07 юни 2009

БЕЗОБРАЗНА организация на гласуването в Избирателната секция на посолството в Лондон /със снимки/

В 12ч. на обяд пристигаме пред послството. На входа, по стълбите и по тротоара на булеварда се беше натрупала тълпа от хора. Българи, чакащи да гласуват. Още толкова, колкото отвън имаше и вътре. Опашката вървеше изключително бавно. Усещането че висиш на опашка пред някое Българско данъчно управлеие, Български КАТ, община или здравна каса, насред центъра на Лондон е препълнено. Препълнено с родна реч, недоволство и ...взе че заваля дъжд. После спря.
Защо е тази опашка? Защото се оказва, че има само една, единственна „тъмна стаичка„ в която да си избереш желаната бюлетина. Оказа се че някой хора дошли по рано, вече са пуснали жалба пред посланника по повод тази нескопосана, меко казано, организация. Имаше подписка в нейна подкрепа, на подписката, не на посланника. Подписахме се . След около час дойде ред да влезем в антрето, приемната или не знам какво си помещение с мраморен под и огромна делва с фалшиви червени рози в единия ъгъл. Ех, тези български рози-от пластмаса. Там седяха членовете на избирателната секция и въпросната Единственна „тъмна стаичка„ седеше там, под формата на един друг ъгъл заграден с някакво парче плат. Със съседа по опашка поискахме обяснение от Председателя на секцията, който се разхождаше мълчаливо насам-натам из избирателното антре с размера на класна стая от родно, градско основно училище, защо има само една „тъмна стаичка„. Преди да си отвори устата, някой му звънна на моб. телефон и той... изчезна!!! На мен пък ми дойде реда. Пуснах си бюлетината номер 11. А една от членките на избирателната секция, съжалявам че забравих да я питам как се казва, ме осветли ЗАЩО било така. –Защото каза тя, ВИЕ не сте, НИЕ всички чакащи на опашката имаше предвид, ВИЕ не сте се регистрирали предварително по ИНТЕРНЕТ на сайта на посолството за изборите, че възнамерявате да гласувате. Ние от къде да знаем колко хора ще дойдат!!! Аз зяпнах. / по неофициална статистика само в Лондон живеят минимум от 60 до 80 хил. българи. Това е един областен град с размерите на Ловеч или Ямбол/. За това, продължи назидателно тя, за следващите избори да се регистрирате. Ъхъ-рекох аз.–Да видим какво ще стане. И излязох, за да не правя излишна навалица.
Беше 13.10ч. Опашката на улицата се беше умножила.
Докато чакахме, доста хора още с пристигането си, като видеха опашката се обръщаха и си тръгваха. Но също така, доста повече хора се нареждаха да чакат, да чакат не по малко от час, а по късно вече, може би два.
Извод:
1. Нескопосаната организация според мен беше умишлена. Именно за да накарат хората, като видят опашката да си тръгнат и да не гласуват. Ясно е че тези които си тръгнаха, нямаше да гласуват за Комунистите или ДПС, техния електорат е твърд и една 2 часова опашка не ги стряска. Тези които, очаквано от организаторите на Лондонската избирателна секция си тръгнаха, са потенциални гласоподаватели за смяна на настоящия режим.
2.Добрата новина е, че изборите за Евро и Национален парламент все пак са отделно, иначе при тази организация и мудност и аз щях да се откжа да гласувам.
Другата добра новина е, че тези избори като не толкова решаващи за бъдещото управление на България, се оказаха добър тест, какво НЕ трябва да се прави, относно организацията на избирателните секция, в конкретния случай, на тази в Лондон. Тук Трябва да има поне три „тъмни стаички„ и използваното помещение в сградата на посолството,спокойно може да ги поеме.
Въпрос: - Защо представителите на опозиционните партии и по-конкретно имам предвид Синята коалиция, толкова безхаберно и ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО се отнасят към сънародниците си, гласоподаватели в чужбина и не заставят, ИЗИСКВАТ от Управляващите организатори по посолствата, да осигурят нормален начин за гласуване, а не да организират 30 метрови опашки?
Мога със сигурност да кажа, че Това е един хладен, не точно освежаващ, душ от страна на Синята коалиция, върху ентусиазма на привържаниците си.
Опашката в 12ч.
Вътре.
Опашката в 13,10ч.

05 юни 2009

ЖИВОТНИ – овце, кучета, свине и BATTERSEA power station

През 1977 г. “Pink Floyd„ издават албума „Аnimals„. На корицата на плочата, както всички знаят е снимана електро централата Батърси и там, между комините ѝ лети едно едва забелижимо бледорозово прасе.
Ето ги:



Местния фолкор разказва, че по време на няколко дневните снимките за обложкта на албума/виж видеото по долу/ надутата с хелий свиня, вързана за една връвчица, най-сетне не издържала на мъките на които е подлагана като фото модел и взела че се откъснала от въженцето и отлетяла понесена от крилата на вятъра, на майната си. „Pigs on the ving„ както се казва и в едноименното парче. Но все пак преди да отлети на там, на майната си, свинята се срещнала с един току що излетял самолет. Пилота докладвал на наземния контрол за неочакваното събитие и тутакси му било заповядано да се върне на Хитроу, където прилежно бил тестван дали не е пиян, друсан и дали не му хлопа дъската, че да му се привиждат хвъркати прасета. В крайна сметка, допълват свидетели, свинята се презимила в една ферма в графство Кент, където не причинила никакви други щети освен да подплаши безумно кротко пасящите овце, които след това фермера трябвало да събира цял ден и за което пуснал оплакване в кметството. Който познава англичаните, няма да се учуди, те обичат да се жалват за всичко. И така трябва.


Ето и Полетът на свинята!!!

Албумът „Animals” е по идея на Дж. Оруел и по-конкретно на неговата повест„Animal Farm” от 1945 г.
Повеста е една прекрасна критика на комунистическия режим, прилаган до тогава все още само в USSR, както и романа „1984„.
Макар самия Оруел да е бил с леви политически виждания и член на свободната лейбъристка партия, винаги е бил върл критик на диктатора, главорез Сталин.
Ето и резюме за тези които не са чели повеста:– Когато най–старата свиня във фермата наречена Майор, решава че скоро ще и теглят ножа, макар че току що се е върнала като победителка от местния конкурс за най-угоено и красиво прасе. Излегната и грухтяща в предсмъртната си кочина, заклева другарите си, животните във фермата /кокошки, овце, гъски, кучета, кон, свине и др./ да се разбунтуват и да се освободят от деспотизма на собственника мистър Джоунс и от експлоататорския човешки род, като цяло. Преди да бъде заклан, Майор кротко умира. Тогава се записват и някой от основните, седем, правила според които ще се живее в освободената от хората ферма.
1. Всяко същество, което ходи на два крака е враг.
2. Всеки който ходи на четири крака или има крила е другар.
...и т.н.
До последното седмо правило, което гласи, че:– Всички животни са равни.
Следва Бунт, стачка , революция и... свобода. Създава се и Орден, който посмъртно се връчва на една убита в битката за свободата, овца. Орден:– „Животно герой„!!!
После този орден се връчва за щяло и нещяло, но най-вече на тези дето слушат и не мрънкат, а само доволно блеят.
И така в новосъздадената чифликчийска демокрация, на лидерски позиции застават двете по–млади свине Сноубол и Наполеон. Както си му е реда по комунистически, от демократи, съвсем скоро се превръщат в неконтролируеми диктатори. За възпитание на младите животни се съчинява една мантра, която трябва да се повтаря по няколко пъти на ден:–„Четири крака–Да. Два крака–не„
Фермата постепенно се занемарява, лидерите се пропиват като истински свине и правят тайни запои с врага, Хората. В крайна сметка се стига до издигането на нов и по актуален лозунг:„- Всички животни са равни, но някой са по равни от другите„! Познато, нали!?
Има и още подробности, но който иска и не я е чел, нека прочете повеста, не е много Дълга , но пък е интересна.
Всъщност, Floyd с „Animals„ в Лицето или по скоро в Зурлата на летящата из небето над Лондон свиня, не са имали предвид точно Сталин или наличният в онези години комунистически диктатор Брежнев, а собственните си, английски политици и по конкретно Маргарет Тачър . А също така социалната и икономическа ситуация в страната. Сградата на Battersea power е използвана като един монументален символ на капитализма.
Батърси е била електро централа захранвана с въглища, доставяни с шлепове по Темза от Уелс и Северна Англия. Доковете още стоят. В онези години Маргарет Татчър затваря незнайно колко, но много въглищни мини и не знайно колко, но много, хиляди работници остават без работа и средства. Следват миньорски стачки и бунтове в цялата страна.
С “Animals” Floyd не са в подкрепа на работниците и профсъюзите, а в едно по-пасивно представяне на политиците като едни истински свине, за което са напълно прави, без обаче да предлагат , някаква по-конкретна алтернатива на свинщината и как да се оправим с нея. Но пък не им е това работата, те са музиканти, а не участници в „Ален Мак„ или „Златния орфей„
Battersea power station e построена през 1930г. Тя е най-голямата тухлена постройка в Европа, най–голямата облицована с тухли, имам предвид. Архитект е сър Джил Скот, който е известен и с дизайна на прочутите английски червени телефонни кабини. Централата е построена в стил арт деко, което не е толкова изненадващо за времето си решение. Централата спира работа през 1983г. От тогава до сега, освен че е обявена за част от защититеното архитектурно наследство на Англия, не е направено нищо освен да и съборят покрива, да буреняса и да се дискутира какво точно да я правят. Е най-сетне май измислиха.
Вчера в двора на централата минахме да видим удобрения проект, който обаче все още е дискусионен–снимки, макет, видео. Попълнихме въпросник, какво ни харесва и какво не ни харесва в проекта. Ето и малко актуални снимки на това което е в момента и това, което може би ще стане.



















На мен лично, ето ме там на снимката отгоре, проекта не ми харесва особенно.
Мнението ми не е на специалист архитект, но не ми пречи да го имам.
Централата остава затворена в един пръстен от жилищни и офис сгради, които скриват цялата ѝ красота и мощ когато я гледаш от разстояние. /Един от въпрсите във въпросника беше:–Мислите ли че цените на новопостроените жилища ще бъдат на поносими цени. Категорично, не, разбира се!!!/
Ако блоковете се построят по показания начин от страната на улицата, гледката към широката фасада на централата се скрива, остава открита единственно тясната фасадата от към реката. Която е красива, но някак си не е достатъчно ...представителна./подробности има в google, ако някой се интересува може да види повече/ Също така, ако някой минувач се вмъкне между блоковете и стените на централата, ще се чувства единственно като заблуден лилипуд с изкривен врат, който се опитва да види върха на някой от комините или да брои терасите на жилищата. Блоковете от страната на ЖП линиите действително не пречат, понеже и без това в момента от там и от към Battersea park/първата снимка/, към централата няма видимост. Как ще се погаждат живеещите с минаващите влакове е отделен проблем, може би въпрос на дограма.
Самата централа ще бъде бизнес, жилищен и търговски център, всичко на едно място. Това е може би една от правилните идеи, другата би била да се превърне в музей, но честно казано Лондон разполага с много музеи, а освен това Tаte modern е с подобна, доста по семпла, но все пак подобна архитектура.
Честно казано, това е една от любимите ми индустриални сгради и мисля, че всеки който я види на живо ще се влюби в нея. Поне за сега. След изпълнението на проекта, не знам...съмнявам се.
В началото на 80-те години на ХХ в. когато чух албума “Animals” , а по-късно, не знам точно кога, видях обложкта и двете ми се сториха изключително... изключителни, както музиката, така и картината. Тогава още не знаехме нищо не само за „Животните от фермата„ но и че отдавна живеем в „1984„ наблюдавани под лупа от „големия брат„ все едно сме експирементални инсекти.
Мислех си, че сградата е рисунка на някакъв гаден, авангарден затвор с бутилки бира, тип „луксозно„ по ъглите. Тинейджърски визии някакви. След време се Оказа че не е никаква рисунка, а действителна електро централа и все още с четири бирени бутилки по краищата...„export„:))