15 декември 2009

Стари и Уникални Автомобили от Улиците на London

/снимки, а преди снимките предисловеие/

Едно малко дълго предисловие наистина, но се налага. На който не му се чете, да го прескочи и да отива направо на снимките по-долу.

Много често, да не кажа почти винаги, след някоя ужасна катастрофа в която е замесен автомобил или автобус на повече от 20г. както при катастрофата миналото лято на Бакаджиците край Ямбол при която заради неизправен, стар 35 или повече годишен автобус „Чавдар„ загинаха 8 човека. Почти винаги след такива инциденти се повдига въпроса трябва ли по българските пътища да се движат „толкова„ стари автомобили, до кога ще ги търпим тези бракми и купчини ръждясала тенекия, тези таралясници, няма ли най-после да се забрани вноса на колите втора употреба, до кога ще бъдем автоморгата на Европа и т.н. Истината е, че подобни инциденти доведоха до доста голяма не само данъчна, но и морално незаслужена дискриминация на старите автомобили. Честно казано не съм запознат с данъчните налози за по-старите, над 20 и повече годишни автомобили в България, но наблюденията ми са че освен някоя и друга „лада„ или „москвич„ не се срещат кой знае колко коли „на преклонна„ възраст по пътищата или ако ги има, те са в окаяно техническо състояние. За антични автомобили мисля че е излишно да говорим, на тях май въобще им е забранено да се движат свободно освен ако нямат специално разрешение, не се снимат във филм или не са придружени от полицейски ескорт:)) Шегувам се разбира се. Антични автомобили не съм виждал по българските пътища и това сигурно си е мой проблем. Не си стоя достатъчно в България.

Истината е, че старите коли трябва да са напълно равностоен участник в движението наред с новите и не толкова нови автомобили. Истина е също така, че и те трябва да минават технически преглед като всички останали и че трябва да си плащат пътен данък/знам, знам, няма пътища, но навсякъде се плаща/ и застраховка и т.н. и ако всичко е както трябва...тогава без проблем и ограничения да могат да се включат в трафика.

За това, като нагледно доказателство, предлагам една колекция от стари автомобили, някой от които не са пък чак толкова стари, други са самоделни/1бр./ , а също така 1бр. ултра авангардно „bugatti„ limited edition със съответната авангардна цена, една съвсем антична близо стогодишна „каляска„ и т.н. ще ги видите. Всички тези автомобили без изключение са в ДВИЖЕНИЕ по улиците на Лондон. Снимките са правени от приятелката ми „Шушулка„ така държи да я представям тук, в продължение на една година, при най различни обстоятелства и ситуации: - в движение, през стъклото на колата, стационарно, с триножник, в огледалото за обратно виждане, в дъжд и вятър с фотоапарат и чадър в ръка:)), лавираща подтичвайки между движещи се коли с опасност да ги блъсне, имаше и няколко заплахи да бъде викана полиция защото „аз от къде да знам„ казват някой собственници, с каква цел ми снимате колата. И са прави предполагам, с никой от тях не си пием бирата заедно в петък след работа.

Всъщност това е една част от колекцията-I част.

Така че започваме с последните две направени снимки от преди няколко дни на същата тази улица на която живеем. Снимките са точна илюстрация на това за което говоря. Едно „audi-tt„ и до него едно нещо... което все още не знам как да го категоризирам!


































































































































13 декември 2009

FORD PREFEKT

И аз като повечето читатели на „The Hitchhiker's Guide to the Galaxy„ съм се чудил как точно изглежда истинският форд префект. Нямам предвид негъра от филма, а колата. Наскоро го срещнах на паркинга пред някакъв супермаркет. Оказа се елегантен господин със запазени маниери и външен вид на джентълмен от средната класа, който все още е в обръщение по пътищата на острова




Това е „Шушулка„ в доста нескопосан опит да го открадне посред бял ден.

Не изглежда зле.


10 декември 2009

Из „ПРОРОКЪТ ГОЧО„- фрагменти

„....Гочо се огледа и за пореден път се удиви на мизерията, в която живее. Датата беше 12 януари 2010 година, тоест 20 години след победата на демокрацията. Младините на Гочо бяха минали в друго време, наречено комунизъм. По-точно това беше времето на прехода към комунизъм, както в момента беше времето на прехода към демокрация. Всъщност цял живот Гочо беше чакал да дойде нещо, което така и не дойде. В действителност той чакаше да свърши чакането, но никога не беше предполагал, че ще доживее този край. Преди 20 години никой не допускаше, че комунизмът ще свърши, както и в 2010 никой не вярваше, че демокрацията си има край. И двата строя бяха много силни и могъщи. Крепяха се на многоброен репресивен апарат и бързо се справяха с всеки, който им се противопостави...."

"....Любознателният Петьо гледаше новини. Това не беше особено умно от негова страна, защото в България нищо добро не се случваше, а и да се случеше, нямаше да го съобщят. Единствените добри новини бяха, когато някой застрелваше някого. В България нямаше правосъдие, а в небесната справедливост българите не вярваха. Единственото наказание, което един български бандит можеше да получи, беше куршум от колега.
Както казахме, всички българи бяха бандити, но дребните престъпници много се радват, когато някой застреля някоя от по-едрите риби. За съжаление Съветът беше забранил да се съобщават подобни новини, защото това ненужно радва хората и води до нежелателно увеличение на раждаемостта...."

"Всъщност терминът „Демокрация“ може да ви пообърка, защото всички религии се обявяват за най-човечните и най-демократичните. Демокрация означава религията, която е на власт, а през 2010 година на власт беше монетаризмът. Това е една особена религия, която проповядва вярата в монетата. Демокрацията, тоест религията, добрала се до властта, показва другото си лице, което е грозно и дори ужасно. Когато бяха на власт, християните имаха обичай да горят хората на клада, комунистите и фашистите си падаха по концентрационните лагери, а монетаристите ползваха затвори, за да затварят тези, които са дръзнали да посегнат на техния бог – монетата.
Навремето Комунистите мечтаеха за световна революция, фашистите искаха да превърнат света в трети райх, християните организираха кръстоносни походи, мюсюлманите – Джихад, а монетаристите мечтаеха за световната демокрация...„

„...По цялата земя имаше безброй публични домове, които бяха много важни за икономиката,защото носеха огромни доходи на Мъдреците.За съжаление и в тази важна област имаше проблеми, особено в страните с демографски срив като България. Там беше много трудно да се осигурят млади момичета за жрици на любовта. Интересът на клиентите падаше и нищо не помагаше. Непрекъснато се правеха нови заведения, но както се казва: „Нов бардак със стари курви не става.“ За да решат проблема, Мъдреците подеха две инициативи. Първата беше за по-ранната професионална реализация на момичетата. Имаше някакви глупави законови пречки, които забраняваха на непълнолетните да проституират, но Съветът мъдро реши този въпрос като издаде декрет непълнолетните проститутки да се наричат манекенки. Това много издигна авторитета на този занаят и той вече се наричаше „най-престижната“ вместо „най- древната“ професия. Резултатът беше, че момичета почваха толкова рано, че им се налагаше да се повдигат на пръсти, за да направят първата си свирка. Въпреки всичко курвите не стигаха и приходите от платена любов спадаха....„ и т.н.


Който иска да види повече от тази доста забавна и неочаквана книга, ето къде -http://www.gocho.org
Книгата повече от година се разпрастранява свободно из мрежата с изричното съгласие на автора така че за нараушение на авторски права няма да говорим.
Аз едва онзи ден попаднах на нея и съм, меко казано, впечатлен. Все още продължавам да я чета.

06 декември 2009

Записки от Улан Батор летището „Чинкиз хан„

Казвам се Уилям Бронко Хърт. Хърт, защото обичам да ми е гадно, да ме боли. От 10 г. живея в България. Завърших образованието си в СУ „Климент Охридски“. Трябва да призная че бях степендиант на Кеймбридж и мислех да взема магистърска степен по право, но веднага се отказах, след като разбрах че съм приет в София, макар и платено обучение.
За високото ниво, изключителен авторитет и световно известен професионализъм на българските преподаватели, доценти, професори и асистенти, мисля че е излишно да се говори. За тях се носят легенди по целият свят и познатата ни вселена.
Пристигнах в София. На летището. Таксито беше стерилно чисто, шофьора слушаше тихо токати на Бах/тОкати, не тУкати/ и успяхме да си поговорим за поетиката на Аристотел, за загубената ѝ част отнасяща се за комедията. Скоро разбрах, че Аристотел не бил никакъв грък, а македонец или трак нали е роден в Халкидики, все едно, българин значи. Когато слизах, господина каза че пътуването е гратис, бил съм му симпатичен. Какви приятни и великодушни хора!!! Широки сърца имат българите, големи сърца, като малката им ракия. Очарован съм от този народ.
Огромни зелени паркове, грижливо и внимателно поддържани, освежаваха уютните квартали. Автентична квартална архитектура тип „скопично панелно курококо“на кварталите „Дружба„ и „Младост„ например е изключително вдъхновяваща и красива. В дъното зелената и дива , като Шеруудската гора от времето на Робин Худ, Витоша тъкмо се отърсваше от последните преспи сняг.
Настаних се в Стундентски град. Това беше мечтата ми от детските години.
Дадоха ми самостоятелен апартамент в къща със собствена градинка. С изглед към планината. Толкова тихо, слънчево и спокойно място. Усещаше се академичния дух и вековните традиции, духа на великите учени и творци живели в тези сгради. Имаше студенти от целия свят. Монголци, виетнамци, датчани, шведи, канадци, французи, испанци...японци. Но честно казано най-ми допаднаха българските колеги. Много възпитани. Никога не псуваха. Добре облечени, с поддържани нокти на ръцете, болшинството не пиеха дори и бира. Повечето време прекарваха в библиотеката . Занимаваха се много и със спорт. Предимно хокей на трева, синхронно плуване и шах.
А колко са интелигентни българите!!! Най-умната и велика нация не само на Европа и планетата, но и на вселената. Доказано е че всички нации, в Европа поне, са произлезли от прабългарите и българите. За някой южноамерикански племена, като ацтеките и маите, има косвени свидетелства че са прабългари, които в най-скоро време ще бъдат безспорно доказани от независими, световни авторитети, като господата Божидар Димитров и Росен Петров. Всички сме в очакване!!!
Първият писмен език от който всички останали са изкопирали свой собствен, дори и китайците и монголците, за гърците да не говорим, също е бил прабългарския. Траките, келтите, викингите, васконите и саксонците са прабългари. България е била най-голямата и велика държава през средновековието. Христофор Колумб (Христо Колев) е бил българин по майчина линия. Той е открил картофа, тютюна и Америка. Освен Америка, България само по една случайност и след продължителни интриги на моите сънародници, англичаните, които са насъскали османската империя да я нападне, този велик народ не е успял да колонизира Индия и Австралия. Колко жалко за тези държави. Докато уютно се самоизолира в продължение на няколко века имитирайки, че е под османско владичество, българите дават най-великите умове, творци и изобретения на човечеството.
Михаил Ангелов (Микеле Анджело) всички знаете кой е той. Той е бил българин, от Казанлък.
Ел Греко също е българин, от Охридско (историците лъжат че е от Крит) но се е гърчеел, понеже имал любовница гъркиня.
Исаак Нютон е български евреин роден в Пловдив, но родителите му, авантюристи, напуснали България докато бил още в пелени и се заселили в централен Лондон, близо до Мерилибон стейшън. Един нищожен и опушен от сажди град. Авантюристи ви казвам.
За Колю Фичето, лично аз имам подозрения че е французин, но нека колегите българи не се обиждат, нямам доказателства.
Ех, колко спорове сме водили с моите приятели, които за да повдигнат, провинциалното ми самочувствие на англичанин, са ме убеждавали, че все пак и Англия е дала нещо на света...Измислила е мивката с два отделни крана, по един за топлата и студената вода. И...май нищо друго, освен интриги и сплетни срещу любимита ми България. Ах, толкова ме е срам че съм англичанин!!! А понякога толкова горд, че имам такива добри приятели, българи. Готови заради мен да се шегуват с националното си достойнство.
Но да продължа. Георги Атанасов (Джорж Атанасоу) не е измислил само касовия апарат, но е създал и първия ПС „Правец 1“ а по сетне Макинтош и Аи Би Ем, подло открадват тези авангардни технологии от българите. Японците също много са крали ноу хау от тази велика нация, особенно от бившето ДЗУ Стара Загора, за да могат такива компании като „Сони“ и „Панасоник“ например, в момента да съществуват и да господстват на световния пазар за музикални и информационни носители. Но за чия сметка?! Да, за наша ...Извинете, за ваша, на българите.
Българите са измислили авицията, атмосферното налягане, двигателя с вътрешно горене, футболната топка, очилата, корабното платно, доматите и шопската салата, киното, печатницата (Гутенберг и той е еврейче от Пловдив), киселото мляко (измислено между другото, докато двама овчари са си почивали и са играли скамбил), християнството, мюсулманството, будизма (Сидхарта се е казвал Сидер Харалмбов в нов превод от старобългарски, иначе се е казвал Сидхарт..баян),
Създали са Коледната елха, кока-кола-та, ракията (много по добра и от най-отлежалото шотландско уиски), огъня, мустаците и самобръсначката,Чингиз хан....Ооооох.
Извинете ме за момент, влезе медицинската сестра, трябва да си пия хапчетата и да си легна вързан с усмирителната риза...Като ме отвържат, ще продължа

04 декември 2009

ЗА ИСКУФСТВОТО - малко

в миналия брой на в. „капитал„ е публикуван разказът „репетиране до седем„ на някаква елица еди коя си. ше цитарам финала с надеждата да не повърна от срам заради мизерията над която е подложено съществуването на българската литература и изкуство от най различни творци, автори, пистели и т .н. с дейната подкрепа на редактори , издатели, продуценти и т.н. НЯКОЙ от които заедно с чалга прослойката се смятат за елитарен кръг от избранници на различните видове музи до които другите нямат не само достъп, но и квалификацията да комуникират с тях. но нека първо да цитирам финала на тази литературна перла:– „....След толкова репетиране искам да й кажа само, че вълкът може да изяде половин агне и да остане гладен, но овчарят винаги го стриже цялото: и корем, и гръб; до зъби и копита.
Зъби. Нож или пък дуло в гегата. И какво, ако тя изтънява, и какво.
Който ме обича – той ще ме убие.
Бе-е-е-е-е, пантофки, бе-е-е-е-е и пафти, бе-е-е-е-е. „

бееееезсмисленно е да се опитва да разбере човек за какво става въпрос дори и да му стигнат силите да прочете целият този боклук. Има 25 коментара във форума към тази боза които са отрицателни-от подигравателни до презрителни, с изключение на коментара на редактора богдан русев, който назидателно размахва пръст и се кара на изказалите мнение че нищо не разбират и че тази елица и още някакви си двама-трима, няма да им цитирам имената, били най-доброто в българската литература за годината. ядосах се и прочетох, опитах се поне, останалите 2 разказа на тази девойка публикувани пак там, в „капитал„ нищо по различно, същата липса на сюжет, на действие, на динамика, нищо. много думи, забулени в неясни метафори, неясни образи и сравнения, някакви вопли и стардания по някаква любоф. мъка.
скоро един познат английски режисьор на докуменатални филми ме пита, абе защо нищо не знаем тука за българското кино, аз казва, не съм глеал нито един български филм. полски, чешки, унгарски, румънски съм гледал, но нито един български.
и наистина знам, че само в домашната си видеотека има над 2000 филма, дори от време на време си разменяме по някой диск, скоро ми беше дал един мн. добър турски филм “the edge of hаven„ мисля че се казваше. та, накара ме да се замисля. не е гледал, не защото не иска, а защото няма какво да гледа. най-малкото заради липсата на субтитри. мисля да му предложа „господин за един ден„ и той няма субтитри, изданието на „24 часа„ никакви, но все пак той е разбираем, играта е доста сходна на тази от нямото кино. и какво друго...„дзифт„ толкова прехваления дзифт има субтитри, но аз не можах да го изгледам-изключително ме дразни съвременния акцент на разказвача и главния герой, а историята също е банална.
не, знам.
доста, не всички, държа да уточня, но доста от т.н. наречените български автори разчитат че ще ги срещне някой продуцент, ще им филмира разказчето или романчето и ще ги измъкне от блатото на анонимността. искам да им кажа, че няма как да стане, след като пишат бездарно, маниерно и скучно и си мислят че „интелектуалната„ смрадлива локва из която шляпат в родината, в софия, е световният океан на славата, успеха и пачката с кинти.
ами не е.