13 октомври 2010

Стависки feat Джорж /Панайотис/ Майкъл или правосъдието по-британски и по-български



Както казва Хр. Ботев в статиятията „Примери от турското правосъдие“ :-...То беше село Калофер. Тъжни спомени нахлуха в главата ми... “ и т.н.
То беше България- ще река аз. Освен студен дъжд във врата и злокачествана апатия нищо друго не може да му нахлуе на човек в тази държава и спомени естественно му нахлуват, няма как. Обича българина да си спомня, но не обича да живее. Това всъщност Чехов го е казал за руснаците, но и така изглежда вярно, само дето на българина паметта му започва на сутринта и стига до предната вечер най -много до третата ракия, после настъпва мрак и втора бира. Безпаметна вселенска нощ в която голи хънъми мятат гюбеци.
Но, нека кажа за правосъдието, кючеците после.
Качвам се онази сутрин в метрото-лондонското. На входа на стейшъна вземам безплатният вестник „Metro“и докато пътувам го прелиствам назад към спортните страници. Някъде в средата гледам снимка и кратка информация за Джорд Майкъл. Вчера на 11 октомври го били пуснали от затвора. -Хм,-изхъмквам мислено аз.- Певец, богат, известен, с кой знае колко пари и връзки, на всичкото отгоре и педал- какво е правил този човек в затвора, чудя се аз като тЪпичен българин!
Позачитам статийката и се оказва че юли месец Джорж Майкъл след като излязъл от някакво заведение, подкарал личният си ландроувър из улиците на Хампстед-квартал в северен Лондон -тесни са там уличките от личен опит знам- и се крашнал в нещо. Къде и как точно не пише в материала. След като се прибрах потърсих в нета, но там също не се споменават подробности освен че бил сниман от една от многобройните камери пръснати като хлебарки из целия град и че жертви няма, ако не смятаме потрошения ландроувър. Естесвено след катастрофата веднага бил арестуван и тестван за алкохол и наркотици. Бил се напушил човека, ама здраво. Обаче си признал. Като награда му подарили безплатното видео от камерата която го заснела, осъдили на го на девет седмици затвор, 1250 паунда глоба и пет години забрана да шофира.
Този човек има над 2 млн. почитатели в целия свят, току що го прочетох някъде, във фейсбук, най -вероятно. Толкоз за Джордж Майкъл и по-британското правосъдие.

Позбравеният, да не кажа зачеркнатият от българското „правосъдие“ и изтрит като с гума от паметта на българина казус Стависки, неизбежно се налага като сравнение в този случай.
Тежка, брутална Катастрофа. Един убит и един човек в кома. Употреба на алкохол. Превишена над обозначената със знак скорост и т.н. Вярно и той си признал. Какво друго да направи освен да потвърди очевидното-оставя два трупа зад гърба си, това не може да се отрече! Или пък може! Издадената на Стависки присъда-2,5 години условно с пет год. изпитателен срок и четири год. лишаване от правоуправление плюс няколкото хиляди лева обезщетение за роднините на жертвите, е пример за това, че българското правосъдие може да каже за черната гарга че е бяла лястовица и всички като един Муканин да тръгнем да я дирим на майната си. Само че Муканина е литературен персонаж, а на хората им омръзна да ги лъжат и изпаднаха от каруцата в зимна летаргия за много години назад и напред също.
С тази присъда, а и не само с нея, българскато „правосъдие“ категорични се запрати на майната си.
Не съм запознат колко и каква политическа намеса има в конкретният случай Стависки, колко и дали въобще е набъркан гоце в цялата престъпна каша около тази срамна присъда, нали все пак той награди убиеца и жена му с орден, а ...и естественно, хм, нали, ама как така. Аз ордени на престъпници ли давам, неее! Така че и това е възможно.
Както и да е.
Сравнението между двата „почти“ аналогични случая - Ставистки feat Джордж Панайотис Майкъл ме подсети за статята на Хр. Ботев - примери на турско правосъдие от преди сто и петдесет години, като не виждам кой знае каква е разликата между него и съвременото българско „правосъдие“ на което повече му подхожда една цицероста гюбекчийка и пет бързи водки върху съдийската маса, вместо разните му там тоги, дела и дУкументи.




7 коментара:

morrt каза...

Поздрави за позицията, но както и сам виждаш, това е "глас в пустиня".
За съжаление, "една птичка пролет не прави". В нашия случай ще ни трябват "Птиците" на Хичкок, за да тръгне нещо да се променя.

Никола Рачев каза...

Не само уиски, ами и много кокаин включва историята на Стависки. На всичкото отгоре той дава проба на следващата сутрин, която съответно отчита два и нещо пъти по-малки промили. Проблемът е, че законът го позволява. Даже не съм сигурен дали е имало нужда Максим да си плаща, а горе-долу "поназнайвам" наказателно право - просто такъв е законът (а той не е непременно лош). Даже българският НК е един много много качествен и добре написан закон. Друг е въпросът доколко е адекватен на динамиката на времето.

Rosen Hinkov каза...

Никола, ако на това му викаш качествен закон-утрепваш двама души и сетне отиваш в къщи да си допиеш и да се донсмъркаш, образно казано, тогаз да му го начукам в закона и най-вече на тези дето са го писали и на онези дето са го гласували.
Мисля че от двата примера които съм дал в поста става ясно кой закон е по- качествен и най-вече как се прилага.

Rosen Hinkov каза...

Морт, благодаря за единодушието. Казваш за едната птичка и пролетта,аз само че не виждам даже хлебарка, която да се опита да литне в правосъдната система. Както казва Никола, може би „качествените“ закони им пречат на хлебарките да еволюират в правосъдни птички че да направят ято, кой знае или пък дебелите пачки скрити под юргана им пречат

Valkocompany каза...

Така е при теб. Което е нормално.
Още доста истории можем да споменем като тази на Джордж - например “Лед Цепелин “.
По тази причина английското правосъдие ми е любимо.

Galya каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
peter ivancheff каза...

За честта на албионците трябва да се каже, че и те са бая търпеливи. Джордж от години джапа по нервите на всички с пушеците си и там другите работи, а трябваше да започне да се прибира с бутане, че да го заключат. Истории колкото щеш и навсякъде за различни аршини. Тед Кенеди навремето уби жена и така си остана уважаван конгресмен до смъртта, докато Роман Полански го преследват за някаква мътилка въпреки обратното желание на жертвата.
Поздрави за статията, изобщо не бива да прахолясват тия работи. Най-гадното е, че след интересното и всички медийни сюжети, едва ли се сещаме за момичето от Търново, то е още живо докато онзи е already dead.