Акордеонът

 Събудих се. Навън едва се разсъмва. Утро - сиво и зимно, като плъх. За мен събуждането има значение, колкото за комшията прогнозата за времето – шапка ми на дремето. Да не продавам моркови и зеленчук, че да ми пука за прогнозата че и за събуждането!

 Щом съм се събудил, да ставам,  рекох си- поне ще се изпикая.

 Станах, но то и ставането ми едно – никакво. Липсва ми мотивация, социална адаптивност ми липсва, но на тези години и мотивацията е като прогнозата за времето - свършва и започва с едното ходене до тоалетната. Клозета е на двора, за това имам интереси в метеорологията и отчасти в хидрологията, не като Петър комшията, който освен от зелки се интересува и от шах.

 Протегнах крака да се обуя. Студено e в тая къща. Хлебарките напълзели из чехлите ми, имам чехли,  се разтичаха хаотично във всички посоки подобно на: 1.- футболисти в отбор на „А-група“ в средата на 90-те, някой от тях по него време не улучваха дори топката от дузпа. 2.- студентска демонстрация, която размахва картонена пушка и стреля със сапунени мехури по чугунени глави, разгонена от жандармерията. 3- палестинска интифада налазена от веригите на братските израелски танкове. Което и да харесате от трите сравнения, трябва да знаете, че е свързано с изучаване поведенческата психология на хлебарките живеещи в екстремните условия на перманент преход на ръба на оцеляването в моята къща преди да мутират в тритони с хитинова обвивка. Тритоните, както предполагам на базата на дългите си наблюдения-сутрин, ще са адаптиращи се към живот в клоаките на международната канализация нов и непознат животински вид т.е. тритонус Шиит тюбс от клас амфибии. Естествено ще имат хриле и ще дишат, колкото и да е неочаквано – амоняк.

 След тази сравнителна интерлюдия с чехли,  всички хлебарки се навряха в миши дупки. Някой дори се покатериха и мълниеносно се шмугнаха в сифона на чугунената мивка. Тези от мишите дупки от време на време надничаха и нагло размахвака мустак, а други пък плакати с надпис:  „#Долу под-чехларски, Долу“ - под чехъл съм бил понеже. Имаше и други плакати, с нарисуван юмрук. Заплашват ме!

 Много са умни тези хлебарки, не като мен-смотан акордеонист.

 Но Край-реших аз и скръцнах със зъби-купона свърши, шефа дойде. Нахлузих чехлите, казах ли че имам чехли и тропнах с крак.   Хлебарките окончателно и примирено свряха глави в дупките на мишките и на чорапите.

 Настъпи тишина-за кратко.

 Леглото ми е  русенско, с шпертплатови табли и разтегната пружина. Скърца. Подът на кухнята, спя в кухнята, е дъсчен - дюшаме от чам. Отдолу  гредоред.  Като стъпя  и той скърца, но различно, не като леглото, което мърка нежно като филоложка озовала се погрешка в миньорска кръчма в Перник след което изпада в почтен ужас от невежеството си по българска граматика.

 Не, подът е жена домакиня с претенции : „вземаш хилтито, циркуляра и почваш римонта“:  От кога искам един ламинат да ми туриш! И от евтиния да е, няма значение! А ти, все намираш оправдания: Няма пари! Няма работа! Акордеонът издъхна!* - Как да няма бе! Гледай комшиите /Петър с корнишоните и шаха/,  к`во направиха - дъбово дюшеме сложиха, изциклено, изпънато, айродинамично, екологично, фъншуистично, лакирано като яхтата на олигарх благодетел и архонт на населението - с первази и лайсни от британска стомана.

А каква кухня - плот от цял ствол на орех дялан с тесла. Гранитен под. Гра-ни-тен: заскърца проклетото нещо – Ало, будала, чуваш ли ме? А, хладилникът - митцубиши, японски. Пералнята....Какво съм седнала да ти обяснявам: Тъпак! А за банята въобще няма да си отварям устата т.е. дъската.  Испански гранитогрес в пет цвята....- скръцна за последно и млъкна. Излязох в коридора, за това млъкна.

  Хм, тъпак съм бил.  Ще ти дам аз един тъпак- мисля си, ако взема резачката само на дъски и трески ще ми станеш, ще те разбича на... клечки за зъби!

 Всъщност резачката я продадох – „Щил-ка“ беше, прахосмукачка нямам и тя замина, затова подът го мета с метла направена от метли.

 Като смета мръсотията по ъглите, онтологично му запушам устата - временно спира да се жалва и да ми образува нерви талпата чвореста.  И друго не понасям, че говори на диалект като бившата ми жена –  на шопски.

........

*Акордеонът издъхна – персонажът в тази липса на драма е безработен акордионист.  След като отказа да ходи по сватби, стана уличен музикант с доста променлив и най- вече много близък до нулата доход, особено през зимата  т.е. Акордеонът издъхна.