с Русия, особено по стратегическите въпроси, като например енергетиката, сигурността, транспорта и търговията. Подробности за личните отношения между български и руски лидери служители или бизнесмени. Висши ръководители и представители на ниво министри уязвими на руското влияние. Усилията да си сътрудничи със или да се противопоставят на Русия в подкрепа на, или противопоставяне на американската политика. Правителствени и обществените нагласи за Русия, стратегическите цели в региона, и България, и уязвимостта на руски принуда и влияние. Преглед на руските опити да се използват историческите и настоящите връзки, за да влияят върху вътрешното развитие и интересите на Русия в България и в целия регион. 3) Европейският съюз (FPOL-4H). Планове и усилия да си сътрудничи с регионалните съседи, членки на ЕС, и недържавните субекти да влияят на политиките на ЕС. Отговор на усилията на Русия да влияе на политиките на ЕС чрез България....“ и т.н.

Последното изречение няма нужда от коментар. Троянският кон е зад оградата, остава да видим каква ще я скопосат разбойниците дето са го яхнали.

Докато преди месец министър Трайков откри за кой ли път топлата вода като каза че в България имало енергийна мафия, USA правителството поставя задача на служителите си в София преди година и половина да конкретезират кои по-точно хора формират тази мафия, която без съмнение се финансира и отглежда от Руските интереси в България.

А, какво прави България по въпроса за единна Европа и нейната енергийна сигурност! Всеки да си отговори сам

След като човек разгледа този материал, логично си задава поне един-два въпроса и си прави някой съвсем очаквани изводи. Един от тях е:– Огромното желание и интерес на администрацията от Вашингтон да се бърка във вътрешните работи на независими държави.

Друг е въпросът доколко България е независима държава и се нуждае от помощ за да се отърве от руската зависимост!

виж отново тук

Препоръчвам на тези които искат да прочетат „грамата“ в оригинал и ползват различен език от английски- гугъл преводачkata дава задоволителен и сравнително разбираем превод.

Четвъртият постамент...на Трафалгар скуеър

Преди около две години кметството на голям Лондон обяви конкурс за нов монумент, паметник, инсталация, светлинно изображение или каквото ще да е. Нещо което да се постави върху празният, незает от скулптура „четвърти“ постамент в североизточния ъгъл на Трафалгар скуеър.

До момента се представиха три от общо шесте удобрени проекта. Всеки един от тях се представя на „живо“ така да се каже, върху този пиедестал от гранит, ще го видиш по-долу на снимките. Представянето ще продължи до 2012г. Идеята на организаторите на конкурса е да демонстрират как изработените вече проекти-в реален за експониране вид и размер ще се напаснат към специфичната урбанистична среда- колоната на нелсън, тълпите от народ, националната художествена галерия, лъвовете, настроението на лъвовете, мнението на критиците, чаринг крос стейшън и т.н. Победителят от тази надпревара ще бъде монтиран върху постамента, завинаги може би, по повод откриването на Олимпийските игри в Лондон след година и половина. За момента разполагам със снимки, лично съм ги правил, на двама от участниците в конкурса които за по няколко месеца през тази година стояха на „живо“ на площада.

.....

Първият:-sir Keith Park-летец. Известен като „the defender of London“ в битката за Британия през Втората световна война. Всъщност участвал е и в други сражения и битки-като се започне от злополучното за британците Галѝполи през първата световна война плюс още някой по-незначителни колониални патаклами. Професионален военен роден в Нова Зеландия.

Ето го:

Чайката не участва в конкурса-за съжаление.

......

Вторият:-„кораб в бутилка“. В бутилката запушена с коркова тапа се вижда умалено копие на флагманският кораб на адмирал Нелсън- „Victory“. От този кораб сър Хорейшо Нелсън командва победната за англичаните битка при Трафалгар и на неговата палуба- така го рисуват по картините, легнал по гръб заобиколен от тъгуващи офицери- в крайна сметка пада убит, на палубата.

По повод инсталирането на „кораба в бутилка“ на Трафалгар скуеър един вестник пусна коментар с патетичното заглавие:–„След двеста години флагманският кораб отново намери своя адмирал“

Ето го и него:

.....

Следва да бъдат представени един „кейк“ от тухли наречен „батенберг“...

...и този син петел:))

stand by me

Виж този клип. Няма да съжаляваш.

Находката е на Аdriana Henao - приятелка от Испания.

Gracias guapa:))

Ъпсурт

Страхотно:)))

Мангалите са хората.

Fixed Penalty

Така или иначе traffic wordens или служителите които обикалят по улиците на градовете за да следят кога ти изтича времето за паркиране, не знам как се нарича тази професия на български, се радват на изключителната и внимателна непреязън от страна на шофьорите в UK.

За да стане по -ясно филмчето ще уточня, че с всяка написана глоба трафик уордъните получават допълнителен бонус към заплатата, което ги прави същински прецизни хищници в цепенето на секундата на две, особенно в Лондон, когато времето ти изтича и бягаш през глава и крака към колата за да отървеш фактурата, а гадът стой до предното стъкло и засича стотните с хронометър. Възможно е по лондонските улици да са поставяни европейски и световни рекорди на сто и повече метра бягане с препятствие, но за съжаление тези рекордьори ще останат неизвестни за аналите на леката атлетика. Не съм виждал да бият някой от трафик уордъните освен във филма на Гай Ричи „Две димящи дула“, но очевидци и потърпевши разказват за зрелищни и шумни скандали-диалога в които се изчерпва най-вече и предимно с псувни и стъпкани апарати, като този на който госпожицата от филмчето пише глобите.

Идеята, заради което филмът ми хареса е съвсем друга разбира се, но нека все пак уточня прозаичната страна на сюжета.

А тук филмът в оригинал.

Стависки feat Джорж /Панайотис/ Майкъл или правосъдието по-британски и по-български

Както казва Хр. Ботев в статиятията „Примери от турското правосъдие“ :-...То беше село Калофер. Тъжни спомени нахлуха в главата ми... “ и т.н.

То беше България- ще река аз. Освен студен дъжд във врата и злокачествана апатия нищо друго не може да му нахлуе на човек в тази държава и спомени естественно му нахлуват, няма как. Обича българина да си спомня, но не обича да живее. Това всъщност Чехов го е казал за руснаците, но и така изглежда вярно, само дето на българина паметта му започва на сутринта и стига до предната вечер най -много до третата ракия, после настъпва мрак и втора бира. Безпаметна вселенска нощ в която голи хънъми мятат гюбеци.

Но, нека кажа за правосъдието, кючеците после.

Качвам се онази сутрин в метрото-лондонското. На входа на стейшъна вземам безплатният вестник „Metro“и докато пътувам го прелиствам назад към спортните страници. Някъде в средата гледам снимка и кратка информация за Джорд Майкъл. Вчера на 11 октомври го били пуснали от затвора. -Хм,-изхъмквам мислено аз.- Певец, богат, известен, с кой знае колко пари и връзки, на всичкото отгоре и педал- какво е правил този човек в затвора, чудя се аз като тЪпичен българин!

Позачитам статийката и се оказва че юли месец Джорж Майкъл след като излязъл от някакво заведение, подкарал личният си ландроувър из улиците на Хампстед-квартал в северен Лондон -тесни са там уличките от личен опит знам- и се крашнал в нещо. Къде и как точно не пише в материала. След като се прибрах потърсих в нета, но там също не се споменават подробности освен че бил сниман от една от многобройните камери пръснати като хлебарки из целия град и че жертви няма, ако не смятаме потрошения ландроувър. Естесвено след катастрофата веднага бил арестуван и тестван за алкохол и наркотици. Бил се напушил човека, ама здраво. Обаче си признал. Като награда му подарили безплатното видео от камерата която го заснела, осъдили на го на девет седмици затвор, 1250 паунда глоба и пет години забрана да шофира.

Този човек има над 2 млн. почитатели в целия свят, току що го прочетох някъде, във фейсбук, най -вероятно. Толкоз за Джордж Майкъл и по-британското правосъдие.

Позбравеният, да не кажа зачеркнатият от българското „правосъдие“ и изтрит като с гума от паметта на българина казус Стависки, неизбежно се налага като сравнение в този случай.

Тежка, брутална Катастрофа. Един убит и един човек в кома. Употреба на алкохол. Превишена над обозначената със знак скорост и т.н. Вярно и той си признал. Какво друго да направи освен да потвърди очевидното-оставя два трупа зад гърба си, това не може да се отрече! Или пък може! Издадената на Стависки присъда-2,5 години условно с пет год. изпитателен срок и четири год. лишаване от правоуправление плюс няколкото хиляди лева обезщетение за роднините на жертвите, е пример за това, че българското правосъдие може да каже за черната гарга че е бяла лястовица и всички като един Муканин да тръгнем да я дирим на майната си. Само че Муканина е литературен персонаж, а на хората им омръзна да ги лъжат и изпаднаха от каруцата в зимна летаргия за много години назад и напред също.

С тази присъда, а и не само с нея, българскато „правосъдие“ категорични се запрати на майната си.

Не съм запознат колко и каква политическа намеса има в конкретният случай Стависки, колко и дали въобще е набъркан гоце в цялата престъпна каша около тази срамна присъда, нали все пак той награди убиеца и жена му с орден, а ...и естественно, хм, нали, ама как така. Аз ордени на престъпници ли давам, неее! Така че и това е възможно.

Както и да е.

Сравнението между двата „почти“ аналогични случая - Ставистки feat Джордж Панайотис Майкъл ме подсети за статята на Хр. Ботев - примери на турско правосъдие от преди сто и петдесет години, като не виждам кой знае каква е разликата между него и съвременото българско „правосъдие“ на което повече му подхожда една цицероста гюбекчийка и пет бързи водки върху съдийската маса, вместо разните му там тоги, дела и дУкументи.

Bond street - 2 снимки

The final frontier

И без това съм на музикална вълна напоследък нека продължа независимо че всеки ден вали дъжд или пък точно заради това. Като спре, вятърът докарва някакви невероятни облачни конфигурации над Темза-от буреносно кълбовидни до масиви от ураганно сиво-черни облаци които незнайно как не се разсейват, а спокойно преминават над Лондон- бавно, внушително и подобно на небесна катафалка продължават на изток без да предизвикат предполагаемия метеоролгичен апокалиспис. Отлага се за някой друг път- за по добри времена предполагам. Гледката е още по -красива когато на преден план стърчи огромната Battersea power station над която прелита мъничък, в сравнение с буреносната грамада, самолет. Облаците, кротко- като крави, препикават малко топъл дъжд върху белите ѝ комини и гордо изчезват.

Както и да е. Оказва се че след албума „Fire of the dark“ от 1992г. -информира днес BBC, Iron Maiden отново се изкачиха на върха, като изместиха Еминем от първото място в чарта за албуми на Обедининето Кралство. Ако искаш да видиш едноименото парче от Новият албум „The final frontier“ който е по идея на пост апокалиптичната новела /стана дума за апокалипсис/ на Рeймънд Бригс „Когато духа вятър“ просто кликни.

bullet the blue sky- U2, Sepoltura

Ваксаджия - Shoe Shine

Мислех си че тази професия-ваксаджия, отдавна е умряла. Мъртва и погребана.Заровена в архива на глобалното обезличаване.

Е, оказва се че не е.

Има професионалисти които продължават да работят в центъра на Лондон. С ръкавици.

И си спомням какво беше да застенеш пред съндъчето на ваксаджията сутрин докато бързаш за училище под хладната сянка на зелените липи:-Ей, ама ше ме лъснеш ли щото гледай кво става- вчера играх мач и обувките ми целите ожулени пък директора .. нали знайш.

-Айде дай да видя- вика Мишо циганина седнал върху пластмасова щайга увита в парче изтъркан мукет пред хотел „Тракия“ наредил десетина проскубани четки и още толкоз кутийки с боя за обувки върху плочките на тротора:-Мишо ми викат, ама се казвам Мишлеме, щото майка ми... пък сетне баща ми -започва да нарежда дежурния репертоар той, а аз стъпвам върху дървения сандък.- Ама ти кво си правил с тез обувки бе!-поглежда ме обидено изотдолу Мишлемето-Еййй, ако аз съм ти майка и баща такъв каиш ше ти тегля дето таковаш хубайте обувки! Че са и фносни-тцъ, тцъ. Големи сте парлапановци туй българите, а пък мойте циганета боси ходят. Айде дай ше те лъсна. Кажи от коя боя искаш от скъпата или от другата. Да ги блесна ли с гланца или само боя да им туря -10ст. повече ше платиш.

-Тури една боя че закъснявам.

-А, само боя. Не може.

-Бързам.

-Бързаш, ама то с бързане не става.

Чакай бе къде фукна-дай барем ена цигара. Знам че пушиш, всички пушите ей там в парка...

Давам му една цигара „Феникс“ като се оглеждам да не ме види някой и заминавам не лъснат.

Това беше преди доста време.

Хай Гейт - гробището

Отдавна се каня да напиша нещо за този квартал и най -вече за гробището. Понякога се налага да минавам от там, покрай гробището, не през него и ...тъй.

Хай Гейт се намира в северен Лондон на типичен за района хълм, възвишение, баир, а може и хил. Едно от разклоненията на „Северната“ метро линия го свързва с ценралната част на града от 50-те г. на миналия век, до тогава хорaта са изкачвали пеш или с каруци въпросният хил. Това е долна Лъжа естествено- имало е трамваи и автобуси ролс ройс обслужващи редовна линия до квартала.

Ако човек разполага с достатъчно пари да си купи къща или апартамент в Хай Гейт, които да му предоставят изглед към половината град, понеже има къщи които не предлагат подобна гледка, а гледката включва: -Парламента, катедралата „Сейнт Пол“, небостъргачите на дъ Сити и Канари уорф, Лондон ай, кулата на Бритиш телеком, Тауър бридж, отатък Темза кулата на Кристъл палас, при ясно време което не се случва често, на югоизток могат да се видят поляните на Гринуич. С повече късмет може да се мерне и Ламанша, което всъщност е малко вероятно. Та, ако човек иска да вижда през прозореца на всекидневната, спалнята или терасата всички тези монументални забелижителности все едно са в краката му, препоръчително е да разполага поне с 1 млн. паунда излишни необоротни средства. Ако случайно няма толкоз джобни, ще се наложи да ипотекира доходите на евентуалните правнуци на децата си- ако е човек като мен разбира се.

Скъпичко е в Хай Гейт

Това е част от гледката към дъ Сити през януари-за съжаление апарата ми няма опция за панорамни снимки.

Освен че има чудесен изглед към централен Лондон, кварталът е известен и с някой личности които го обитават-от време на време. Клайф Оуен, Тери Гилиъм, Боб Хоскинс, Джорж Майкъл, Пиърс Броснън, Гери Холоуей и доста други подобни

В случая ще се спрем на някой от обитателите на кварталното гробище. Те са там завинаги.

Вход 5 паунда, за деца до 7г. безплатно.

Не се майтапя. Гробището е туристически обект. Една от малкото платени забелижетелности в Лондон.

Kарл Маркс- автор на „Kапиталът„ и „Комунистическия Манифест“. Евреин- от Германия и като всеки евреин му е намерил лесното да се оправя с капризите и сексуалните недоволства къде на махмурлука, къде на жена си, къде на мързела си. След дълго лутане из дебрите на социума, философията и Европа, най -сетне в Париж среща един балък в лицето на Фридрих Енгелс-фабрикант, който да поеме издръжкатана него и семейството му в Лондон и да го погребе в Хай Гейт.

Наскоро гледах филма „Иван Кондарев“ много добър филм на българското кино-производство 1974 г. Действито се развива през 20-те години в малко градче. В началото на филма има една сцена с диалог между А. Горчев „Кондарев„ -бъдещ професионален революционер и комунист и К. Паскалева ..забравих как се казваше персонажа ѝ. В тази сцена те са млади и може би влюбени:

Той-„ Ще ходя да следвам право в София“

Тя -„Аз не мога да дойда. Трябва да работя“.- Жената тъче китеници, кво да прави!

Той :-„Е, може и по-късно да дойдеш нали някой трябва да ме издържа докато уча“

Край на цитата.

Така че, карл маркс, иван кондарев, владимир илич, гоце първанов, сергей станишев и останалите, не само в миналото комунисти, винаги чакат някой друг да работи за да ги издържа, да им плаща сметката- това е част от сюжета на тяхната идеология. И не ми казвайте, че евреите не мислят по същия начин.

Ще спомена само Едно от еврейските правила на мислене и поведение:-„Да, аз съм богат евреин, аз съм милионер, търгувам с диаманти от цял свяt, но....- тук има едно много важно „но“- това че съм богат не означава че трябва да ми личи.“- И пътува евреинът милионер, не с бентли или ролс ройс към офиса , а с автобус номер 82 от Темпъл форчънс към центъра на Лондон -пуснал мазна брада до кръста върху омачканата риза, нахлупил широкополата черната шапка и чете малко книжле с цитати от тората на иврит цял час докато стигне в блиндирания си офис на Бонд стрийт. Когато влиза, трийсет служители се изправят на крака да го посрещнат и т.н. Но, това е друга тема наистина да не се отплесвам.

..........

Дъглас Адамс- писателят известен с надписът който светва в очите на шашнатия след разрушаването на Земята от вогоните Артър Дент, когато за първи път взема в ръце „Пътеводител на галактическия стопаджия„ - надписът гласи:-DONT PANIC ....и всичките му продължения.

Към тях трябва да прибавим „Дърк Джентли-Детективска холистична агенция“ и „Дългият тъмен следобеден чай на душата“.

Неповторими произведения.

.............

Малкълм Маклърн-продуцент на „Sex Pistols“ и „New York Dolls“. Почина тази година на 8 април. Някой твърдят че именно той е „кръстникът„ на пънка. Това е катафалката с която преминава за последен път през любимият му Камдън таун по пътя към гробището на Хай Гейт.

Заедно с Вивиан Уествуд отварят първият магазин-студио за пънк и алтернативна мода с името „SEX“ на Кингс роуд в Челси през 70-те. Още си работи.

................

Това което знам за Майкъл Фарадей без да прелиствам укипедия е, че на негово име има наречена мерна единица -„фарад“. Какво измерва и за какво служи нямам представа, предполагам че е нещо свързано с електричеството. Надявам се ако има читателите на блога инженери и физици да разкажат нещо повече за този учен.

...............

В гробището е погребан и подполоковникът от КГБ/ФСБ на Русия-Александър Литвиненко. Както е известно доказано е че е облъчен с плутоний 210, след което умира. Предполага се че е убит по нареждане на президента Путин. Една от възможните причини за убийството е книгата му „Лубянската престъпна групировка“. Само месец преди смърта на Литвинеко, на 23 октомври 2006г в Москва е застреляна журналистката Анна Политковская.

Случайно съвпадение най-вероятно.

................

И няколко снимки.

..................

В тази църква- зад нея започва гробището, е погребан Самюел Тейлър Коулдриж. Автор на „Кубла кан“ и „Балада за старият моряк“. Последните 15 г. от живота си Коулдриж прекарвa в дома на доктор Джеймс Гилман в Хай Гейт -в неизвестно колко успешни опити да се лекува от опиумна зависимост. От там насетне не е написал нищо повече- за съжаление. Тези лечения се оказват доста вредни понякога.

Къщата в която е живял се намира на стотина метра в дясно от църквата-някъде имах снимка, но не мога да я намеря. Сюжетът на поемата за старият моряк се явява като част от развръзката при разгадаването на мистериозното убийство в спомената вече книга на Д. Адамс „Дърк Джентли-детективска холистична агенция“.

Освен това да не забравяме и едноименото парче на Iron Maiden от албума „Live after death“

Whiskey in the Jar

Едно парче и неговите три варианта.

Rock - Thin Lizzy.

Metal - Metallica.

и Folk...може би. Ирландски - The Dubliners.

Много ми е интересно какъв ли ще бъде резултатът ако някоя родна:- камелия, роза-лина, стояна, ивана, мари-ана, гер-ГАНА, а може направо и Патладжана на българската турбо чалга- интелектуалецъ мангал Азис*, направят кавър на това парче.

Интересно наистина! Няколко гюбека, 2-3 или повече маанета, малко силикон за уплътняване на фуги в банята само че имплантиран в гъза, джуките или в мозъка - все едно, и нещо от рода на:- „...ти сещаш ли са га та срешнах край реката с праза, тогаз ти нещо ми дади и аз ощи го паза„ - биха му придали автентично национално звучене.

Естествено буркана с уиски категорично отпада от текста поради етническа неадекватност, предполага се че е педал: -Ааа, къф е тоя буркан бе батка поне туршия да имаше. Кво ми се лигави с тва уиски, мишок някъф.

Веднага на негово място се явява безбандеролна дамаджана пълна с ракия или мастика, производство на винпром „пещера“.

Да. Струва си човек да се изтегне на дивана, ако има диван разбира се и да помечтае по темата.

За съжаление, аз диван нямам.

.......

За Социалните мрежи, паяжини, разклонения и лабиринти, които гъмжат от социално наелектрезирани контакти, щепсели и възлѝ -моряшки, боцмански, лимфни

...и на бримки + снимка показваща дупката на чорапа

Абсолютно нищо или почти нищо не мога да измисля което да напиша по темата, която съм анонсирал с това отегчително дълго заглавие:-За социалните мрежи и необятните виртуални лабиринти и пипала които са пуснали фейсбук и туитър из социума на света. За последният дори не ми остава време и интерес да разбера какво представлява . За скайп, за обикновения чат или за видео разговорите с приятели и особено за блогването, блогирането, блогатството, блогукането, блогидата, блогаденето, блогичкането, блогаргането и т.н. виж за тях мога да кажа нещичко, но и то няма да е кой знае какво и колко интересно. И защо тогава поставям, повдигам въпросът и въобще защо ще се напъвам да пиша за нещо от което нямам представа!? Не знам!

Всъщност знам! Просто приемам предложението на колежката Ирония Идиотова да напиша и аз, някоя и друга буква, точно така каза „напиши някоя буква“ по темата, която тя е подхванала в последният си пост. Преди нея темата я бил подхванал някой друг и т.н. знаете как става. И без това отдавна не съм писал текст по дълъг от три изречения в този блог, така че упражнението е и за подържане на форма.

Когато си направих профил във фейсбук, не беше отдавна преди около година, предвидливо ме предупредиха да го направя с ограничен достъп. Така и направих. След първите няколко обменени контакти с някой настоящи и по-стари приятели изведнъж дуварът на уж добре оградената ми фейсбукова бахча взе да се пропуква Започнах да получавам покани за приятелство от случайни и съвсем непознати хора. Няма нищо лошо, но честно казано не ме интересува техното трудно събуждане, махмурлук, сутрешна разходка с колелото или кучето, язденето на кон, саксиите с мушкато, залеза на дните, ежегодният им трип до о. Бали или Огнена Земя и неща от този род. Доста непознати хора продължават да стоят в листата на чакащите във фейсбук, без да съм ги блокирал разбира се, но и без да са получили отговор за приятелство от моя страна, да ме извиняват, но просто не ги познавам. Какво се получава -имаме някакъв общ познат, които може би е познат на трети познат, който сигурно е напълно непознат на всички останали непознати. Както е известно, тази зависимост от непознаства се мултиплицира като вирус.

Такаааа. По лошото е, че започнах да получавам разни покани от прители, от приятелКИ най –вече. Едните в България, другите в Европа и Щатите, които определено се чешеха по гъза и явно се чудеха какво да правят по цял ден. И тогаз като гларуси над плажният боклук захвърчаха грачещи анонси за участие в разни ферми и аквариуми. Да съм нахранел кравата Пена или свинята Гошо. Ако не тях, поне скаларията Поньо /всъщност така се казва една от нашите котки/, тя поне нещяла да и нариваш говната. Да разнасям цистерни с греяна ракия и студена бира и не знам си още ква хамалска работа. Предложения да се включвам в разни групи по интереси: – на любителите по бъркане в носа с левия показалец или на тези които нямат гъдел докато Не си режат ноктите или против киселото мляко което се прави без мляко или в подкрепа на млякото което се прави от соя и т.н. Който често посещава фейсбук, по-добре от мен знае какви абсурни асоциации и групировки се сформират там.

Видно е от ограничената терминология която ползвам в опита да анализирам отношението си към тази Цоциална мрежа е, че не съм запознат с нейните тънкости и детайли. Всъщност вместо да напиша Социална, стана клавиатурна грешка и мрежата стана Цоциална. Грешката е вярна- според мен мрежата изцежда, изцОцва направо, голяма част от времето и енергията на много хора. Това по-скоро е паяжина, а не мрежа от връзки, които дори при една най-случайната плюнка на случен минувач могат да бъдат разкъсани и ...язък нали, за връзката, паяжината и за метафората! Неизбежно е, когато тези връзки са изградена на база количествен калабълък предназначен да се запълват самотните или скучни часове на денонощието.

До сега написаното не е много, но все пак е достатъчно за да лъсне на лунна светлина истината за песимистичната ми същност на антисоциален тип. Време беше най-сетне да покажа истинският си анити-фейс, на човек който не иска да се омеша, да се оплете във виртуално изплетените паяжини на една съвремена, доминирана от информацията действителност, толкоз глобализирана та на моменти започва да ме боли глобусът, пъпешът, бушонът, чак главата ме боли понякога:– изригвания на вулкани, катастрофи, наводнения, мозъчни аварии, клизми, философи с вид на идиоти и обратното, реклами на прах за пране и кенефна хартия, вербални, визуални и политически изпражнения които ни заливат отвсякъде. ХХI век сме все пак, трябва да се свиква.

Влизаш във фейсбук и ...не намираш почивка.

Честно казано предпочитам няколко студени бири седнал на терасата над морето, да следя полета на чайките, да се наслаждавам на залеза, а зад мен да шуми прохладната гора.

Наистина Не посещавам често фейсбук. Не съм му фен. И все пак да не изглежда че съм толкоз ръб, ще обясня че виждам и някой от предимствата му. Да, стоя отстрани край масата, наблюдавам ги и дори ги виждам. Приятелката ми например го посещава редовно, веднъж на ден, на седмица, на месец...не знам точно. След малко ще го посети, може би. Ще я питам. Там и тя като всички Намира, среща се със стари приятели и съученици, разглежда снимки, чете коментари, съответно пише коментари, качва снимки.. забавлява се. Наистина.

Но, ако аз искам да напиша, да кажа нещо, стига да има какво разбира се или да представя някоя снимка или видео, предпочитам да е Тук. За мен блогът е много по-подходящ и има сравнително удобен формат за участие във виртуалната социална паяжина. Макар възможностите за посещаемост които предлага на читатели, зрители и обикновенни„кибици„ да са доста по -скромни, отколкото тези, които предлага фейсбук, аз предпочитам това място. За мен това Тук е едно миниатюрно виртуално островче на което мога свободно да си развявам байряка така както си искам.

За сега.

detruir la dictatur

Париж-преди 2г. Мислех че е изчезнала някъде тази снимка, в моя архив никъде не я намирах, но докато се рових из Picasa се оказа че я има запазена в гугълът. На кутията отдолу пише detruir la dictatur. Велосипедът метнат на оградата освен всичко останало е и заключен. Невероятно постижение-detruir la dictatur, шансон, криви капли, марсилезата, щанга зад врата, либерте и т.н. Очевидно е, че поне желание за дистрой на диктатурата не липсва. И това е нещо все пак!

МОРСКО - синьо

Като се има предвид че в момента температурата в Лондон е 20 градуса с тенденция към понижаване, което все пак е една много лятна температура за тукашния климат се размислих за море, слънце, почивка и... все едни такива мисли.

Реших да разгледам снимките от морето миналата година. Със сигурност няма да открия топлата вода като кажа, че Българското Черноморие поне от Царево надолу, в района на природен парк „Странджа„ си заслужава посещението, като изключим Синеморец- там е ужасна какафония от архитектурни лудости, простотии и безумия, но по крабрежието все още има запазени диви и красиви места.

каменен плаж между Синеморец и Резово

почти като майкрософтски скрийн за виста

това е фиорд - черноморски

между Ахтопол и Синеморец

между Синеморец и Резово, пак

сутрин на скалите край Варвара

в тази скала има забит пирон...!!!

водолаз с маскировъчен неопрен, а в дъното лодка с името.... „моби дик“, естественно

аз със шнорхел и очила разглеждам морското дъно, не се заблуждавайте че ходя пеш, само на една стъпка в ляво или в дясно дъното е на майната си

и както си разглеждам намерих този рапан в който живее малко раче

плажа на къмпинг „делфин„

това не е „делфин“, това е Синеморец, плажа на устието на р. Велека

това също

скалите край Варвара

змия

красиво място за гмуркане

залез на „делфин„