04 декември 2009

ЗА ИСКУФСТВОТО - малко

в миналия брой на в. „капитал„ е публикуван разказът „репетиране до седем„ на някаква елица еди коя си. ше цитарам финала с надеждата да не повърна от срам заради мизерията над която е подложено съществуването на българската литература и изкуство от най различни творци, автори, пистели и т .н. с дейната подкрепа на редактори , издатели, продуценти и т.н. НЯКОЙ от които заедно с чалга прослойката се смятат за елитарен кръг от избранници на различните видове музи до които другите нямат не само достъп, но и квалификацията да комуникират с тях. но нека първо да цитирам финала на тази литературна перла:– „....След толкова репетиране искам да й кажа само, че вълкът може да изяде половин агне и да остане гладен, но овчарят винаги го стриже цялото: и корем, и гръб; до зъби и копита.
Зъби. Нож или пък дуло в гегата. И какво, ако тя изтънява, и какво.
Който ме обича – той ще ме убие.
Бе-е-е-е-е, пантофки, бе-е-е-е-е и пафти, бе-е-е-е-е. „

бееееезсмисленно е да се опитва да разбере човек за какво става въпрос дори и да му стигнат силите да прочете целият този боклук. Има 25 коментара във форума към тази боза които са отрицателни-от подигравателни до презрителни, с изключение на коментара на редактора богдан русев, който назидателно размахва пръст и се кара на изказалите мнение че нищо не разбират и че тази елица и още някакви си двама-трима, няма да им цитирам имената, били най-доброто в българската литература за годината. ядосах се и прочетох, опитах се поне, останалите 2 разказа на тази девойка публикувани пак там, в „капитал„ нищо по различно, същата липса на сюжет, на действие, на динамика, нищо. много думи, забулени в неясни метафори, неясни образи и сравнения, някакви вопли и стардания по някаква любоф. мъка.
скоро един познат английски режисьор на докуменатални филми ме пита, абе защо нищо не знаем тука за българското кино, аз казва, не съм глеал нито един български филм. полски, чешки, унгарски, румънски съм гледал, но нито един български.
и наистина знам, че само в домашната си видеотека има над 2000 филма, дори от време на време си разменяме по някой диск, скоро ми беше дал един мн. добър турски филм “the edge of hаven„ мисля че се казваше. та, накара ме да се замисля. не е гледал, не защото не иска, а защото няма какво да гледа. най-малкото заради липсата на субтитри. мисля да му предложа „господин за един ден„ и той няма субтитри, изданието на „24 часа„ никакви, но все пак той е разбираем, играта е доста сходна на тази от нямото кино. и какво друго...„дзифт„ толкова прехваления дзифт има субтитри, но аз не можах да го изгледам-изключително ме дразни съвременния акцент на разказвача и главния герой, а историята също е банална.
не, знам.
доста, не всички, държа да уточня, но доста от т.н. наречените български автори разчитат че ще ги срещне някой продуцент, ще им филмира разказчето или романчето и ще ги измъкне от блатото на анонимността. искам да им кажа, че няма как да стане, след като пишат бездарно, маниерно и скучно и си мислят че „интелектуалната„ смрадлива локва из която шляпат в родината, в софия, е световният океан на славата, успеха и пачката с кинти.
ами не е.

5 коментара:

frog'n'roll каза...

Ядосан си - недей. Аз как се вбесих от подборката на медийни заглавия. На, същата работа. :)

Това е положението.

Валентин Михалев каза...

Много съм ти благодарен за тази публикация. Поздрави. Присъединявам се към твоето мнение. Аз също се опитвам да пиша някакви неща, ала не мисля за себе си като за автор, правя го като хоби, дано не съм в черният ти списък :)))

hinkoff каза...

Въобще не съм ядосан, възмутен, да, но ядосан..никога:))
Просто смятам че добрият тон,толерантното отношение и снизхождението към опитите на разни самомнителни графомани,провъзгласили сами себе си за творци и писатели,има ги с хиляди в България, нямат място в отношението ми към тях.
Валентин, в моя списък си разбира се, но в „белия„ много ми е приятно да наблюдавам как се развиваш и ставаш все по-добър с писането.Честно.
И както казва Селинджър, никога не трябва да се забравя, че преди да станеш писател, много дълго време преди това си бил читател.

Valkocompany каза...

Хинков,в момента българската литература се бори за елитарност и новаторство.Например Тома Марков го имат за гениален.Второ- литературата стана визия.Справка - последната книга на Кулеков.
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=34635
На мен обаче ми допадна.:)

hinkoff каза...

Ами да се бори за квото си ще литература, само че тя борбата е за борците, а пък литературата уж е за четене, но явно много „писатели„ не мислят тъй:))