А К В А Р Е Л

 Седнах на стола, удобно изпънах крака и се загледах в акварела закачен отсреща на стената между двата прозореца. През прозорците се вижда неонова реклама на Теленор кацнала, като щъркел на един крак , върху покрива на блок с олющена фасада. На картината: Шанз Елизе - най-веротно от двайсетте год. на 20в. Художникът е рисувал картината застанал някъде в  средата на булеварда с гръб към площад Конкорд. Не  далеч се очертават размазаните контури на триумфалната арка. Познава се въпреки  фрифолната техника на автора, която не е от най-детайлните акварелни техники. По скоро е сбор от стиловете в картините на  Моне от лондонският му период и на К. Писаро от парижките улици.

  Над арката, в левият ъгъл - слънце с цвят на жълтък от яйце измътено от кокошка гледана в екологичен курник. Яйцето-слънце разтапя, сякаш са разноцветен сладолед всички сгради и хора населяващи картината. По тротоарите на булеварда, под зелените корони на дърветата, забулени в мъглата на тежка, вероятно юлска мараня, се движат мъже в сини сака и жени с лилави рокли и розови чадърчета. Някой са по двойки, други сами, трети на големи цветни групи, групи, множество групи. Да, много групи от хора. Долу вдясно се вижда самотна жена разхождаща черно куче в посока градините на Тюйлери. Кучето, благодарение четката на художника няма порода, но има каишка. Приемам, че е пудел. Лица естествено няма. По паважа на булеварда, тогава е бил павиран, в двете посоки се движат черни автомобили със и без гюруци. Манивелите също не се виждат. Очевидно художникът – урбанист, акцентира върху удоволствието от смесването на багрите и динамиката в движението на хората. Архитектурните детайли и най-вече мансардите на сградите, толкова типични за стила на Жорж Осман, остават пренебрегнати от окото на автора.

  В походката на хората има устрем, нетипичен за отегчени и случайно разхождащи се парижки домакини живеещи на социални помощи или марокански тарикати пробутващи ефтини герданчета на японски туристи и хора тръгнали по работа, която не бързат да свършат. Забързани са така, сякаш не се разхождат по прочутата със своите „лес променадес„  Шанс Елизе, а са алчните брокери на Уолстрийт от 80-те год. онези с белите ризки и тиранти, които ядат хот-дог с горчица в движение, обладани от маниакално нетърпение да оберат до шушка някой балък.

  Но, да не се отплесваме. Изглежда всички искат да избягат от булеварда или направо от картината и да се скрият на сянка от изпепеляващият жълтък, но защо не го правят? Има някакво конспиративно напрежение в този сюжет! Стоят застинали - едните тръгнали в посока Арк де Триумф, а другите към площад Конкорд и градините на Тюйлери.

 В левият край на платното, в средата,  е нарисувана, като всички останали, почти разтопена от следобедната жега сграда. На партерният етаж е опънат ярко червен полусферичен сенник на заведение. Под него, върху тротоара, са наредени маси и столове очакащи клиенти. Празни са. Няма нито един посетител. Шарената тълпа затичана по тротоарите не обръща никакво внимание на сенчестият навес. Защо? Може би все още е рано за следобедният аперитив, мисля си,  и младият Хеменгуей, още не дошъл да напише някоя гениална глава от „И изгрява слънце“! Всъщност Хеменгуей не е ходил да пише на Шанз Елизе. Там е скъпо и парите ще му стигнат колкото за едно питие и половин страница от романа. Неговите заведения са били на бул. Монпарнас, Латинският квартал, бул. Распай – Селект, Ла Купол и т.н. всички по левият бряг на Сена. Както и да е. Това, което прави най-необичайно впечатление и което можем да наречем стилов анахронизъм в цялата картина, всъщност обяснява защо никой не е седнал в  празното заведение. А именно, изписаното върху сенника с прецизен готически шрифт, име: БИСТРО „ДЖОРДЖ III“ - с бели букви на английски. Името е единственият неразмазан от четката на художника четлив детайл на платното. Това име, продължавам да си мисля, повече ще подхожда на някой моряшки бар в, да речем, пристанищният на нейно Кралско Величество град Саутхямптън, отколкото за бистро в центърът на Париж!!....

Отворете уста - казва зъболекарката - да видим какво ще правим с този зъб днес. Не знам за вас, но мен много ме измъчи.

............

 Като се има предвид, че три нощи не съм спал от зъб, какво друго да кажа без да мисля:  Зъболекарите са жертва на своите пациента, страдат!  Или да кажа: А, УПУКОЙКА ще ми сложите ли?! От тридневните мъки започнават да ми се привиждат не само акварелни заговори на парижките потребители срещу английската корона, но и заупокойни молитви. А, просто исках да попитам: А, упойка... ще ми сложите ли?

P.S. При следващато посещение при зъболекаря погледнах заглавието на картината:   „Шанз Елизе часове преди финала на Тур дьо Франс -1921г.“

                                                 К Р А Й