То беше България- ще река аз. Освен студен дъжд във врата и злокачествана апатия нищо друго не може да му нахлуе на човек в тази държава и спомени естественно му нахлуват, няма как. Обича българина да си спомня, но не обича да живее. Това всъщност Чехов го е казал за руснаците, но и така изглежда вярно, само дето на българина паметта му започва на сутринта и стига до предната вечер най -много до третата ракия, после настъпва мрак и втора бира. Безпаметна вселенска нощ в която голи хънъми мятат гюбеци.
Но, нека кажа за правосъдието, кючеците после.
Качвам се онази сутрин в метрото-лондонското. На входа на стейшъна вземам безплатният вестник „Metro“и докато пътувам го прелиствам назад към спортните страници. Някъде в средата гледам снимка и кратка информация за Джорд Майкъл. Вчера на 11 октомври го били пуснали от затвора. -Хм,-изхъмквам мислено аз.- Певец, богат, известен, с кой знае колко пари и връзки, на всичкото отгоре и педал- какво е правил този човек в затвора, чудя се аз като тЪпичен българин!
Позачитам статийката и се оказва че юли месец Джорж Майкъл след като излязъл от някакво заведение, подкарал личният си ландроувър из улиците на Хампстед-квартал в северен Лондон -тесни са там уличките от личен опит знам- и се крашнал в нещо. Къде и как точно не пише в материала. След като се прибрах потърсих в нета, но там също не се споменават подробности освен че бил сниман от една от многобройните камери пръснати като хлебарки из целия град и че жертви няма, ако не смятаме потрошения ландроувър. Естесвено след катастрофата веднага бил арестуван и тестван за алкохол и наркотици. Бил се напушил човека, ама здраво. Обаче си признал. Като награда му подарили безплатното видео от камерата която го заснела, осъдили на го на девет седмици затвор, 1250 паунда глоба и пет години забрана да шофира.
Този човек има над 2 млн. почитатели в целия свят, току що го прочетох някъде, във фейсбук, най -вероятно. Толкоз за Джордж Майкъл и по-британското правосъдие.
Позбравеният, да не кажа зачеркнатият от българското „правосъдие“ и изтрит като с гума от паметта на българина казус Стависки, неизбежно се налага като сравнение в този случай.
Тежка, брутална Катастрофа. Един убит и един човек в кома. Употреба на алкохол. Превишена над обозначената със знак скорост и т.н. Вярно и той си признал. Какво друго да направи освен да потвърди очевидното-оставя два трупа зад гърба си, това не може да се отрече! Или пък може! Издадената на Стависки присъда-2,5 години условно с пет год. изпитателен срок и четири год. лишаване от правоуправление плюс няколкото хиляди лева обезщетение за роднините на жертвите, е пример за това, че българското правосъдие може да каже за черната гарга че е бяла лястовица и всички като един Муканин да тръгнем да я дирим на майната си. Само че Муканина е литературен персонаж, а на хората им омръзна да ги лъжат и изпаднаха от каруцата в зимна летаргия за много години назад и напред също.
С тази присъда, а и не само с нея, българскато „правосъдие“ категорични се запрати на майната си.
Не съм запознат колко и каква политическа намеса има в конкретният случай Стависки, колко и дали въобще е набъркан гоце в цялата престъпна каша около тази срамна присъда, нали все пак той награди убиеца и жена му с орден, а ...и естественно, хм, нали, ама как така. Аз ордени на престъпници ли давам, неее! Така че и това е възможно.
Както и да е.
Сравнението между двата „почти“ аналогични случая - Ставистки feat Джордж Панайотис Майкъл ме подсети за статята на Хр. Ботев - примери на турско правосъдие от преди сто и петдесет години, като не виждам кой знае каква е разликата между него и съвременото българско „правосъдие“ на което повече му подхожда една цицероста гюбекчийка и пет бързи водки върху съдийската маса, вместо разните му там тоги, дела и дУкументи.
