А К В А Р Е Л

 Седнах на стола, удобно изпънах крака и се загледах в акварела закачен отсреща на стената между двата прозореца. През прозорците се вижда неонова реклама на Теленор кацнала, като щъркел на един крак , върху покрива на блок с олющена фасада. На картината: Шанз Елизе - най-веротно от двайсетте год. на 20в. Художникът е рисувал картината застанал някъде в  средата на булеварда с гръб към площад Конкорд. Не  далеч се очертават размазаните контури на триумфалната арка. Познава се въпреки  фрифолната техника на автора, която не е от най-детайлните акварелни техники. По скоро е сбор от стиловете в картините на  Моне от лондонският му период и на К. Писаро от парижките улици.

  Над арката, в левият ъгъл - слънце с цвят на жълтък от яйце измътено от кокошка гледана в екологичен курник. Яйцето-слънце разтапя, сякаш са разноцветен сладолед всички сгради и хора населяващи картината. По тротоарите на булеварда, под зелените корони на дърветата, забулени в мъглата на тежка, вероятно юлска мараня, се движат мъже в сини сака и жени с лилави рокли и розови чадърчета. Някой са по двойки, други сами, трети на големи цветни групи, групи, множество групи. Да, много групи от хора. Долу вдясно се вижда самотна жена разхождаща черно куче в посока градините на Тюйлери. Кучето, благодарение четката на художника няма порода, но има каишка. Приемам, че е пудел. Лица естествено няма. По паважа на булеварда, тогава е бил павиран, в двете посоки се движат черни автомобили със и без гюруци. Манивелите също не се виждат. Очевидно художникът – урбанист, акцентира върху удоволствието от смесването на багрите и динамиката в движението на хората. Архитектурните детайли и най-вече мансардите на сградите, толкова типични за стила на Жорж Осман, остават пренебрегнати от окото на автора.

  В походката на хората има устрем, нетипичен за отегчени и случайно разхождащи се парижки домакини живеещи на социални помощи или марокански тарикати пробутващи ефтини герданчета на японски туристи и хора тръгнали по работа, която не бързат да свършат. Забързани са така, сякаш не се разхождат по прочутата със своите „лес променадес„  Шанс Елизе, а са алчните брокери на Уолстрийт от 80-те год. онези с белите ризки и тиранти, които ядат хот-дог с горчица в движение, обладани от маниакално нетърпение да оберат до шушка някой балък.

  Но, да не се отплесваме. Изглежда всички искат да избягат от булеварда или направо от картината и да се скрият на сянка от изпепеляващият жълтък, но защо не го правят? Има някакво конспиративно напрежение в този сюжет! Стоят застинали - едните тръгнали в посока Арк де Триумф, а другите към площад Конкорд и градините на Тюйлери.

 В левият край на платното, в средата,  е нарисувана, като всички останали, почти разтопена от следобедната жега сграда. На партерният етаж е опънат ярко червен полусферичен сенник на заведение. Под него, върху тротоара, са наредени маси и столове очакащи клиенти. Празни са. Няма нито един посетител. Шарената тълпа затичана по тротоарите не обръща никакво внимание на сенчестият навес. Защо? Може би все още е рано за следобедният аперитив, мисля си,  и младият Хеменгуей, още не дошъл да напише някоя гениална глава от „И изгрява слънце“! Всъщност Хеменгуей не е ходил да пише на Шанз Елизе. Там е скъпо и парите ще му стигнат колкото за едно питие и половин страница от романа. Неговите заведения са били на бул. Монпарнас, Латинският квартал, бул. Распай – Селект, Ла Купол и т.н. всички по левият бряг на Сена. Както и да е. Това, което прави най-необичайно впечатление и което можем да наречем стилов анахронизъм в цялата картина, всъщност обяснява защо никой не е седнал в  празното заведение. А именно, изписаното върху сенника с прецизен готически шрифт, име: БИСТРО „ДЖОРДЖ III“ - с бели букви на английски. Името е единственият неразмазан от четката на художника четлив детайл на платното. Това име, продължавам да си мисля, повече ще подхожда на някой моряшки бар в, да речем, пристанищният на нейно Кралско Величество град Саутхямптън, отколкото за бистро в центърът на Париж!!....

Отворете уста - казва зъболекарката - да видим какво ще правим с този зъб днес. Не знам за вас, но мен много ме измъчи.

............

 Като се има предвид, че три нощи не съм спал от зъб, какво друго да кажа без да мисля:  Зъболекарите са жертва на своите пациента, страдат!  Или да кажа: А, УПУКОЙКА ще ми сложите ли?! От тридневните мъки започнават да ми се привиждат не само акварелни заговори на парижките потребители срещу английската корона, но и заупокойни молитви. А, просто исках да попитам: А, упойка... ще ми сложите ли?

P.S. При следващато посещение при зъболекаря погледнах заглавието на картината:   „Шанз Елизе часове преди финала на Тур дьо Франс -1921г.“

                                                 К Р А Й

ОТЛИТАНЕ

/кратко/

Слънцето подобно на портокал  изплува от вълните на далечните сиви планини.  С оранжева светлина огря къщите на селото захлупени от снега, като с бял вълнен чорап и тънката като конец замръзнала река.  Покривите и комините делнично пушеха в скърцащото от студ портокалено синьо небе. Утро.

В двора на една от къщите със зелени капаци на прозорците,  под лозовият асмалък, пробляснаха  усмихнатите  очи на снежен човек. Беше роден вчера, в неделя, от един брадясал баща и 5 годишният му син. Човекът вместо ръце, имаше забучени в снежното тяло две стари проскубани метли, а за нос, уста и очи  парчета подръчна кафеникава керемида.

През прозореца на приземния етаж, опакован с рошава ушанка, шал и уютно пухено яке, надничаше малкият скулптор на снежни човеци приготвен за детската градина. Гледаше снежния човек и удължената сянка която тъмнееше върху прошарения от асмите сутрешен сняг. Представяше си, че човекът има крила, и ако ги размаха, метлите ще  го отнесат право към изгряващото слънце и планините отсреща, и като един истински снежен батман ще  ...! Майка му го хвана за ръката и го поведе навън.

Вечерта, в сивото мръкване, след топлият зимен ден и разтеклите се в капчуци покриви и улуци, от снежния човек беше останала малка могилка мръсен сняг. В нея стърчаха парчета натрошена керемида, а отстрани върху  замръзващата  кал, почиваха две нащърбени от употреба жълтиникави крила.

                                               КРАЙ

Auto de fe //акт на вярата/ - публичните екзекуции в Саудитска Арабия

Не препоръчвам на никой да гледа това видео с продължителност 2:50 мин. на обезглавяване на жена в Саудитска Арабия./ видеото вече не може да намери в тубата/ Гледах само началото, крясъците на жената и привичното поведение на полицаите и палача които подготят екзекуцията. Това се извършва очевидно на някаква улица, което създава усещането и най-вероятно е така, за някаква рутиност в работата, нещо от ежедневието на тези изроди. Нямам нерви да го гледам до края, но това са законите на шериата и начина им на прилагане. Така, че нека всеки се замисли що за религия е тази, която върши такива дори не ритуални, а обичайни, скучно ежедневни убийства и трябва ли да се проявява толератност към нея. В такива случаи, когато се постави този въпрос винаги има някой който дава като пример за сравнение Християнската инквизиция от средата на ХIV в. Дори и тогава преди да извършат така нареченото auto dе fe и да изгорят еретиците на кладата инквизиторите са провеждали публичен процес с участието на свещеници, цивилни лица и публика. И не винаги всички обвиняеми са бели екзекутирани. Един от най- големите такива процеси е бил през 1559г. във Валядолид, Испания. На централният площад, не на улицата, са били изгорени 14 човека, костите на още един + чучелото на трети, който явно не е бил открит за да бъде опепелен. Други шестнадесет човека са били осъдени на различни видове наказания. Това е бил един много добре разработен спектакъл на църквата, същински купон с фоерверки, тълпи от народ и едва ли не празник за децата със захарен памук на клечка. Но това е XIV век и самият католицизъм се дистанцира от това си минало. Това което вършат тези, не казвам хора, а мусулмани, връща публичната екзекуция на човеци много по назад в историята. Някой казват, че дори не трябвало да бъде критикувана, осмивана и иронизирана тази религия и особено пък шериата! Въобще не съм на това мнение. Ако имаш нерви, след няколко клика стигаш до това клане и бъди толерантен ако можеш.