05 февруари 2011

Импровизации - мандрагора, пискюл, Езра Паунд и пирон

Има сънища има и безсъници – според някой учени двете състояния не се различават по нищо особено. Борхес например разказва, че с продължително сънуване можеш да създадеш истински веществен тигър, бог или човек. И сигурно е прав, може би, но нека разгледаме и друг противоположен вариант - с продължително безсъние от човек може да остане само сън. С безсъние можеш да създадеш спомен за човека и то съвсем нетраен спомен - виждаш някоя стара обувка в гардероба и изведнъж мислено се плясваш по челото - Брей какво ли стана с този човек, къде ли го отвя вятъра на спомена и т.н.! Лошото е, че може да бъде и по-зле. При продължително безсъние от въпросния човек може да остане само едно... прасе! Ето и един пример, на който не бих се доверявал особено:

Когато Одисей, на връщане от гурбет в Троя, пристига погрешка на остров Киркира, всички мъже пътуващи с него изведнъж се оказват превърнати в свине. И не за друго, не заради нимфата Цирцея, която ги била подмамила да пият вино смесено със сок от корен на мандрагора, както казва Омир - изпечен импровизатор и драматург, а просто защото не били спали хората. Безсъници! Да, граждани...„ден денувах, пътища незнайни...сън сънувах….., сън прокоба, сънувах си гроба…“, както казва народният поет П. К. Яворов. Но да не се отплесваме, все пак Одисей и приятели са пили вино, вярно е, но вследствие на продължителните битки с хидри и ехидни, борбите с посейдонските стихии на морето, циклопа полифем, безсъниците предизвикани от воя на пеещи сирени, гладът, липсата на тъмна бира и жени, всичко това ги докарало не до къде да е, а именно до там да пълзят като голи охлюви по плажа на бъдещия световно известен курорт - о. Корфу. Акостирайки на кея, те незабавно и дружно цапардосали по няколко чаши гъсто неразредено вино по много пъти и естествено след уморителното пътуване, се омаскарили като прасета и се овъргаляли в кочината. Именно от тогава, от онези древни времена идва и сравнението „напил се като свиня“ т.е. като Одисей и другите казаци на о. Корфу т. е. моряци. И никакви цирцеии и нимфи не са виновни за този резил. Омир е метафизирил ситуацията - един продължителен запой се превръща в любовна, изпълнена с животинска или свинска, по точно казано, страстна история между Одисей и Цирцея.

Освен това, някой автори на историческа литература предполагат, че всъщност не е имало Троянска война, което напълно подкрепя тезата за, както споменахме вече, изключителен талант на артиста Омир - създал гениалните измислици „Илиада“ и „Одисея“. Предполага се, че след като Парис е обрал къщата на Менелай - заедно с бакърите, стомните и овчите кожи, набързо е забърсал и жена му - Елена, известна с прякора Хубавата. Дъ бютифъл Елена, казано по нашенски. Натоварил Парис плячката, натоварил и Хубавата на кораба, вдигнали платната, запляскали веслата и запърпорили из Средиземно море- посока Александрия. Къде е бил Менелай през това време пита историята и не намира отговор. На лов!? За риба!? На баня или по курви!?... Дааа, историята мълчи и примирено ляга по гръб - разтваря крака, съгласна на всичко, дори да бъде онодена от недобросъвестни мошеници по този въпрос.

С пристигането си в Александрия, Парис бил гостоприемно посрещнат от тамошния владетел - фараон еди кой си. Поканил ги заедно с Хубавата в двореца както повелявали тогавашните традиции за гостоприемство. Захванали пир, купон си заформили. В онези времена да пируваш не било лесна работа, не и като да забиеш пирон в стената и да закачиш на него шапката си направена от прочетен вестник. Пировете продължавали със седмици, хората рядко имали гости и максимално се възползвали от възможността да си разказват истини и измислици т.е. новинарски емисии да си излъчват един на друг. Запили се нашите хора в двореца, а простите моряци обикаляли из пристанището и разнасяли между жените освен задължителният трипер, така също и клюки. Разказвали за обира в двореца на Меналай, за бягството и за Елената и въобще всичко си казвали хората, че и повече дори – какви новинари, какви журналисти ще са тогаз, ако не поизлъжат малко поне.

Оттук - оттам клюките, които не били никакви клюки, а колкото и да е странно, били самата истина /все пак в онези времена нямало практика да се плаща за разпространението на новини и тогавашните новинари - моряците, не виждали кой знае какъв интерес да лъжат, освен заради славата и спорта/ стигнали до голямото месесто ухо на фараона. Точно в този момент той се излежавал и решавал кръстословицата на съботния в. Таймс с надеждата да оправи снощният си махмурлук. Преди това бил прочел една статия по повод годишнина от смъртта на американския поет Езра Паунд погребан в Рим, който за изненада на читателя се оказа добър приятел на италианския народ и Мусолини. Фараонът не обърнал никакво внимание на факта, че всичко, което върши в момента е част от далечното бъдеще време, което пък е просто бъдеще или може би сложно ... ще се наложи да направим граматическа справка.

Черният Роб, който изпълнявал длъжността на сутрешна новинарска емисия, застанал в празната дървена рамка на бъдещ телевизор - LSD „pan-sonik“ с екран от около трийсет и четири инча, турил червен египетски фес с пискюл на главата и захванал да рапортува. Първо прогнозата за времето, после нивото на река Нил в сантиметри, след което се озърнал за евентуални подслушвателни уроди, уреди тоест, скрити из ъглите на фараонската спалня, и зашепнал в споменатото вече ухо за клюките от пристанището...

КРАЙ

Какво ще направи фараона след като разбере истината за похищението на дъ Бютифъл Елена и грабежът в дома на Менелай...!!!??

Ако искаш да разбереш, прочети „Животът начин на употреба“ от Ж. Перек. Ще намериш края на историята между стотината други истории разказани в тази чудесна книга.

Автор: Мандраке ел Магьосника

4 коментара:

frog'n'roll каза...

Мног щур прочит! Обичам такива импровизации и тълкования. Много ми хареса, Росене. :))

Rosen Hinkov каза...

Радвам се че ти е харесало Фроги:)
Харесването е търсения резултат от импровизацията

Служба по трудова медицина каза...

Поздравления

Малки обяви каза...

Малко философско написано, въпреки това ми харесва много!