„YONG VIC„ - LONDON

Theater “Yong Vic„ – Present....„Докладът на Оскар„ по разказът на Франц Кафка - „Доклад пред академията на науките„. За първи път театрална адаптация и Моноспектакъл с участието на Kathryn Hunter/ на снимката/ в ролята на Оскар.
Започнах този пост преди седмица-две, но стигнах само до публикуване на фрагменти от превода на разказът в предния пост. Всъщност този спектакъл беше повода да се сетя за Кафка и за този разказ който бях чел преди 5-6 г. Кафка не ми е любим писател, но специално този разказ ми харесва.
После се присетих за евреите, но като не ми остана време да се сещам повече и работата ме завъртя, пуснах само превода.
Какво общо имат евреите в случая!!! Може би нищо, но все пак ще пробвам да обясня една вероятно параноична версия, надявам се.:))
Представлението няма особен успех, като се има предвид че Лондон е може би един от най– гъсто населенте с евреи градове след Тел Авив. Както е известно Кафка също е евреин, само че от Прага.
Неговите произведения и до ден днешен са поле за тълкуване от юдейската теология и мистицизъм.. Неговият „експресионизъм„ не веднъж е бил упрекван за „недобросъвестни„ интерпретации на Касидски фолклорни повествования, не съм ги чел, дори не знаех за тяхното съществуване, но така казва Карл Грьозинген изледовател на кабализма при Кафка, повествования заложени в основата на Кабала!!! А, аз мислех че е Тора-та. И приживе и посмъртно, Кафка не е обичан от едноверците си. Нещо с което не са се съобразили авторите на този театрален проект.
Предполагам че прословутата еврейска „солидарност„ ще заработи в полза на банковата ми сметка - мислел си е вероятно продуцентът на спектакъла. А талантът и популярността на автора ми го гарантират!!– Оказва се, че малко грешно си е правил сметката. Определено.

Живея в смесен еврейски квартал и познавам еврейската „солидарност„. Някъде наоколо из този район, се е родил и Sasha Koen-актьорът /Борат, Бруно/. Ортодоксалните евреи, лондонските, за другите не знам, не обичат особенно друговерците и тези от своите, като Sasha например. Не обичат Дори собствнните си чернокожи наследници на Авраам, онези юдеи спасени при операция „Мойсей„ от Судан. Операция организирана от МОСАД. Тези чеда на Авраама т.н. „бета евреи„ ходят в отделна синагога - за черни . И нека някой ми каже, че „горките„ евреи не са расисти и не знаят как да отделят „черната„ овца от стадото. Солидарността е разтегливо понятие и евреите използват тази разтегливост много успешно. Самият Маркс е проповядвал революция за бедните бачкатори - да ходят да си трошат главите по разни барикади, докато добре си е хапвал пържоли полети с червено вино, платени от фабриканта Енгелс в същия този Лондон...Но, не това е темата в случая.

Спектакълът представян от Yong Vic определено е неуспешен, той е извън прожектора на рекламната шумотевица. Оставен е в изолация, без коментари и шум от театралната критика. Оставен да си издъхне в тишината на почти празните зали. Най добрия начин за убийството на една театрална постановка е мълчанието.
А театралния сезон е в разгара си, а Лондон е театрален град доста повече от всеки друг.
Разказаът на Кафка, върху който е базирана пиесата, според някой изследователи показва еврейската същност разпъната между Йехова, Златния телец, Скитникът евреин, та чак до холокоуста. Не знам дали е така. От позицията на Ционизма и на ортодоксалните евреи, онези с черните широкополи шапки, намасурената коса падаща край ушите и тежката миризма на немито парче човешко месо, която се носи от тях, така смърдят наистина, такова протеворечие не може да съществува. Те именно смятат че Кафка „вярва не в несъществуването на Бога, а в неговата злост." И сигурно са прави. Те не обичат Кафка, но трябва да се признае , че и Кафка не ги е обичал...Но, да взема да свършвам, че трябва да тръгвам.
Представлението, режисурата и играта на Kathrin Hunter в ролята на очовечената маймуна Оскар е прекрасна и незаслужено са подминавани с мълчание от критиците. Не съм расист, нито търся „еврейска конспирация„ навсякъде където е възможно, но си мисля, че нечии неумит юдейски пръст все пак е набъркан в този неуспех!!!

Фрагменти от разказа който иска, може да види в долния пост.

Из „ДОКЛАД ПРЕД АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ„

„.....Моряците бяха добри хора въпреки всичко. Техните шеги бяха груби и просташки, но не и злобни. Когато се усмихваха, върху лицата им се изписваше някакво зловещо и опасно чувство, сякаш ей сега ще стоварят юмрука си върху нещо и ще го направят на парчета, но всъщност те просто се усмихваха. Винаги имаха по нещо за дъвчене в устите си, дъвчеха и плюеха по всяко време и навсякъде. Често се оплакваха, че бълхите които се въдеха в козината ми, скачат върху тях, и демонстративно се чешеха по главите да ми покажат колко ги сърби. Вечер сядаха около клетката ми, подпрели огромните си длани на коленете и пуфтяха с неизменните си лули.Когато им омръзнеше да си приказват, някой от тях вземаше една клечка и започваше да ме гъделичка по хълбоците и зад ушите, там където ми беше най-приятно да ме чешат. Моите радостни поскоци много ги забавляваха
Понякога си мисля, че ако ме поканят отново да пътувам с този кораб, със сигурност ще откажа разбира се, но спомените които съм запазил от това пътуване не бяха само неприятни.
Спокойствието което ми създадоха тези хора, моряците, ме предпази преди всичко от какъвто и да било опит за бягство. С настоящата ми деликатна челюст, не бих могъл да счупя и обикновен орех, но в онези дни можех лека - полека, да прегризя металната ключалка на вратата на клетката, но не го направих. Какво щях да постигна ако го бях направил? Само да бях подал глава навън и тутакси щяха да ме уловят и да ме затворят отново. Или пък ако имах късмет можеше да избягам и да отида при другите заловени животни, при огромните змии боа например, които бяха точно срещу моята клетка и които само чакаха да ме спипат и да ме смачкат в безмилостната си прегръдка. Или пък можеше да избягам на палубата и да скоча през борда. За няколко секунди сигурно щях да се задържа над водата и после разбира се да се удавя.
Защо са всичките тези самоубийства!? Безсмисленно е.
Тогава не разсъждавах така, но с очовечаването ми и настоящият ми начин на мислене сега, стигам до тези изводи.
Тогава не си давах сметка, но в спокойните дни на пътуването наблюдавах всичките тези хора които слизаха в трюма по една или друга работа. Едни и същи лица, едни и същи жестове и усмивки. Понякога си мислех че всичките тези хора са един единствен човек.
Нo, този човек или по точно, тези хора се движеха на свобода. Започна нещо да ме смущава. Клетката започна да ми пречи. И никой не ми казваше, че ако стана като тях, такива каквито са, ако заприличам и аз на човек, то тогава щяха да отворят вратата на клетката ми и да бъда свободен. Те не ми казваха, но аз се досетих сам.
Беше много лесно да имитарам хората. Само след няколко дни на упражнения вече можех да плюя. И започнахме да се плюем взаимно в лицата с тази разлика че после аз си изблизвах лицето докато го изчистя, а пък те не можеха, езиците им не бяха достатъчно дълги.
Скоро запучнах да пуша лула като истински морски вълк. Когато обаче няколко пъти си вкарах палеца в димящия отвор на лулата, цялата моряшка публика се превиваше от гръмогласен смях. Много ги забавляваше факта че не мога да разбера кога лулата е запалена и кога не и си изгарям пръста.
Трябва да призная, че нищо не ми се видя толкова трудно, колкото пиенето от бутилката с вино поставена в оплетена камъшитена кошничка. Миризмата ме удряше като чук в носа и предизвикваш неописуемо отвращение в стомаха ми. Колкото и да се опитвах трябваше да минат седмици преди да свикна с нея.
Изненадваме сега, че хората отделят толкова внимание на бутилките, много повече отколкото на каквото и да било друго. Не си мислите че се опитвам да упреквам хорта , напротив, нали и аз трябваше да стана като тях.
Имаше един моряк който по всяко време когато беше на вахта слизаше при мен, заставаше пред клетката и ми даваше уроци как се пие от бутилката. Изваждаше корковата тапа, вдигаше бутилката до устата си, преглъщаше няколко пъти и после я сваляше. И така повтаряше едно и също движение много пъти, до късно през ноща, докато виното свършеше. Аз през цялото време стоях и внимателно наблюдавах неговите движения. Трябва да призная, че на този свят по добър учител за маймуната от човека не съществува.
После ми оставяше празната бутилка да се упражнявам и спокойно ме наблюдавше..
Аз я вземах в ръка, изваждах тапата, наддигах я към устата си и ...я хвърлях на земята за огромно мое и на учителя ми съжаление. Миризмата беше отвратителна. Тези неуспехи се повтаряха всяка вечер и продължиха доста време.
И въпреки всичко победата, триумфа, дойде най неочаквано, както за него така и за мен. Една вечер, когато всички моряци се бяха събрали наоколо и си приказваха, аз видях една оставена бутилка до самите метални пръчки на клетката . Взех я в ръка, издърпах тапата по най-правилния начин, доближих я до устните си и без да се преструвам или да правя гримаси, като един истински пияч, затворих очи и започнах да пия. Пих докато виното не свърши. Изпих го на един дъх. Хвърлих бутилката на земята, но вече не с отвращение и отчаяние, а с един артистичен жест, като трябва да призная, че забравих да се почеша доволно по корема. Вместо това обаче, като не можах да измисля какво друго да направя, а в главата ми се завихриха и закипяха, някакви неясни усещания. Хванах се за решетките, задърпах ги напред-назад, заподскачах на едно място и най неочаквано и за себе си изкрещях:–„ЗДРАВЕЙ„- с човешки глас.
Този вик накара насъбралите се моряци, да се вкаменят и всички разговори секнаха изведнъж.
„– По дяволите- каза моя учител сред възцарилата се тишина. – Чуйте го, маймуната проговори„. Това изказване беше все едно като целувка върху потното ми тяло.
Искам да повторя, уважаеми господа академици, че започнах да имитирам хората с една единственна цел. Да се освободя, не заради друго.
Исках да бъда свободен.
След няколко дни пристигнахме в Хамбург....„

Това е един кратък откъс от разказът „Доклад пред академията на науките„ на Франц Кафка, който досега не е превеждан и публикуван на български език. Или най-малкото във виртуалните библиотеки и читални го няма.
Превода е мой. Не съм професионален преводач, така че със сигурност има кусури.
Разказа е за историята на една маймуна заловена в африканската джунгла, пътувала дълго в клетка с презокеански кораб и преминала през разни перипетии в цивилизования свят.
Застанала на катедрата пред обществото на професори и академици , тя разказва за това как е успяла стане човек.

PRESS - къра

Откривам нова рубрика, която се Посвещава на 20 годишнината от Началото на „прехода„. Как звучи само, а - 20 годишнина! Внушително. Началото го знаем, края му не се вижда. Това са няколко извадки на заглавия от в.„Труд„ всичките от тези дни. Коментарите са в духа на „прехода„ както и заглавията.

„Социалисти се сплотяват с руски песни„ - на това се казва социалисти, ама първо да се нажулят с водка, пък тогава да пеят...казачок.
“Агнешка главичка” се върна в СДС„ - за Велик ден, гергьов ден, 10 ноември или просто за мезе.
„Семейство посиня от оцветен салам„ - ейии, това левскарите не стига че салама им син ами натравянията им и те сини чак.
„Крадец подпали къща„ - объркал си професията пич, стани пожарникУр.
„Тийнейджър се самозапали от фас при кражба на газ„ - прозата да замълчи пред поезията на живота. мирррно. газ, фас, пегас, парнас. ехе
„Без уроци учениците във Варна се запиха„ - да отидат при социалистите по горе, та хем напити- хем бити и стига са играли казачок, миетал трябва, жички, аааа.
„Рецидивисти отказват да влязат в банята„ - лошо, ама и по лошо може, ами ако влязат в затвора.
„Шумен в криза - няма парно, има епидемия„- ако нямаше и епидемия, какво щеше да има Шумен?- не, не е нищо, само криза щеше да има. демек пак нищо.

„Грип повали 1/2 България„- и това ако не е лъжа, цялата е повалена. в калта .

„Дунав “избяга”, от дъното вадят пясък„- ха, така. от кога казвам че ще избяга - мааму стара. и къде избяга, кога, как, защо, с кого. ами сега..!!
„Бандата на Хастара не пипала застраховани коли„ - брее, какъв интелигент и как ги познава.
„Азис: Горях за секс от 7-годишен„- ха, сега де. как да не му извъртиш два шамара.
„Виктория Бекъм купи прасета на мъжа си за Коледа„ - а нож дали му е купила, а пърлачка, ами зелките в кацата, туршията, виното, бакърите за поливачите, джоланите, копитата, ракията, бахура, бабека, дядека...-таз виктория, оправна жена брей, домакиня.
„Кръстникът Вито Карлеоне продава водка „Кръстникът„ – а, ето я и водката за социалистите.
„Бебетата плачат на майчин език„ – какво ли щеше да е ако плачеха на бащин език, сигурно щяха да псуват, да гледат футбол и вместо мляко да искат бира.

„Хитлер бил футболен треньор...„ – на левски ли!? сериозно, без майтап, ехааа. и как са се погаждали с Батков. ама, чакай бе! няма кво да чакам, отсвирен си.
„Козар пасе стока с бинокъл от покрив„ – ай стига бе!! чакай пак да го прочета че не разбрах.
„Мъж насилва кон, влиза за три години в затвора„ – не се споменава да е кобила, кон е.
„Маймуни крадат вино в зоопарк„ – да крадат и те са хора.
„Аурора проплака на българо-италиански„ – вярвате ли го, аз не. ама тя е гъркиня бе, древна даже, как така изведнъж полиглот... тя ще е от онези бебета. заинригуван съм какво ли е казала:-la dolce vitta, келнер дай едно мартини, bianco и по - чевръсто да го еба.
„Пращат на космонавтите чесън да се бранят от вампири„ – не издържам вече, край за сега, ще ида да вампирясам малко, нищо че не съм космоНАФТ.

Но край няма да има. Сигурен съм.

Кратка разходка из „Моntmartre„ - Paris

Изкачване към върха на „Монмартр„. Към големия пазар на художниците, малките и по-г0леми ресторантчета и кафенета, блъсканицата и базиликата Sacre Coeur.
Червената стрелката под Дали сочи в обратната посока.

На пазара в хаоса на навалицата. Някой правят добри портрети, други не толкова, но недоволни не се забелезват, което е най-важното.

В дъното на улицата катедралата Sacre Cueor

Този „мосю„ който е част от орнаментите по фасадата на базиликата, погледнат от тук изглежда доста нелепо - назидателно размахал прекалено дългия си меч и възседнал кон крачещ из небето. Подозирам намерението му, да обрули листата на близкото дърво.

Този ресторант, всъщност се намира в „Латинският квартал„ под Сена.. Казвам „под„ съвсем условно, чувал съм че има „ляв„ и „десен„ бряг на реката, но така и не си направих труда да рабера кой, кой е. Така че „латинският квартал„ е „под„. Наблизо се намира и един български ресторант озаглавен – „Тангра„ естественно!! В къщата над ресторанта и менюто от снимката, са живели Пол Верлен и Ърнест Хемингуей. Ако кликнеш върху снимката може да се види по-ясно от кога до кога.

Добре готвят, виното е хубаво и цените са прилични, като за Париж. Забравих как се казва обаче. Мисля, че беше нещо свързано с Верлен все пак.

Пооределети клиенти на заведенията около пазара на художниците около 02ч. след полунощ. Дори и по това време, някой художници продължават да се опитват да направят някой светкавичен портрет или да продат някоя картина на пийнал турист. Битката за оцеляване е...денонощна. No mercy.

Отново през деня, сервитьор с тиранти, касова бележка в ръката и униформени раирани панталони. Срещу него върви един от портретистите в търсене на „клиенти„.

Намерил си е ! След около 3 мин. портрета беше завършен, подписан и продаден за ... Не знам колко. Може би 10, 20 или 30€, не знам.

В този квартал не би те изненадало схващането, че най- доброто място за торбата с боклук е точно там, закачена на врата.

Около „пазара„
кафенетата и Тези гранитни фигури в ляво, с начервени устни.

Един от местните клошари. Собственост на Rue Lipik една от многото, по нагорнището към базиликата Sacre Cueor. Собствениците на магазинчета и сергии по улицата не го оставят нито много гладен, нито крайно парцалив, срещу дребни и съвсем излишни услуги.

Този образ ми прилича на част от плаката с карикатурите зад него.

Една неочаквано елегантна художничка по време на работа.

Поглед от стълбището на споменатата вече базилика. Вижда се почти половината Париж и не се налага да чакаш на досадните опашки под Айфеловата кула , да се натовариш на асансьор и да го видиш целия. А и все пак гълъбът на преден план, кацнал върху лампата, разведрява еднообразието от толкоз много покриви. Стига да го видиш разбира се !

Ето я и нея. Поглената през малко zoom на камерата.

Още един скитник. Този явно няма „улица„ която да си го отглежда, но не му и пука като гледам. Улицата е доста оживена, на спускане от „Монмартр„ към Операта. Със сигурност обаче ще съжалява, като се събуди и бирата е изчезнала, което е доста вероятно. Колегите му не изпитват особенно уважение към чуждото движимо имущество, особенно Течно.

Булевард „Clichy“. Метро станция „Blanche„. Напред Мoulen Rouge, надясно и нагоре „Монмартр„ . А една метростанция по-назад, по същия булеварт Place Pigalle.

И последно. Малко размазана снимка на нощен Париж отново от Sacre Couer. Препоръчвам час-два с бутилка хубаво вино, сирене по твой вкус, две стъклени чаши, за вино и чадър за всеки случай. Можеш да ги прекараш седнал на някоя пейка или на стълбите пред катедралата. След 01-02ч. след полунощ няма толкова много хора и можеш да се насладиш на гледката, светлините, виното, сиренето, жената до себе си и ромоленето на дъжда върху чадъра.

И на размазаните снимки след това:))

Повод за размисъл, отбелязва в-к “El PAIS“ по повод резулатата Алкоркон–Реал Мадрид 4:0. Адвокат Батков, какво ли би казал в подобна ситуация!?

Повод за размисъл!!! Така е озаглавена статията след погрома на Р. Мадрид от Алкоркон - неизвестен квартелен клуб от предградията на Мадрид, който на шестнайсетина финалите за „Copa del Rey„ - „Купата на краля„ разгроми „галактиката„ от „бели балеринки„. –„Какво е футболът? Какво означава да играеш добре? Какво значи да се изправиш срещу един могъщ противник„-продължава да задава въпроси спортния коментатор на Ел Паис, Диего Торес.
И дава един прост отговор. Това е уважение и респект към играта и противника, но и никакви комплекси към имената на Раул, Гути и Ван Нистелрой, което са проявили футболистите от „Алкоркон„. Защото хората от кварталите имат сериозно отношение към футбола- завършва коментатора, след което прави кратко резюме на срещата.
Сигурен съм, че при подобна ситуация всички шефове на Левски, ЦСКА или Локомотив Сф. а и на останалите участници от „елитната„ ни „А„ група по футбол, ще кажат че е време за размисъл. И ще си зададат „много„ въпроси, които категорично ще приключат само с един отговор. -„Така е, обаче, хмм....Време е за размисъл наистина, но пък съдията е виновен мамицата му, ще каже Батков, Пенев и не знам още кой футбулен кУрифей.“ Ще му теглят една , поне, сочна псувня и ще си раздадат премиите.
И въпросът ще приключи.
Обаче се съмнявам че дори и до псувни ще се стигне, защото пред подобна рискова, даже опасна ситуация, не може да се изправя турнира за Купата на България/преди се казваше „moto phoe„ а още по-преди, турнир за купата на Червената Армия-хаааха, сега не знам вече как се казва/. Даа, не м-о-же!! Представете си някой селски отбор или хайде да не е от село, че то по селата хора не останаха да орат, а какво остава да играят футбол. А тима на Златоград, да речем, опуха с 4:о „Левски„ или ЦСКА.
Аз не мога да си го представя. Най–малкото защото тези от Футболната федерация ще рекат нещо от сорта: - „ Ех-ей, какво става тука, ами какво ще каже спонсора, няма да му рекламираме стоката по разни зафичени Златоград, Крумовград или Там някакъв си селски град. И кой ще рекламира по телевизията за мач между „Левски„ и Бояджик или Караисен . Най-малкото заради това корумпирано отношение не мога да си представя подобно чудо да се случи на български терен, а и заради още много други неща.
Просто защото никой от тези които се занимават с футбол в България, като изключим Красимир Балъков в Бургас, не си задават въпроси като какво означава , аджеба, да играеш футбол добре, а не просто да риташ някаква си там топка и да лапаш... премии!?

„Алкоркон„ играе в момента във „Втора-Б„ дивизия на испанския шампионат.
Кой да ти знае!!!

根付 /net-skeh/ или NETSUKE – запознаване

Със сигурност ключодържателя не е измислен в Япония. По вероятно прародителя му, на ключодържателя, за първи път да е измайсторен в Китай, а може и някъде в Африка или кой знае къде. Някъде където се е налагало да се заключват. Може би в Ню Йорк, Лондон, Богота или София. Както и да е, важното e че нетсуке /японския ренесансов еквивалент на съвременния ключодържател/– малки, декоративни фигурки с размер от 3 до 5см. изработени от кост или дърво, започват да се правят в Япония в началото на 17в.
След няколко века, напоследък и сега най-вече, нетсуке са се превърнали в обект на колекционерски страсти, красти и сърбежи.

Ето и две нетсуке като начало

Създателя на нетсуке, неизвестен за историята автор, му е измислил съвсем прозаично приложение. Използва се като елемент за закачване към колана на кимоното. Ще обясня. Традиционото нетсуке има две дупки , ако е фигурка, те са от към гърба или както на човека с черепа, горе, дупките са очите на черепа. През тях се прекарва шнура на кесията или кутийката /inro/ в която японския безработен самурай, да речем, си носи кремъка, прахана, лулата и липсващия поради кризата тютюн. Същият този самурай може и нищо да не носи, но все пак ако не е много закъсал, в „инро„ може да има малко лечебни билки. Носенето на тези кесии или кутийки се налага от съвсем проста необходимост. Кимонoто няма джобове. Да, няма. Джобове в които нашия самурай да си носи кремъка, липсващите пари и доброто настроение. И като няма джобове, естественно че му трябва кесия , която да си закачи на колана. Нетсуке е точно тази „закачалка„.

Другия вариант е да си купи слуга, който да му носи огнивото, кесията, белите и черните кахъри и т.н. Но той със сигурност ще е доста над стойноста на едно нетсуке. За онези времена говоря. Сега слугата със сигурност ще е по–на сметка.

Ако не съм обяснил както трябва, ето как изглежда схематично целият процес.

В първите години от навлизането на нетсуке на японския пазар не се е отдавало особенно значение на формата и вида му. Но впоследствие се превръща във важен аксесоар, символ на престиж и материално положение. Нещо като поршето паркирано на двора пред къщата. Материалът от който е изработено нетсуке също има своето символично значение. Слоновата кост заради здравината и вечно зелените дървета, като смърч, сандалово дърво, японски тис и др. са предпочитани като един вид демонстрация на постоянна жизненост, доказателство за духовна сила и дълголетие на притежателя си, нашия самурай естественно.

Това е„Буда„ нетсуке от слонова кост.

За изработката на нетсуке, освен че се използват различни видове дърво и слонова кост, която в японското изкуство е сравнително „млад„ материал. Навлиза в страната едва в средата на 16 в. поради съзнателната политическа и географска изолация на Япония от останалия свят. Та освен тези материали, също така се използват еленови рога, черупка на костенурка, рог от нарвал, бивни на морж, рога на бивол, желязо, различни видове камъни, ахат, кехлибар, корали, мидени черупки, а напоследък естественно и пластмаса.

Поп и чалга модата, заедно с китайските евтинии създадоха и това, на снимката долу.

Пластмасово нетсуке, окачалка за мобилен телефон.

Всъщност колекционирането на нетсуке, не като на това горе, е доста скъпо занимание. Финасово имам предвид. А времето прекарано в обикаляне на антикварни магазини, пазари, разпродажби, ровене в мрежата и ebay е част от удоволствието да си ...нетсуке колекционер, фен, любител или както ще да го наречем.

За това 3 см. нетсуке горе от 19в. изработено от чаено дърво, изобразяващо„Носач на вода„ в момента върви търг в Christis London. За сега цената е малко над 3000 паунда. Предполагам че ще стигне около 4,500. Мхъм.

Скъпо занимание си е това колекционерство, също като събирането на японски гравюри.

Но, да продължа.

Разцвета на това изкуство е по време на периода Едо от около 1615 до 1868г. Над два века. Това си е доста прилично време за пазарен „бум„.

Сюжетите които използват японските майсторите на нестуке са най -разнообразни. От обикновенни перачки и дървосекачи, носачи на вода, лодкари и берачи на ориз до актьори от кабуки, гейши, буди и разни митологични сцени, без свян заимствани от богатата китайска митология, като това горе. Изобразяващо може би Лао Дзъ или пък друг митичен даоист, по късно може и да се сетя за още някой, яхнал един от трите кита на които се крепи света или нещо подобно.

А това долу са две от моите нетсуке, слонова кост, размер–4см.

„Превръщането на човек в дракон„
и един стар, сляп самурай

А тук двете заедно при по-добро осветление.

И сравнени с размера на мобилен телефон „ sony–ericsson„ дълъг 10см.

Така може да се придобие по-реална представа за действителната големина на нетсуке.

За сега, толкоз.