Мъжът с куфар - Kim Jong - Il

Тези дни в един испански вестник имаше репортаж със същото заглавие по повод премиерата, ако може така да се каже, на една книга написана от агент Ким Джонг Ил, полковник от ДС на Северна Корея, който от 1994г. е беглец, живее под чужда самоличност в Австрия. Осъден задочно на смърт от режима, комунистическия, на Ким Чен Ир. Сега въпросният, бивш, може би агент е на 75 г. Според него с публикуването на тази книга разкриваща някой от тайните на севернокорейските тайни служби просто няма какво да губи, освен досегашната си анонимност на обикновен австрийски гражданин и случайно може би, живота си.

В свободен превод заглавието на книгата звучи горе-долу така:-„В служба на диктатора. Живот и бягство на един севернокорейски агент„

В книгата се разкава за неща, които мен лично не ме учудват, но които са много типични, показателни за мисленето и действията на комунистите, тези които са се докопали до властта, за начина по който използват тази власт.

От самото си създаване Северна Корея почти винаги е под ембрго за доставки на луксозни стоки, хай тек технологии, петрол, оръжие и какво ли не. След ядрения опит на 25 май 2009г. отново се заговори за затягане на ембргото за КНДР по настояване на Япония.

Общо взето държавата С. Корея се развива добре - от едно ембарго към следващатото. Макар че при толкоз много ембарго налагано от ООН с единодушното , макар и не винаги, съгласие на съвета за сигурност, следва логичния въпрос– все пак как корейците са създали ядрени технологии и съответната бомба!!!

Книгата явно дава някой отговори на този и други въпроси.

В годините от 1975 до 1994 Ким Джонг е бил назначен на длъжноста доставчик към елитната върхушка на ком. партията. Връчвали му един куфар с пари и го изпращали на шопинг в Европа. Трябвало да пазарува човека. И той пазарувал, по списък, пазарувал неща от рода на:-мерцедеси, ферарита, мазарати и разни други луксозни коли за синовете на този или онзи комунист, в името на народа демек.

Пистолети със златно покритие, скъпи ловни пушки/тук аналогията с агента гоце, родния комунист-бракониер е просто неизбежна/ контейнери с отлежали френски, испански и италиански вина за по стотина евро бутилката, по сегашен курс. Музикални и видео уредби от рода на „Bang § Olufsen“, белгийски и швейцарски шоколади и бонбони и т.н.

В това време, докато севернокорейските „комунистически слуги на народа„ си хапват белгийски шоколад, около 3 млн. корейци са докарани до там, че да белят кората на дърветата, за да има какво да ядат!!!

По интересното за мен, което разказва полковника в книгата е, че имало и все още има конкретни западно европейски фирми и компании от Франция, Германия, Австрия, Великобритания и Швейцария, предполагам че и от щатите също, които срещу комисионна от 30 процента спокойно и легално нарушават наложеното ембарго.

От вестникарския репортаж не става ясно как и между кого се разпределят тези проценти? Кои точно са тези компании? Какво е участието на полковника в тези операции?

И въобще каква е схемата и начина по който развитите капиталистически „демокрации„ и техните правителства чрез тайни за обществото бизнес взаимоотношения /не/ подържат съществуването на диктаторските режими и лично самите диктатори?! Как някой компании си докарват доста сериозни печалби от тези взаимоотношения, докато хората за чиято сметка са те, са принудени да живеят като гризачи за да не умрат от глад?!

Отговорите на подобни въпроси, казва автора на репортажа, може би ще намерите в книгата.

Да се надяваме, че ще има и българско издание.
Ще бъде добър пример за подражение ако успее да провокира някой висш служител от бившите тайни служби на България да се е изяви като литературен творец и ни разкаже какви ги е вършил.
В което доста се съмнявам. Българските агенти до един са „патриоти“, служили за благото на родината и мълчат като риби до..гроб. За себе си.

Научаваме само за шараните които са вербували.