Ексер Филипоf

Ексер Филипоf или Едмунд–Корсаков Бъчваров, седеше пред мръсния прозорец. Отпиваше топло кафе с мляко от червена чаша с червен надпис който не се чете без лупа. Отпиваше бавно и зяпаше черния заек клекнал под люляковия храст в дъното на неподдържаната му градина. Слънцето не се отразяваше в прозорците на отсрещните къщи. Валеше дъжд, а дървената оградата която ги разделяше, къщите, беше изчезнала в гора от сочна и мокра коприва, висока колкото добре поливан канабис, царевица или коприва все пак.
–Можеше и да е по зле! – мислеше си Самуил Радомиров дъ Блайнд/ с едното око/.– Можеше да се казвам Виктор Юго Рамирес или Капитан Немо, или пък Богатир Русланов Върбанов, можеше и Ефрейтор да се казвам или пък Бригадир Разколников !!!
Остави чашата, застана пред огледалото, пристегна възела на вратовръзката, приглади назад четинестата си коса която приятно драскаше дланта и се втренчи в последната новост вьрху лицето си. Тънък, като връзка за обувка мустак. Мдаа, прав и точно над устната. Oгледа двата си полупрофила, левия не му хареса кой знае колко с добре тренираното си безличие, отново пристегна връзката, взе ключовете за колата и излезе.
Служебното волво С30 плавно зави от малката уличка с два реда тухлени къщички залепени една за друга и плавно се включи в колоната чакащи на светофара коли.
Заека под храста, казваше се Стефф, Мръсник, Кръстю, Джон, Али баба или Фафла и без това сам, продължи да гризе динената кора която получи за закуска и се чудеше дали наистина е толкова противна или да остане гладен и да чака вечерята от втръсналите му до премаляване моркови. А можеше да изкопае дупка под оградата и да хване пътя към свободата и най– близкия парк, където не знаеше, че не го чакат не толкова гладни лисици, но които все пак много щяха да му се зарадват. Навири нос към увисналите листа на люляка и задуши влажния въздух.
Трябваше ли да помисли!?