09 март 2010

Из интервю на Пешо Буфера-шеф на агитката на „Миньор„ Перник

Не съм кой знае какъв футболен запалянко, а към българският футбол отдавна и въобще съм изгубил интерес. Предпочитам да гледам La Primera и Premier ship + някой мачове от дъ Шампион лиг.
Случайно Попаднах на интервюто на този тип-Пешо Буфера. Пернишкият диалект е една от перлите в езиково-лингвистичното многообразие на говора в България. Наистина и нека перничани не се обиждат.
Ето някой цитати от интервюто:
...
- Разкажи за тактиката ви при посрещане на гости в миналото.
- Едно време не смееха много да идват тука в Перник организирано - идваха на групички по трима-четирима и се криеха. Като слезнеха на гарата, със скрити шалове, знамена... Пречеквахме ги... което е нормално, навсекъде е така, нали, и ги проверявахме - паспорт нещо, документ кой откъде е... Стискахме ги на гарата и нема мърдане.
- И ако в паспорта пише, че е от София, кво става?
- Ами бой! Значи, имах случай, където видех на един паспорта, че е от София. Има мач Миньор - Левски, а той ми казва, че е тръгнал в университета на изпит. А в Перник няма университет! Тогава получи една доза юмруци и така...
Това в беше в началото на 90-те, после изпаднахме, после се върнахме...
...
Много истории са! Едно време се биехме всеки ден по София. Миньор имаше много силен баскетбол - шест пъти шампиони на България! Говорим за 80-те години - тогава с левскарите се гонихме по Универсиада, по Студентски град - баскетбол, волейбол, хандбал, квото има. Засади се залагат, бомбички, рейсове се чупат, беше страшно! Това ако е днеска, гаранция ще има смъртни случаи. Ама тогава я немаше дрогата, това-онова, само пиене! Даже е имало някой път - сбием се с левскарите и после седнем и пием по ракия. Ама сега нема да стане никога това, това е отврат. Нашата агитка сме пияници, ама нема наркомани.
- Кои са най-големите ти битки?
- Имаше един случай: те ни нападнаха у един трамвай - ние вътре 30 човека, те - 100. Но тогава имаше друго нещо, не ставаше веднага боя, защото имаше вътре граждани. Докато гражданите не слязоха, левскарите не ни скочиха и чак когато слезна последната жена, тогава се сбихме.
Имаше някакво възпитание. Стана боят, изхвърлихме ги от трамвая и те тогава с камъни го изпочупиха.
90-та година също си беше голема битка у София, като ни биха 4:2. Тогава ги подценихме левскарите, ние бехме 300 човека, те сигурно се събраха пет пъти повече от нас! Беше такъв бой - ръцете не можех да си чувствам! Камъните се ударяха у въздуха - те оттам, ние оттука... Имаше от наште четирима пострадали, включително и аз. От техна страна - сигурно десетина. Минаха всичките през мене, как оцелех, не знам! Какво е това племе, не знам - удари некой, свали го, па го остави. А то такава злоба, да си паднал и да те ударат с камъни в главата! Целата работа беше в това, че плениха Тони Талисманчето, който е инвалид момчето, не може да бега. Ние отстъпваме, близо два часа се биеме за Подуене. Ония метат бомби, ние немаме, само камъни метаме. И нема полиция, нема нищо. Това стана точно когато запалиха Партийния дом и всичката полиция беше там. Ако не беше Тони, немаше да има ранен от нас, ама те го хванаха, пребиха го и му вземаха маратонките. Представяш ли си такава наглост, това за мене не са хора! И на „Ботевградско шосе" хванах едно държале (Бел. ред.: нещо, което държиш - тояга или железен прът) и с още две момчета отидохме да го спасиме. Ама ония беха хиляда и кусур човека. Първите неколко паднаха, ама после вече нема бегане. Мене като ме шиеха в ИСУЛ, имаше четирима от тех - един без око, един без не знам кво, дойдеха целите в кръв. Спечелиха битката, щото беха повече, но войната не е загубена.
...
Иначе, бой не е ставал ръкопашен от поне 10 години, щото винаги ги охраняват полицията.
А ние бехме седем години по селата - значи, в Долна баня местните ни скочиха, те беха с фланелки на Левски. Стана такъв бой, че мача се прекрати. Направо мазало - те имаха кирки, лопати, ние с бутилки и с голи ръце!
...
- Други тежки гостувания по страната имали ли сте?
- Значи, това беше 9 март 85-а, отидехме около 500 човека в Сливен. Спрехме с рейса в центъра и минахме по целия град. Имаше циганета, хвърляхме им по 5, по 10 стотинки и викаха „Миньор". После, като стигнахме до стадиона, почнаха да си викат „Сливен". Как и да е! А стадионът е точно до циганската махала. И нас ни сложиха до местната публика, имаше хора от турски произход и на стадиона пиеха кани вино и се наливаха, разбираш ли, това нема да го забравим никога. И на излизане стана едно сбиване, опитаха се едно наше знаме да го вземат тия хора от малцинствата и ние, нормално, да се защитиме. Стана един ръкопашен бой от две групи по 200-300 човека - кой с какво удари: тояги, кани вино... Бехме тръгнали с 20 знамена, а се върнахме с 18 и само 1 дръжка!
- Какво е твоето приветствие от нашите страници за привържениците на гостуващите отбори, които ще идват в Перник през пролетния полусезон?
- Още, докато се изкачват нагоре към стадиона, ще им се вдигне адреналинът, но нека са добре дошли - все пак старото име на нашия стадион е Стадионът на мира. Нека заповядат, пък живи и здрави - кой оцелее..
...
край
Тва е то. За футбол ли ще си говорим или ще плетем чорапи. Така де:))

Цялото интервю на този адрес: http://daobg.com/

7 коментара:

Никола Рачев каза...

КУЛТ!!!!!

hinkoff каза...

Нали:)

САНДО каза...

Ха-ха! Мерси, че ми припомни за бившите ми съграждани :-) И аз съм перничанин, но веднъж щях да ям бой на гарата, защото се прибирах от София точно преди началото на мача... И двама юнаци ме подеха още докато слизах от вагона - помогнаха ми да стъпя плавно и ме хванаха под ръка. Къв си ти бре? Добре че в тълпата разпознах някои мои съученици и отървах кожата...

Между другото феновете на чуждите отбори биват превеждани по заобиколен път, за да се избегнат излишни счепквания... Та въпросният маршрут минава покрай моя роден блок, чиито стени са изписани по този повод с надписи от рода на "Добре дошли в ада" и т.н. Направо да ти настръхне косата от дълбоката метафора!

Софиянците наистина се опитваха да се измъкнат с лъжи - едни казваха че идват от квартал Ленин - или по пернишки казано КварталО... При погрешно произношение (КварталА...)обаче се получаваше инцидент. Поради същата лингвистична норма прякорът на интервюирания не е "БуферА", ами "БуферО".

Спомням си как един младеж беше казал, че е кореняк-перничанин и че живее в ей-онзи висок блок, който за негов лош късмет обаче изпълняваше ролята на партиен дом... И се получи инцидент.
(Държа все пак да уточня, че поради наличието на металургичен комбинат на територията на града, пернишките футболни запалянковци често се въоръжаваха с винкели...)

Вместо заключение ще припомня на уважаемите читатели на този чудесен блог старите лозунги, скандирани по мое време от миньорската агитка "Ако окате, че ви биеме!", "Локо, Локо, Струма е длибоко", "На съдята на жената, оле-оле" и т.н., които завинаги ще останат гравирани (с винкел демек)в националния ни фолклор...

hinkoff каза...

Сандо, коментара ти заслужава да го включа като P.S. към поста. Уточненията за БуферО, за винкелите-хааааха, скандиранията и останалото разбира се, са много важни за изграждане на визията за „Миньор„ пернишкия фен. Явно това е рядко срещан вид бозайник на който социологическата науката трябва да обърне специално внимание.
Ако приемем че думата „бозайник„ произлиза от името на напитката боза ще се окаже, че съм много далеч от истината с това сравнение. В лицето на БуферО, като представителен екземпляр по би прилягало да се наричат не бозайници,а да речем...ракийници или нещо подбно, пък от там насетне която ще наука или РПУ да се занимава с тях:))

САНДО каза...

Забравих да спомена старата миньорска мъдрост "Пред Винкело всички сме равни" :-)))

peter ivancheff каза...

Радвам се на целата митология. За съжаление нещата там са доста по-кюмюрени и банални - пребили някое хлапе на гарата, хвърлили някой камък, черпи една бира.

И он живото си тече!

Марчела каза...

Имате чудесен блог! Независимо,че попаднах тук заради снимките на комините, успях да се задържа дълго :) Не зная дали проблемът не е в мен, но виждам (само) интервюто с черен шрифт на тъмносив фон, което ми затормозява четенето. Мога да го маркирам и да си го прочета, ако това е направено умишлено ;)