08 февруари 2009

За тоалетните, клозетите и най–вече кенефите,една петолъчка и Mc donalds


Пътеписно, кратко и със снимки

Пристигаме в България/с кого пристигаме, не е важно/. Летището Сарафово– Бургас.
–Търся ли такси!?–вика един с шапка.
–Търся–викам аз и си слагам шапката. –На каква тарифа караш.
–На 79 ст.
–Касова бележка даваш ли?
–Хммм.–накриви уста той.–Давам...Кво да правя!!!
–ОК.`
–Чакай тука, отивам за колата.
Чакам си. Возя се. Леко пръска дъждец. В ляво море. В града кал и мизерия. Сваляме багажа. Вземам касовата бележка и му оставям бакшиш. Печеля нещо като усмивка. Гарата празна. Почти. Някакъв господин с каскет упорито настоява да ни закара в Шумен. Не само нас, всички които влизат в чакалнята. Необичайно единодушие. Никой не иска да ходи в Шумен. Влака. Първа класа.Думите означаващи предмета влак и понятието първа класа трябва да са в кавички, следващия път ще им ги окича. Качваме се. След половин час когато отивам до тоалетната, по–скоро клозета или кенефа, разбирам че между първа и втора класа няма никаква друга разлика освен цвета на седалките и 7,50лв. Само толкова, понеже пътувам до Стара Загора. На снимките долу ако някой успее, нека открие другите липсващи 7 от общо 9 разлики. Аз не можах.





Това освен че са л..няни хартии/не са моите/ но и бялото петно в дъното на дупката е чакъла между релсите и подухва. Няма нито капак, нито дъска за сядане, ако някой все пак му писне от много зор и реши да седне..няма къде.За сапун и хартиени кърпи е нагло дори да се помисли, човек трябва да си ги носи в джоба предполагам. Вода все пак имаше. Вратата не се затваряше и ако човек пожелае анонимност по време на сакралният „акт„ трябва да я подпира с крак.
И докато снимах и се лашках насам натам по стените на този клозет Получих Просветление!!! Наличието на вода в мивките на тоалетните е вероятната причина за толкова настоятелното и постигнато най–сетне желание на БДЖ да увеличи цените на билетите.
Моят съвет. Не се харчете за „първа класа„. Не си струва.


Това са снимки от лудницата в Павел Баня. Не знаех че там има заведение за психично болни. Оказа се че нищо не знам.






Завидно количество правописни грешки на табелата. Но, като за лудница все пак достатъчно. Те лудите да не са отишли там да четат!!!


Не един, а два кенефа. В сравнение с онези чешките, тези са истински. Натюрлих.



Оказа се, че това всъщност не е лудницата, а Минералната баня заедно с Рехабилитационен център. И съвсем естественно от всякъде шурти вода, минерална.
Нещастните луди, освен всичко което им е на главите, трябва по цял ден да шляпат из водата по гумени чехли.


Докато чакам в чакалнята на заболекаря и прелиствам разни списания, попадам на ето това заглавие....

Ах.... зашеметен съм от блясъка на журналистическата лексика в явно придобилия ЕКСКЛУЗИВНА популрност стил Азис .
Бързо се отшеметих.
На корицата на долното списание от снимката има анонс за интервю с Л. Левчев на тема „има ли мъже в Бг. или няма ...мъже„. Интервюиращата твърдеше, че няма. Гъзолизеца на Т. Живков и бивш председател на съюза на писателите, кимаше с глава и се съгласяваше. Да, мъже вече няма. Само жени. И се почесваше по увисналото дъно на панталона, където бепомощно клюма 80 годишната му мъжественост.
Тези комунистически плъхове са навсъкъде и завинаги.
В този момент сестрата дойде и ме покани да влизам. Съвсем на време.
По–добре една ексклузивна машинка в устата, отколкото един толкова екслузивен живот без мъже...



София. Окръжна болница.


Реших че кучето се казва Пепси. Веднага се сетих!!! Дали има стопанин не разбрах. Надявам се, все пак има нашийник. Двамата с Пепси се бяхме зазяпали в една и съща посока, посоката на долната снимка.


Пепси четеше името си изписано с огромни букви на стената на блока и пренибрежително ми намигна „Хм, не съм случайно куче аз, нали ти казах. Виж само колко боя са изхабили за да ми изпишат името„. Примляска няколко пъти и ми обърна гръб.
Аз зяпах надписа „ЕВРОБАНИЧАРНИЦА„.
Нямам сили да го коментирам. И му обърнах гръб. Хванах такси до летището за 4лв. Оставих бакшиш. През целия път шофьора мълчеше и слушаше стари рок парчета.
Терминал 2 отново не работеше. Дали работи някога!? Защо го построиха? За да го ремонтират непрекъснато!?
На така наречения терминал 1, който има известния за всички вид на селска автогара отново се образува обичайният хаос.
Все пак отлетях.
Освен всичко друго, зад гърба ми остава това:


Едно стърчащо парче бетон закичено с петолъчка и до него кацнала една „чиния„. В „чинията„ на времето се помещаваха фрески изобразяващи „славната и героична история на БКП„. Края на рисуваната история завършваше с „кадри„ от живота на Т.Живков и фамилия. Този монумент обаче, освен неописуемите и безсмислени разходи, донесе и край на живота на няколко 19–20 годишни момчета от бившите вече „строителни войски„ загинали по време на строителството. Сега, ако не за друго, това безумие с формата на летяща чиния, може да служи за най–голямата в света реклама на Mc donalds. Ако се провесят две марулени листа отстрани, напъха се едно тлъсто холестеролно кюфте в средата, а вечер осветяват този гигантски хамбургер с десетина прожектора ще се образува една типична за Mc donalds ЕКСКЛУЗИВНА туристическа атракция. Дано кмета на Казанлък поеме тази идея, ексклузивна е все пак .
Така поне ще сме наясно защо това чудо загрозява планината.

8 коментара:

Анонимен каза...

k.ujgb

Анонимен каза...

Слава на Бога, който и да е той! - Хинков доби просветление..., а че го и обнародва. Етествено, че това бетонно лайно връз връх Бузлуджа не е "летяща чиния, както цял живот ни го набиват в главите. МакДоналдс форевър! Две бетонни бузи и посредата изкуствено лайно - яж, народе - лапай!

Анонимен каза...

хаха, личи си, че не живееш в бълхария, щом такива ...ъъ.. ежедневности ти правят впечатление :)

batpep

Rosen Hinkov каза...

Е, просветление...все пак по академчно звучи някак, като за ОПНАродване,обнождане,оплешивяване инак си е най–обикновен физиологично обдрусване на крушата, неуспешно разбира се. То клозет, като клозет ли е,същинска пролетна фантазия. И аз това викам. Мак доналдс юбер алес.
Охо, батпеп. Драго ми е да те видя тъдява.
То само тези ежедневности да бяха,ама не. За ексклузивностите времене остава покрай тези ежедневности, да му се не види

Анонимен каза...

Бряхт!

Анонимен каза...

"Бряхт" беше за проба, ъл шъ мъ публикуват като "идиот", ил тц. Тц. Анонимен съм си добре.. С лиричните отклонения дотук.
Бетонното болшевишко чучело на връх Бузлуджа е построено през 1981 г. по случай 70-годишнината на партията-СМУКАЛНИЦА. Тогава струвало 14 186 000 лв. На данъкоплатците. Днешни пари - сигурно поне 50 милионки!Още го плащат хаинбоазци, дръзновените..., като се радват на 100 лв. пенсийка!
Хуят с петоръчка в главата е по проект на вседостойния и незабравим арх.Георги Стоилов, родом от героичното партизанско село Кондофрей, Радомирско и пръв председател на Съюза на архитектите в болшевишка България. Естествено завършил висше в матушка Масква. Още е жива гадината и тия дни интервюта дава. А интервюта дава защото, пак тия дни, небеизвестния "бизнесмен", така да се каже - старозагорски - Стойчо кълвачев-Кълвача/спряган за заблуда на "противника" ту за незаконен внук на правешкият мангал с артистични заложби - Тодор Живков, ту на бесния шумкарски главорез - Стою Неделчев-Чочооолу/, бил пратил писмо до Серьоженка Станишев, а че да му даде символа на партията, демек, бузлуджанският петолъчен хуй, на 30-годишна концесийка, а че да го "стопанесва". "Архитектурата е пространственият модел на обществото", казва в интервю преди само година и половина титана на архитектурната булгаристанска болшевишка мисъл Георги Стоилов. И е прав. Ама абсолютно прав. Всяка болшевишка територийка, си заслужава "символите".
Друг е проблемът, че героичното партизанско село Кондофрей, било основано от заточеник на това място - един от пленените рицари на Балдуин Фландърски - Конт дьо Фрей. Мамка му и заточеник, мамка му и потомци!
Мамка ни и на нас. С обич и разбиране на емигрантската душа - IDIOT.
П.С. Очаквам от "собственика" на блога компетентно разяснение, относно светлото минало на Кълвача, бъдещ концесионер на петолъчен хуй.

Анонимен каза...

С МакДонълдски ташаци.

Rosen Hinkov каза...

Благодарим за обширената информация относно „чинийката„.
Ако съберем всичкото това слово по темата и снимковия матрял и още някоя подробност примесена с лош дъх, може и да намери място в някой жълт многодневен вестникарски парцал.
Относно миналото на Кълвачев, се знае трдиционно малко, дори и в стара загора. На времето още, на онова време, се знаеше, че се занимава със сондажи за вода. имаше единственната професионална сонда в района.Голям бизнес, както е известно. После направи първото или поне едно от първите частни кафета по указ 56 в града, в един от кварталите, три чучура север, по точно, даже май сте пили бира там, ако не се лъжа.
После...мъгла. Говори се, слухове,клюки както винаги, че е получил пари!!! От кого и защо? ХМ,нали!! За това че е бил на някой нещо не законен го чувам за първи път. В настоящия момент се говори, пише, че всичката му недвижима собственност е обявена за продан на стойност няколко милиона евро. Може и да са слухове. Което е вероятно, понеже пък съвсем на скоро си е построил летище „Кълвача„ т.е. реконстроирал е старото спортно летище на с.Овощник до Казанлък.
А за бетонния кур, не знам...четох че някой от Казанлък предложил да му нахлузят един презерватив най сетне, та дано да престане да осеменява не само бабите и дядовците в околноста, ами и онези озверени тълпи от идиоти които всяко лято ходят там да ядат кебачета и да размахват червени парцали. Санким се свършат най подир