18 октомври 2009

根付 /net-skeh/ или NETSUKE – запознаване

Със сигурност ключодържателя не е измислен в Япония. По вероятно прародителя му, на ключодържателя, за първи път да е измайсторен в Китай, а може и някъде в Африка или кой знае къде. Някъде където се е налагало да се заключват. Може би в Ню Йорк, Лондон, Богота или София. Както и да е, важното e че нетсуке /японския ренесансов еквивалент на съвременния ключодържател/– малки, декоративни фигурки с размер от 3 до 5см. изработени от кост или дърво, започват да се правят в Япония в началото на 17в.
След няколко века, напоследък и сега най-вече, нетсуке са се превърнали в обект на колекционерски страсти, красти и сърбежи.
Ето и две нетсуке като начало
Създателя на нетсуке, неизвестен за историята автор, му е измислил съвсем прозаично приложение. Използва се като елемент за закачване към колана на кимоното. Ще обясня. Традиционото нетсуке има две дупки , ако е фигурка, те са от към гърба или както на човека с черепа, горе, дупките са очите на черепа. През тях се прекарва шнура на кесията или кутийката /inro/ в която японския безработен самурай, да речем, си носи кремъка, прахана, лулата и липсващия поради кризата тютюн. Същият този самурай може и нищо да не носи, но все пак ако не е много закъсал, в „инро„ може да има малко лечебни билки. Носенето на тези кесии или кутийки се налага от съвсем проста необходимост. Кимонoто няма джобове. Да, няма. Джобове в които нашия самурай да си носи кремъка, липсващите пари и доброто настроение. И като няма джобове, естественно че му трябва кесия , която да си закачи на колана. Нетсуке е точно тази „закачалка„.
Другия вариант е да си купи слуга, който да му носи огнивото, кесията, белите и черните кахъри и т.н. Но той със сигурност ще е доста над стойноста на едно нетсуке. За онези времена говоря. Сега слугата със сигурност ще е по–на сметка.
Ако не съм обяснил както трябва, ето как изглежда схематично целият процес.

В първите години от навлизането на нетсуке на японския пазар не се е отдавало особенно значение на формата и вида му. Но впоследствие се превръща във важен аксесоар, символ на престиж и материално положение. Нещо като поршето паркирано на двора пред къщата. Материалът от който е изработено нетсуке също има своето символично значение. Слоновата кост заради здравината и вечно зелените дървета, като смърч, сандалово дърво, японски тис и др. са предпочитани като един вид демонстрация на постоянна жизненост, доказателство за духовна сила и дълголетие на притежателя си, нашия самурай естественно.

Това е„Буда„ нетсуке от слонова кост.
За изработката на нетсуке, освен че се използват различни видове дърво и слонова кост, която в японското изкуство е сравнително „млад„ материал. Навлиза в страната едва в средата на 16 в. поради съзнателната политическа и географска изолация на Япония от останалия свят. Та освен тези материали, също така се използват еленови рога, черупка на костенурка, рог от нарвал, бивни на морж, рога на бивол, желязо, различни видове камъни, ахат, кехлибар, корали, мидени черупки, а напоследък естественно и пластмаса.
Поп и чалга модата, заедно с китайските евтинии създадоха и това, на снимката долу.
Пластмасово нетсуке, окачалка за мобилен телефон.
Всъщност колекционирането на нетсуке, не като на това горе, е доста скъпо занимание. Финасово имам предвид. А времето прекарано в обикаляне на антикварни магазини, пазари, разпродажби, ровене в мрежата и ebay е част от удоволствието да си ...нетсуке колекционер, фен, любител или както ще да го наречем.

За това 3 см. нетсуке горе от 19в. изработено от чаено дърво, изобразяващо„Носач на вода„ в момента върви търг в Christis London. За сега цената е малко над 3000 паунда. Предполагам че ще стигне около 4,500. Мхъм.
Скъпо занимание си е това колекционерство, също като събирането на японски гравюри.
Но, да продължа.
Разцвета на това изкуство е по време на периода Едо от около 1615 до 1868г. Над два века. Това си е доста прилично време за пазарен „бум„.
Сюжетите които използват японските майсторите на нестуке са най -разнообразни. От обикновенни перачки и дървосекачи, носачи на вода, лодкари и берачи на ориз до актьори от кабуки, гейши, буди и разни митологични сцени, без свян заимствани от богатата китайска митология, като това горе. Изобразяващо може би Лао Дзъ или пък друг митичен даоист, по късно може и да се сетя за още някой, яхнал един от трите кита на които се крепи света или нещо подобно.
А това долу са две от моите нетсуке, слонова кост, размер–4см.

„Превръщането на човек в дракон„
и един стар, сляп самурай


А тук двете заедно при по-добро осветление.

И сравнени с размера на мобилен телефон „ sony–ericsson„ дълъг 10см.
Така може да се придобие по-реална представа за действителната големина на нетсуке.
За сега, толкоз.

17 октомври 2009

Есенна колекция от ПОКРИВИ и КОМИНИ - Търново, Троянски манастир и Копривщица




За начало съвсем нови и „пресни„ комини от Търново


Копривщица. Малкия комин на преден план изглежда доста паянтаво, но е едно много интерсно решение.



Балканската красота и простичък дизайн на комините от Троянския манастир


Търновски Комини




От тук до края на само Копривщенски майсторлък.
Тези са ...красиви. Различни в детайлите, но в един стил.


Този е на пристройката към църквата. Забравих как се казва.
Не е ясно как не го е отвял вятъра до сега.
Дюлгерска мистерия.


Повечето от новите комини на Копривщица са в това решение

.
Малък но явно добре работи.
Равномерно одимен.

Дааа.

Тези са ми любимците.


Двойка близнаци.

Класика.

Красива си е Копривщица. Само да кажа де, не вярвам някой да го оспорва.

Тук малко извън темата.
Шушулка яхнала мотор „ИЖ„. Искаше да яхне и трактора „Беларус„ но я спрях. Не за друго, а просто не дав вид да е в движение:)


Липсва му нещо!




Още един хубавец















Ей ма на, в разчитане на картата на селото/града.













Сигурно доста хора го знаят този изглед от моста „първата пушка„.
Но все пак обърни внимание на разнообразието от комини и типичната еднаквост на четирискатните покриви.

















































Доста грозна реклама, нали? Язък за Името.




Същата двойка близнаци


Тази архитектура освен че трябва да се съхранява, трябва и да се подържа.
За щастие, Копривщица със специалния си статут не последва съдбата на Банско, за сега. Доколкото разбрах и там се опитват да построят някаква ски писта.


За финал още една архитектурна копривщенска „перла„.
Тази колекция предизвика един въпрос. Дали комините са били авторският подпис при строежа на всяка къща от българските едновремешни и не чак толкоз едновремешни дюлгери. Или са най-обикновенни или не толкова обикновенни, както се вижда, димоотводи задоволяващи желанието, капризите и мерака на клиента?!