Когато пристигнахме на photo shoot position към еди колко си часа подир пладне, духа на маратонците въобще не беше за окайване...Държаха се по маратонски, с усмивка, макар и напомпено дунапренена.
За Палячато с кофата за благотворителни паундчета се появява заплаха да бъде прегазен от задалата се група навързани с жълто въженце маратонци...
....за да не се изгубят предполагам. Палячото не им обърна внимание, отплесна се в приказки с някакви познати.
И да не му е истинско шкембето на този сеньор, който освен на корида е тръгнал и да потича малко, пак му отива.
Някой все пак са се поуморили!!
Други, не толкова. Може би защото са по топло облечени.
Не очаквах появата на дявола/дяволката/ посред бял ден, но ...все пак той/тя/ е навсякъде и завинаги!!!
И този кока–колен Дядо Мраз не се очакваше, особенно след Великден. Но явно е постил, доста е отънял горкия.
Ето и един от воините на „300„ в компанията на един-двама не персийци.
И Скуби–ду или неговия двойник.
Тази крава я срещнахме по пътя. Подозирам че нарочно са я затворили на терасата, за да не участва в маратона.
Да не се излага, не за друго.
И все пак някакви господа със заешки уши. Отиват им.
Естествено, полицаите не си дават много зор, затворника ще потича И вместо тях още няколко обиколки:))
Оказва се че и дърветата имат представител.
Аз също предпочитам тази форма на участие в маратона...с бира.
Хубави шофьорски уши.
Този господин не мисля че има проблеми с финансовата криза.
Изведнъж усетих липсата на Дарт Вейдър.
Но вместо него, покачен на колоната, зад гърба ни стои едноръкият адмирал Нелсън.
Твърд като... гранит.
Слънчогледов маратонец.
Още един Спартанец!
Дали пък на старта не са били наистина „300„ !?
И аз ще си гледам притиснено часовника ако някой с „ятаган„ в ръка ми диша във врата!!
Две кучета, които мълчаливо, без да лаят изпълниха малък танц в наша чест.
Без да дочакаме края и ние като повечето хора си тръгнахме.
На преден план Аз/нищо маратонско няма в мен/ , а на трета линия още едно куче, лабрадор мисля..или поне плюшената му глава.
И независимо от маратона, коня винаги може да те ритне или пък да те ухапе.
С благодарности при това./вж. табелата в дясно/
Благодарности и на Shushulka, която помогна в реализацията на този кратък фото репортаж.
Без да рита и без да хапе:))
3 коментара:
Ето къде си бил значи, само защо не те видяхме да участваш в маратона, пък било и с бира в ръка:)))
Просто Маратона не е моята дисциплина. Аз съм по късите разстояния, но не повече от 20м. гладко бягане и то много рядко и само ако се налага да изпусна автобуса, а ако има и „Бира в ръка„ най добрия спорт който практикувам е този, който гледам по телевизията:))
Хубав постинг! Това с кравата много ме развесели. ;)
Публикуване на коментар