Бления по БГ

                                    

 Казвам се Уйлям Хърт. От 10 г. живея в България. Завърших образованието си в СУ „КлиментОхридски„. Признавам че бях степендиат на Кембридж и мислех да завърша право, но  веднага се отказах след като разбрах че съм приет в София. За високото ниво, изключителен авторитет и световно известен професионализъм на българските преподаватели, доценти, професори и асистенти, мисля че е излишно да се говори. За тях се носят легенди по целия свят. Каква чест и гордост.

  Пристигнах в София. На летището. Веднага бях очарован от този град. Таксито беше стерилно чисто, шофьора слушаше тихо Бах и успяхме да поговорим за поетиката на Аристотел, за загубената и част, отнасяща се за комедията. Когато слизах, каза че пътуването е гратис, бил съм му симпатичен. Какви великодушни хора!!!  

Огромни зелени паркове, грижливо и внимателно поддържани,  освежаваха уютните квартали. Автентична квартална архитектура тип „скопично панелно курококо„ е изключително вдъхновяваща и красива. В дъното зелената и дива , като шерудската гора от времето на Робин Худ, Витоша тъкмо се отърсваше от последните преспи сняг.

Настаних се в стундентски град. Това беше мечтата ми от детските години.

Дадоха ми самостоятелен апартамен в къща със собственна градинка. С изглед към планината. Толкова тихо и спокойно място. Усещаше се академичния дух на вековните традиции, на великите учени и творци живели в тези сгради. Имаше студенти от целия свят. Монголци, виетнамци, датчани, шведи,канадци,французи,испанци...японци. Но честно казано най-ми харесваха българските колеги. Много възпитани. Никога не псуваха. Добре облечени, с поддържани нокти на ръцете,болшинството не пиеха дори и  бира. Занимаваха се мого със спорт. Прдимно хокей на трева, синхроно плуване и естествено аристократичното поло.

А колко са интелигенти българите, най–умната и велика нация не само на Европа, но и на планетата. Доказано е че всички нации, в Европа поне, са произлезли от прабългарите. За някой южноамерикански, като ацтеките и маите, има косвени доказателства че са прабългари, което в най скоро време ще бъдат доказано от независими световни експерти, като господата Божидар Димитров и Росен Петров. Всички сме в очакване!!!

 Първият писмен език от който всички останали са изкопирали свой собствен, дори китайците и монголците, за гърците да не говорим, също е бил прабългарският. Траки, келти,викинги, саксонци-всички те са прабългари. България е била най–голямата и велика държава през средновековието. Христофор Колумб /Христо Колев/ е бил българин по майчина линия от Солун. Той е открил картофа, тютюна и Америка. Освен Америка, само по една случайност и след продължителни интриги на англичаните, които са насъскали османската империя да нападне България, тя не е успяла да колонизира Индия и Австралия. Колко жалко за тези държави. Докато уютно се самоизолират в продължение на няколко века имитирайки че са под османско владичество, българите дават най великите умове, творци и изобретения на човечеството. Михаил Ангелов/Микеле Анджело/  всички знаете кой е той. Той е българин.

Ел Греко също е българин, от Охридско/историците лъжат че е от Крит/ но се е гърчеел, понеже имал любовница гъркиня.

Исаак Нютон е български евреин от Пловдив. Родителите му, авантюристи, напуснали България докато бил още в пелени и се заселили в централен Лондон, близо до Мерилибон стейшън. Един нищожен и опушен от сажди град. Авантюристи ви казвам.

За Колю Фичето, лично аз имам подозрения че е французин, но нека колегите българи не се обиждат.

Ех, колко спорове сме водили с моите приятели, които за да повдигнат провинциалното ми самочувствие на англичанин, са ме убеждавали, че все пак и Англия е дала нещо на света...Измислила е мивката с два отделни крана- за топла и студена вода и....май нищо друго,освен интриги и сплетни срещу любимита ми България. Ах, толкова ме е срам че съм британец!!! А понякога толкова горд, че имам такива добри приятели, българи. Готови заради мен да стъпчат националното си достойнство.

Но да продължа. Георги Атанасов/Джорж Атанасоу/ не е измислил само касовия апарат, но е създал и първия ПС „Правец 1„ а по сетне Ейпъл-Макинтош и Аи би ем, подло открадват тези авангардни технологии от българите. Японците също многа са крали  от тази велика нация, особенно от ДЗУ Стара Загора, за да могат такива компании като „Сони„ и „Панасоник„ например, в момента да съществуват и да господстват на световния пазар. Но за чия сметка. Да, за наша ...Извинетее, за тяхна, на българите.

Българите са измислили авицията, парата, двигателя с вътрешно горене, футболната топка, очилата, корабното платно, доматите, киното, печатницата/Гутенберг и той е еврейче от Пловдив/ ,киселото мляко/измислено докато двама овчари играели челик/ християнството, мюсулманството, будизма/Сидхарта се е казвал Сидер Харалмбов в нов превод от старобългарски, иначе се е казвал Синдхарт...баян/,

Създали са Коледната елха, кока –колата, ракията/много по добра и от най–отлежалото шотландско уиски/ огъня, мустаците и самобръсначката,Чингиз хан....Ооооох.

Извинете за момент, влезе медицинската сетра, трябва да си пия хапчетата и да легна вързан с усмирителната риза...Като ме отвържат, ще продължа

                                                                      К Р А Й

 разказът е публикуван  в. “Труд“  от 24.11.12 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1649344

По добре Валдхорна

– И така–а–а !!!– разтегна  усмивка агентът.–Освен всичко което изброихме до сега, освен парите, които ще получавате в началото на всеки месец, нашата агенция предлага и един о–о–огромен бонус за клиенти като Вас !– и отново се усмихна  към седналата като в трънено гнездо, а не като в кресло, възрастна госпожа, която неспокойно стискаше чантата си сякаш е непослушна домашна котка на име Минка, Джордж, Лили или Кръстьо, която всеки миг ще скочи и ще избяга на улицата. – Погребение!!? – обяви въодушевено той. – Предлагаме  Истинско–о–о, Красиво–о–о. Какво–о–о?! – школувано се самопопита той и бързо си отговори – Погребение–е–е!!! С цветя, дори венци, катафалка мерцедес – черен разбира се, лекар, свещенник, приятели…!!!

– Ако нямате, ние ще осигурим! – услужливо допълни  колегата от съседното бюро.

– И всичко това за наша сметка. Да–а–а– проточи замечтано той, явно обичаше да разтяга не само усмивки, но и думи подобни на локуми – колко разходи са само това !!!

 – Но това е кредо на нашата мултинационална агенция – пое инициативата колегата от бюрото – Здравето, достойнството, комфорта и смъртта на клиента до последната минута... са гаранция за успеха, както на фирмата, така и...!!! Смъртта ли казах, извинете! Живота имах предвид – и невинно премигна към жената и колегата, който го гледаше с изненада.Отново се обърка идиотът и миналия път така стана, мамка му. Но пък е толкова сладък!

          Без да го остави да продължи, госпожата вече беше скочила от тръненото кресло и застанала до вратата, дори беше я отворла и припряно изрецитира. – Благодаря ви момчета. Нека си помисля и ще се обадя за договора. Довиждане. – И хукна по стълбите, стиснала котката здраво за врата. Забравила за удебелените си глезени и аснсьора в дъното на коридора с огромното подло огледало, което отчетливо отразяваше всички бръчки. Заслепена от паниката на недоверието и параноичния дъх на измамата, който вееше край ушите и, тя препускаше надолу със смелостта на астон мартин и агент 007 седнал зад волана. Дори мисълта, че може да развали скъпата си прическа не можеше да я вразуми. /А прическата! Прическата беше толкова скъпа, понеже фризьорката, Данчето от ъгъла, ползваше за нейната коса, а и за всички останали коси специалния спортен шампоан, щедро рекламиран в тъмните дебри на ноща по кабелните тв. Под името „Мий и Тичай” на самия флакон  с малки букви бе написано и следното – „за стоманена, здрава и гъвкава коса, като струна на китара - хи,хи,хи. Ако  използвате редовно нашия шампоан, ще можете да свирите на косата си като истинските виртуози – дедал, ницше, моне, чарлс, бакунин, павароти, салмодент, оззи, ломбардо, чайковски, и… всички други барабанисти, докато чакате, автобуса, влака, метрото или на опашка в общината и да изкарате по някой лев от публиката около вас!?” – И завършваше с пожеланието: – „Успех и по - често – „Мий и Тичай”!!!

          А двамата брокери от агенцията за недвижими имоти „Life forever corporations”, след изненадващото отлитане на госпожата, бяха влезли в обичайния за тях спор за неясния и без това смисъл на думата „credo”, която служебно ги задължаваха да употребяват при работа с клиенти. Излишно! Те О–о–обичаха да я употребяват! Напоследък обаче, думата беше повод за все по сериозни разправии между тях,  разправии, които все пак успяваха да завършат с ...помирителна целувка. Но скандалите с шефа, все по рядко приключваха с подобен, хм, да го наречем… хепи ендъ!!!

          А Клиентът, с главно „К” в случая г–жа Керанска, тъкмо  изхвърча запъхтяна и с опасно сърцебиене в ушите сякаш е не коркова, а пластмасова тапа от бутилка евтино вино, изхвърлена на тротоара от уличен пияница с брадавица на носа и кратък  синонимен речник,  сплотяващ единството на уличните, винаги анонимни алохолоци. Всъшност, вратата, която я изхвърли  с нежелание на улицата, имаше формата на вентилатор, а  входът, луксозно охраняван от нови видео камери, приличаше на револвер.  Поомеси се с тълпата, някъде около събота след обяд на кръстовището на Раковски и Славейков, намести усуканата около краката си пола, провери дали чантата не се е разкопчала при препускането стипл чейз. Въздъхна и се успокой. Побърза да влезе в първата  малка, тиха уличка, която не беше далеч от дома й, за да се замисли наистина ли  се налага да сключи този договор за доживотна издръжка в замяна на апартамента си. Този договор!!! Ах, с  „онзи… рогатия”, както го наричаха със запасния ефрейтор Митко, набор 37 година от поделението в двореца. Някога царски Коняр. А може би вторите братовчеди от Бяла Слатина!!!  Срещу гледане!!! Не!!! Никога!!!

 По добре валдхорната все пак...!

          Стаята е тясна, с дъсчен под от букови талпи, прясно одялани с тесла. Мръсният прозорец гледа към дъното на малък заден двор, пълен  предимно с паяжини и ръждиви тръби. В банята тежко капе чешма върху треските от одяланите дъски зaдръстили ръждивата вана опряла лъвски лапи върху мозайката. В коридора спи човек и пречи на капките да се чуват. Хърка. Когато не хърка, човекът рисува или се напива или си прави под…!!! Тъмно е. Стаята е пълна с картини, които не се виждат /нали е тъмно/. Мирише на изсечена гора. Кучето, отпуснало космата опашка между рамките на платната, помръдва с бялото си ухо. Другото – черно – не се вижда; то също спи и сънува един друг живот – слънчев кучешки рай от легени, щедро препълнени с накиснати в студена вода пшеничени трици и скъпо струващо слънчогледово кюспе. Някъде в долния десен ъгъл на съня се мяркаше мъничък, пластмасов кокал-играчка. Мдаа, диетата на сух хляб го беше уморила и раят в сънищата му придоби вкус на леген.

– Доста незначителен брой  хора се интересуват от истината. Предполагам, вие също сте от тях– вметна със симпатия лекторът очаквайки лек кикот от към залата. В последвалата тишината огледа  с късогледо примижване почти празната аула и полу-заспалите студенти, които си свиваха цигари и пиеха кафе върху сякаш дъвканите от крави банки.  Приглади оредялата си от неакадемични спорове коса и продължи. – Истината за едно доста важно, да не кажа фундаментално, събитие от нашата история…Българската нова история, господа и дами, е претрупана с противоречия, а понякога и с откровени лъжи, които взаимно се включват и изключват в зависимост от цвета, така да се каже, на този дето дърпа шалтера на историята. Начинът, по който можем да се справим с този проблем е да знаем да зададем правилните въпроси. Един от тях е – направи отрепетирана с годините пауза, която все се надяваше,  че ще му докара професорска титла, ако не в този, поне в някой провинциален университет, следващ живот или поне инфаркт – Въпросът е! – Кой и Защо предаде попа на съда на българската история, попа, който не предаде йеродякон Игнатий на турското правителство? Кой и защо, създаде тази измислица и накара поколения наред да вярват в нея!? „Героична” измислица – патетично извиси глас преподавателят, слагайки кавички където трябва, предполагам беше доцент. – Която няма нищо общо с героичната тревожност на чистия тръбен зов за истина, който издава класическата валдхорна без винтили и с мондщук от слонова кост, увековечена на толкоз много пощенски марки и брандирана от десетки пощенски служби... Хм, какво знаете вие за...Това!!! Всъщност кой е Васил Иванов Кунчев? Вас питам колега, да, вие там с кафето... с какво прозвище е известен и останал в народната памет?

 – Амиии – понамести задник колегата и се подсмихна на колегата до него. – Амм че... Само Левски! – изрева той. – Нали така! – Изригна хавайски вулкан от аплодисменти, викове, тропот и разнебитени седалки. Залата се разтресе, развяха се знойно сини знамена. Ректорът от кабинета на горния етаж стреснато сграбчи студентката Лили за циците. Тя имаше същото име като котката и вместо предлаганите от нея пари за пазарене на адвокатска диплома, ректорът изненадано поиска от Лили една свирка с продължение от няколко части и  субтитри на режисьорските коментари ...Дааа!!! В миг само залата опустя!!!

          Лекторът, както казах вече може би доцент, се изкачи по широките стълби на стара, предвоенна кооперация и позвъни на вратата с № 12. След миг на прага запъхтяна застана самата г–жа Керанска, облечена по домашному в турско син шушляков анцунг, дървени налъми за обществена баня от 60-те години  и ловджийско кепе, кацнало върху  купчина добре поддържана черна коса. /вж. Мий и Тичай/

– Добър вечер. Около обяд говорихме по телефона. – любезно се усмихна лекторът. – Идвам за валдхорната. Може ли да я видя?

– Да, да ! Всъщност... Но първо, моля, кажете ми откъде води началото си израза „с един куршум да удариш два заека”. – задардъри възбудено госпожата. – Наистина ли е възможно!!! Кой го е измислил? Но бързо, защото това е въпросът от ТВ играта „На слука и на кука“. Който отговори вярно пръв, печели награда – макара корда за лов на рибка бананка.

– Амии, кхъм – прокашля се той. – Не знам!!!–  Но като видя разочарованието в очите й, интуицията на колекционера заговори в него на развален английски за лов на лисици с дългоноги хрътки по зелени поляни и кой знае защо за китайски порцелан. – Това е логически каламбур, който води началото си от древен Китай – подхвана вероятният доцент. – Който с времето...!

– Но моля ви, сега ще свършат рекламите и до тогава трябва да съм се обадила – припираше жената и го гледаше с наивност, която авторите наричат детинска, а всъщност е дълго репетирано пред огледалото двуличие    – Добре – подхвана забързано доцент Курпекинесов /както виждате имаше защо да премълчавам името му до сега/ – Изразът получава популярност от едно изказване на незнам кой си английски лорд по повод лова на лисици с хрътки. Смисълът е, че ако ловът бъде забранен, то законът  „с един коршум ще убие две лисици”, което всъщност не се практикува в Англия – при лова на лисици не се използват оръжия т.е. че тази забрана е една пълна глупост. В бг. израза е придобил друг смисъл  по повод заека, който се смята от ловците за не толкова хитър и се отстрелва с пушка.

Г-жа Керанска демонстрира очевидно неразбиране на това объркано обяснения, свали  изкуствената си челюст и заканително изкастанети едно севилско фламенко със зъби  пред смаяното лице на доцента, врънта задника си обут в анцуг и го изостави самичък в антрето.

                                      

                                                                      К Р А Й

полиция-милиция, деца и буквата на закона

  Преди около два месеца, в края на м. април, в центъра на Стара Загора е проведена полицейцеска акция или просто казано, организирана е  полицейска хайка за залавянето на деца ненавършили осемнадесет години и неспазващи вечерният час, който е до 22ч. независимо дали сме в лятно или зимно часово време. Хайката е проведена около 22,30 по централните старозагорски улици. Казвам улици, а не заведения. Заловени са около 30 момчета и момичета на възраст между 16-18г. Нито един от тях  Видимо не е  употребил алкохол или наркотици- всички  са задържани в Първо РПУ на града.  Някой от тях заедно със скетйбордовете, ролерите, а един младеж  дори с кучето си изведено на разходка в близката градинка.

 След като са отведени в Райното управление Полицията казва на децата да се обадят на родителите си по моб. телефони за да им съобщят да дойдат, вече посред нощ, да си ги приберат и да подпишат  съставените междувремено актове за нарушение на ЗЗД /Закон за закрила на детето/ Чл.53, ал.3. При задържането децата, от името на чийто родители пиша този материал, представят пред полицаите личните си карти и в съставеният акт не се споменава за подобно нарушение.

 След около месец и половина родителите получават Наказателни постановления в които се упоменава че освен нарушението на ЗЗД,  децата при задържането не са представили и лична карта. С което влизат в нарушение на още един закон. Както се оказва нарушенията започват някак от само себе си да се мултиплицират !!! На базата на всички тези престъпления, които са истинска заплаха за живота на обикновените цигани-крадци, нарко пласьори, изнасилвачи, въоръжени мутри.....и др. мирни граждани на българските градове и села от които, както облян до чорапите в пот, онзи певецът заяви че: „родната полиция ни пази“- на родителите е наложена глоба от 300 лв. на глава, калпак, каскет или както ви харесва, може и на човек.

 Това са фактите!
 Следва част от жалба до Районен съд Стара загора и някой от въпросите на родителите саморъчно написани, на които надявам се някой ще даде приблизително смислен отговор:


1.Считам че Полицейските служители предприели закрилата са нарушили чл.40, ал.1 от ЗЗД, а имено с непредприети действия от тяхна страна ние като закони родители не сме били незабавно информирани за задържането лично от ТЯХ. За случилото се бяхме запознати от нашият син чрез телефонен разговор и то около час след задържането, а имено около 23,30ч.


2. По смисъл на чл.4 от Инструкция ном.13-1711 от 15.09.2009г. считам че синът ми е бил ЗАДЪРЖАН в 1-во РПУ Стара Загора без да бъда своевремено информиран за причината и да ми бъде връчена заповед за задържането му с което се нарушава чл. 4 на същата инструкция.
/Чл.4 на Инструкцията гласи, цитирам: „Задържани лица“ по смисъла на тази инструкция са тези на които е ограничено правото на свободно предвижване, при условията и реда на ЗМВР“. 
При задържането, полицаите са изели личните карти на децата за проверка, след което са им заповядали да ги придружат до полицейското управление. С това си действие те, полицаите, обясняват че става дума за ДОБРОВОЛНО съдействие, а не за принудително ЗАДЪРЖАНЕ по смисъла на спомената инструкция!!! Буквата на закона е врата в широкото поле на локумите които обичайно се разтягат при подобен полицийски произвол от главният полицай на републиката и неговия шеф/


3. След като "родната полиция" ни пази и спазва всяка буква от Закона за закрила на детето, а и не само на него, Не е ли по-малко травмиращо за заловените непълнолетни нарушители, вместо да бъдат влачени по Полицейските управления посред нощ, да бъдат откарани по домовете им и там да бъде връчен акт на родителите.

4.Не е ли по-добре да се проверят заведенията за пиещи алкохол и дрогирани непълнолетни, а не да се "закрилят" деца, които са на път за вкъщи само 30 минути след изтичане на вечерния час или спортуват и разхождат кучетата си, макар и след 22 часа.


5.Защо служителите на "Родната полиция" все още не могат да изпълнят без грешка професионалните си задължения. А ми се струва, че държавата харчи доста пари на нас данъкоплатците (и в частност родители на непълнолетни деца),за да осигури обучение, квалификация и адекватност на същите тези служители.


***************************************************************************
 Според обясненията на не знам кой си  Полицай, парите събрани от тези глоби се отчислявали във фонд за лечение на деца с ракови, генетични или други сериозни заболявания за коите е необходимо лечение в чужбина!!!
 Някой вярва ли на това?!!
 Звучи Толкова благотворително  филантропично та чак се чудя, не трябва ли да настояваме ченгетата всяка вечер да арестуват по 20-30 деца във всеки град, вместо да се занимават с пушене на цигари с ръце в джобовете, надуване на мускули и гледане през невиждащи нищо слънчеви очила облегнати на „патрулките“ докато опазват спокойствието на гражданите. Всеки родител с „огромна радост“ би платил една глоба от минимум 300лв. както се оказва, щом каузата е толкоз благородна- ако разбира се все още има работа, някакви доходи, и да не мисли всеки ден къде по точно да емигрира, понеже нали „родната полицията го пази“.

"Великият" 10 ноември

Това е копи пейст от сайта на Елтимир III запазвам и оригиналното заглавие на статията, която всъщност е откъс от книга.

 „Откъс от предстоящата за публикуване /вече публикувана предполагам/ трета част на мемоарите на Георги Константинов. Публикуван за първи път на 5 ноември 2006 г. в сп. Свободна мисъл, месечно издание на федерацията на анархистите в България.“

георги константинов георгиев

 „Активни мероприятия Покръстването на българските турци от свети Тодор Живков с цел създаване на “хомогенна българска нация” по всяка вероятност е било поръчано от Брежнев или Андропов, за да се изпробва евентуалната по-мащабна операция за асимилиране на десетките милиони мюсюлмани в СССР. Обаче това “активно мероприятие” на диктатурата удари на камък. То предизвика в Турция и на Запад масови протестни демонстрации, манифестации, гладни стачки, литературно-журналистически изяви и т. н. в полза на жертвите.
Акциите имаха мирен характер и в някои от тях взехме участие и ние емигрантите. (По-конкретно в една от парижките демонстрации участваха Ценко Барев и пишещият тези спомени). За да парират протеста на световното общественото мнение срещу това своего рода “етническо прочистване” на едномилионното турско малцинство, в което физическите убийства бяха заменени с духовни, БКП и нейното правителство проведоха с помощта на своите репресивни “органи” нови “активни мероприятия”, сред които: 1) Създаване с помощта на агенти на ДС сред турското население на псевдонелегални организации и чрез тях разпространение на приказки и позиви, гарнирани със слухове за сепаративни намерения и комплоти за обявяване на мюсюлмански републики в Делиормана и Родопите, където живееха по-компактни маси български турци. 2) Пак с помощта на агенти на ДС бяха проведени няколко безсмислени атентати във Варна, Пловдив и във влака при гара Буново. В последния случай имаше и жертви (майки с деца). Това окървавено “активно мероприятие” на ДС целеше да покаже на света “безскрупулния и жесток лик на сепаратистите” и да оправдае репресиите и духовния геноцид срещу малцинството. 3) Същевременно, ДС получи инструкции от Политбюро на ЦК на БКП да създаде компромати и срещу “външния враг”, т.е. срещу “империализма и живеещата на негова издръжка и намираща се под командата на разузнавателните му служби вражеска емиграция”. Според “Справката” на “органите” (на началника на 17-ти Отдел на ВГУ - Второ главно управление на ДС - полк. Ст. Стефанов от 5.09.1985 г.): “С подписаната преди няколко години от Рейгън директива № 138 тероризмът бе издигнат в ранг на държавна политика от правителството на САЩ.” Целта била “с помощта на вражеската емиграция да се прехвърли на българска територия екстремистката и терористична вълна… За подривната дейност само през 1963 г. американското правителство отпуснало 3 000 000 долара… През 1951 г. за ръководител на терористичните групи на БОД бе определен анархистът Георги Константинов Георгиев, по чиято инициатива са разработени планове за провеждане на терористични акции против наши дипломати… Обмислял е и начин за прехвърляне в страната на групи от бегълци за провеждане на терористични акции…” и т.н., и т.н. Конкретните обвинения срещу нас за тези атентати отпаднаха след 1988 г., когато чрез един съдебен фарс ДС вмени вината на трима свои агенти от турски произход. Те бяха осъдени и… екзекутирани. През 1989 година последваха редица други “мероприятия” за спасяване на потъващия “Титаник” на социализма. За българската част от тези “мероприятия” засега не можем да твърдим със 100-процентова положителност, че са “активни”, тъй като върху свободния достъп до архива на ДС е поставен воденичният камък на забраната. Прочее, аз излагам само фактите, оставяйки всеки сам да си направи заключенията: На 20.05.1989 г. по телефона от Марсилия ми се обади Петър Бояджиев - бивш затворник в България, натурализиран емигрант във Франция и бъдещ душеприказчик на “опозиционерите” и “неформалите” в НРБ. Той ми съобщи, че са проведени демонстрации от турското население в Каолиново и други селища в Шуменски и Разградски окръзи, които са окървавени от властите. Вече има достатъчно данни, даващи основание да се мисли, че сблъсъците с репресивните сили на Живковия режим също са били провокирани от агенти на ДС (агент “Сава” и цялата му компания, която в последствие оглави т. нар. ДПС). В същия момент същият Бояджиев ми съобщи, че по време на предстоящата в края на май Парижка Конференция (от поредицата Хелзинска, Мадридска, Виенска и т. н.) за “Мирно съвместно съществувание” с прословутата “Трета кошница” (за човешките права) ще се проведе и паралелна Конференция на дисиденти от СССР и източноевропейските страни. Петър Бояджиев ме замоли да изпратя в България телеграми-покани за конференцията от името на Френския организационен комитет (такъв съществуваше, оглавяван от депутат от голистите). Той ми продиктува текста на поканите и имената на поканените: 1) Желю Желев, 2) Академик Шелудко, 3) Блага Димитрова, 4) Петко Симеонов, 5) Копринка Червенкова и 6) Петър Манолов - всички от така нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството - прословутата “неформална” организация на българските Де-Се-денти и Ка-Ге-Бе-нти за която съществуват безспорни данни, че също е “активно мероприятие” на ДС и която стана истински разсадник на многобройните ръководители на бъдещата “опозиция на Нейно Величество Номенклатурата” - СДС и на болшинството ключови артисти в марионетния театър на “мирния преход” и днешната окаяна българска демокрация… Аз платих 600 френски франка за телеграмите, които, познавайки от пряк опит манталитета на въпросния Бояджиев, мога със сигурност да твърдя, че си ги е сложил в джоба, отчитайки ги след това като разход за “делото”. Телеграмите бяха изпратени от Благо Славенов. От поканените първите двама (Желю и академика) не дойдоха, а последния - П. Манолов - за който ми беше телефонирал Стефан Вълков от Асеновград, вследствие заплахи срещу живота на син му Манолчо, бе решил да напусне страната, подтикван и улеснен от “органите”, които уредили паспорти за него и семейството му. (Петър Манолов наистина пристигна в Париж за “паралелната конференция” след едноседмичен престой в Мюнхен като гост на радио “Свободна Европа”, запознахме се и в последствие им помагах в решаването на част от битовите проблеми, с които се сблъскват всички емигранти.) Няколко дни по-късно, от “родината” пристигнаха и останалите трима дисиденти - Блага, Петко и Копринка. Те пътуваха в един самолет и бяха настанени в един и същи хотел, заедно с официалната българска делегация, водена от Петър Младенов и Андрей Луканов. Това “кръвосмешение” предизвика първоначално учудване, а после бурна веселба и подигравки във френската столица, поради което местните организатори се видяха принудени да преместят дисидентите в друг хотел, за да не бие толкова на очи това странно мирно и съвместно съжителство между властниците и бъдещите им формални опозиционери. Сред западните организатори и специално от българска страна се открояваха натурализирани бивши български емигранти и настоящи граждани на “вторите си родини”: 1) Дими (Джон) Паница - гражданин на САЩ и Франция, 2) Петър Бояджиев - самоподложил се на своего рода възродителен процес във Франция, където живее и сега - в гр. Марсилия, след като през 1993 година кандидатурата му за министър-председателския пост бе издигната от БСП (преименуваната БКП - “смъртен враг” на кандидата ґ… Бояджиев) 3) Бившият офицер от ДС Владимир Костов и Румяна Узунова, по това време и двамата служители на платената от ЦРУ американска радиостанция в Мюнхен - “Свободна Европа” 4) Константин Мишев от радиостанция “Гласът на Америка”, всички “възродени” в съответната страна по месторабота Под ръководството и с финансите на стоящите зад гърба им институции, на 29, 30 и 31 май 1989 г. се проведе Парижката паралелна дисидентска конференция с участието от българска страна на четворицата дисиденти: покойната Блага Димитрова, провъзгласена приживе за “българка №1″, Петко, Копринка и Манолов. Аз и някои други емигранти отидохме като зрители. Освен запознанството имах и бегли разговори с дисидентите, от които познавах Блага, чрез бившата ми съпруга. Тя ми каза, че залата е пълна със служители на ДС и на българското посолство и ми даде да разбера, че ґ е нежелателно да я видят в моята компания. Изявите на всички бяха толкова безцветни и страхливи, поради което не можеха да бъдат запомнени. Направи ми впечатление, че в написаните си слова те използваха официалната терминология на диктатурата и наричаха, жертвите ґ… “турскоезични българи”. След това в частен порядък видях някои от тях в компанията на Паница и Бояджиев, които уреждаха финансовата страна на дисидентското мероприятие, но разговорите също не вървяха. От България пристигаха “лоши новини” - арестувани бяха шестима дисиденти, сред които двама доказани кагебенти, единият от които стана шеф на имитацията на българската “Солидарност”, а другия го готвиха да оглави Българската православна църква в случай, че негово “Светейшество” патриката Максим претърпи авария. Арестите бяха придружени от митинги, на които се викало “Смърт за предателите!”, което предизвика истински уплах сред нашата дисидентска тройка, която се готвеше да се завръща в родината си, (всъщност, както по-сетне се разбра, арестите целяли само подобряване на “имиджа и рейтингите” на артистите, които скоро след това си излязоха като герои, срещу гаранция от по… 100 лева на глава.) Само с Петър Бояджиев се сдърпахме на масата в кафенето в съседство с френския парламент, където бяхме отседнали след Конференцията. Когато той ми довери “под секрет”, че предстояло свалянето на Живков от постовете му и “съм щял да видя какво ще стане след това…”, аз като абсолютен скептик по отношение на дворцовите “революции” и циник спрямо дисидентското театро и “спонсорите” му, не бях твърде деликатен в отговора си… След този дребен инцидент дисидентите бяха поети от техните западни контрагенти, които ги заведоха най-напред в една американска “Фондация за подпомагане на интелектуалци от Изтока”, където според “ранга” и заслугите им към “зараждащата се крехка българска демокрация”, всеки получи по 5000 или 6000 френски франка… После ги разведоха по парижките магазини. Например Румяна Узунова придружи Копринка Червенкова, за да си купи сутиени, кюлоти, комбинезони и други дамски придобивки. По тази причина и мотиви, и дисидентите, и чичеронената от “Гласовете” отказаха всякакви разговори с нас емигрантите. Както бе писал бъдещият президент д-р Желю Желев, у нас настъпваше… “великото време на интелигенцията”. Пет месеца по-късно удари и великият час на българската демокрация. Първо, по заповед на Москва (предадена, чрез генерала от КГБ и временно изпълняващ длъжността посланик на СССР в София - Виктор Шарапов) пенсионираха Живков и новият генерален секретар на БКП Петър Младенов му благодари за огромните заслуги, които има за развитието на… “майка България”, а после пое и поста Председател (президент) на НРБ, както бе решено на “Кръглата маса”. Другият агент на КГБ - Андрей Луканов - стана “първият демократично избран от стария живковски парламент” м-р председател на същата НРБ. Малко по-късно, в следващите актове на нямащата край българска трагикомедия, Блага и Петко станаха велики депутати, после първата израсна до вицепрезидент на РБ (при Желю), а Петко - шеф на Комитета за чуждестранна помощ. Копринка си остана редактор на “независим” културен седмичник, а на Манолов му дадоха една торба зоб в книгоиздателство “Народна култура”. Така всеки получи според заслугите и съучастието си в “мероприятието”. Несъстоялият се патриарх “Фори Светулката” замина за САЩ, където продава бензин и проповядва словото божие, а агент “Павлов”, освен шеф на КТ “Подкрепа”, стана и подпредседател на Световната конфедерация на… “независимите” синдикати. Дими Паница основа фондация, с която подпомага бедни деца, главно от цигански произход, което е благородно, плаща на професорки, за да напишат историята на героичната му борба за българската кауза и посреща и изпраща високопоставени гости от САЩ като Збигнев Бжежински и Хилари Клинтън. Шарапов се завърна в Москва и стана бизнесмен и… председател на дружеството за българо-руска дружба… С това нашенската трагикомедия не е приключила. За останалите нейни герои ще стане дума на друго място.„
 April 20, 2007

 Информация за Георги Константинов, колкото и да е страно няма в Укипедия, но за сметка на това в същия сайт има обширна статия за него от Светослава Банчева

ТОАЛЕТНА ЛИ!? НЕ граждани, просто КЛОЗЕТ

В продължение на години всякакви енергийни, икономически, финансови, политически и не знам още какви специалисти се изказаха, изходиха, изхождат и Ще се изхождат „pro“ и „contra„ строежа на АЕЦ Белене. Между всички тези кУрифеи и титани/тигани/ на мисълта имаше много, най-вече неофициални изказвания и коментари от по широката прослойка наричана за кратко - „куцо и сакато„ или за още по кратко „бг. население“. Естествено то няма възможноста да се изходи по въпроса от екрана на някоя телевизия или пък не дай си Боже му разрешат референдум. То си дискутира темата и без разрешение из интернет паяжината.
От позицията на куцото и сакатото, на истинският български патриот на маса, от името на специалиста, както казва едноимения филм, по всичко, ще се изкажа и аз. Общото между АЕЦ Белене и темата която съм си заплюл да подхвана е, толкова, колкото когато споменеш за “гьол“ в който са удавени някакви си милиарди и когато кажеш клозет - е единствено звуковата асоциацията за шльопване на нещо тежко от високо в локва вода.
Темата е тоалетните на Централна Автогара София /ТнаЦАС/. Ето какво пише за тях в сайта http://neseriozno.tumblr.com/post/628276798 от преди 2год. когато може би са открити въпросните тоалетни:

„Европейска работа
Централна автогара София, входа за тоалетните. Няма вече лелка със салфетки, вече има автомат! Услужливата чистачка ти помага да се оправиш с него: първо пускаш стотинки (или банкноти!), после натискаш бутон “1”, влизаш през турникета, вършиш работата с удоволствие, после натискаш черния бутон да излезеш. Ултрамодерно.Но защо в България безплатните обществени тоалетни все още са рядкост (за разлика от по-изостаналите като часови зони държави) за мен остава мистерия“

-Мдаа. -както казва някой когато е привършил думите или просто няма какво да каже. Наистина европейска работа. Ултрамодерна, но както винаги позакърпена с тел от тук- от там, че да не се разпадне на парчета.
В самият репортаж веднага се набива на очи едно типично българско, да го наречем, психосамотачно раздвоение на професионалната личност и нейните задължения:- „Няма вече лелка със салфетки, вече има автомат! Услужливата чистачка ти ПОМАГА да се оправиш с него“.... Както навсякъде в Европа- хирургът взема рендето и отива да свърши работата на дърводелеца- да оправи и напасне някоя врата. Дърводелецът както си му е редът-запрята ръкави, нахлупва бялата шапката на майстор готвач и набързо забърква един миш- маш в ресторант на някой „Хилтън“ да речем.
По същия начин и чистачката е сложена да помага на клиентите да се оправят с автомата, а не да чисти и подържа тоалетната. Напълно професионално и съвсем по европейски-всеки върши нещо дето не му е работа или още по- зле, освен своята, да върши работата и на някакой друг... в случая на някакъв си автомат.
Това е факт, онзи ден се сблъсках с него- уморена, но не и „услужлива“, а изнервена жена над средна възраст стои до апарата - обяснява сигурно за хиляден път и без да чака резултата от обясненията, натиска бутон с N 1 от още 10 възможни бутона които не се знае за какво служат. Хората бързат, пускат стотинки, тя натиска 1, хората едвам се промъкват през въртящия се турникет /турникет е съоръжение от три метални тръби които се въртят- отброява числото на преминаващите през него, все още се среща по метро станциите в някои градове/ ако имат куфар, може да се наложи да платят още 50ст. и за него, понеже това чудо e доста по- тясно от дадените като пример метро турникети и дори куфар за ръчен багаж не може да премине през него, трябва да го вдигнеш и да го пренесеш над съоръжението.
Така че, и да не си с куфар, а с размерите на миниатюрен сумист надали ще имаш рядкото щастие да „източиш водата на рибките“ с Удоволствието обещано от репортажа по горе, в ТнаЦАС. По скоро нямаш шанс, просто ще бъдеш дисквалифициран, не можеш да се промушиш през турникета. Вероятно това изобретение е било проектирано за метрото в столицата на Чингиз хан- Улан Батор, но и там им се е видяло малко и са го пробутали „гратис“ на някой софийски общински съветник.
И все пак, ако си много на зор, ще трябва да потичаш по бул. „Мария Луиза“ и да се оглеждаш къде да пуснеш „една вода“ или да отидеш до ЖП гарата за да търсиш къде и как да приключиш с този уж елементарен проблем в Столицата на една, наричаща себе си туристичиска държава. Надявам се, че не са много хората приключили с Удоволствие проблема в крачола, но това са само надежди.
Защото, да не забравяме за излизането от ТнаЦАС - то е придружено с условието да натиснеш черният бутон, с който отново оперира същата чистачка. Но, както казват любителите на бридж белот ...шах и терца едновремено. „Изход“ и „Вход“- за мъже и жени е от едно и също място, през турникета мутант!!! Опашка на входа от 10 човека и още толкова от другата страна, на изхода – по средата апарат и изнервена жена в синя престилка, на която, не знам колко часа и е работната смяна, но наистина и съчувствам как се оправя в тази лудница.
И така, пита се за какъв ...чвор, е турен този уред или по скоро урод, на вход-изход за тоалетната при положение, че му е необходим оператор. Логично е в такъв случай да се назначи още един човек който все пак да чисти и да сменя хартията в тоалетната....
Не съм краен идеалист и не споделям анархистичната идея за безплатен клозет, но все пак...сменете тази бракма, моля. Пак сложете апарат, нека пак отчита броя на посетителите/предполагам е нужно за националната статистика и сигурност, а и арендаторът ще е гарантиран, че служителката не крие от оборота, заради което всъщност е цялата тази акробатика/ но нека като пуснеш стотинките тази въртилежка се завърта автоматично без да се налага да натискаш разни бутони. И нека изхода бъде отделно от входа, с най обикновена метална бариера, като в супермаркетите, която да се отваря само на излизане и нека не е автоматична с фотоклетка, защото в 20 от 30 работни дни, сигурен съм, ще е развалена. Нека просто като я бутнеш с тяло, се отваря и затваря след клиента. Толкова ли е сложно!!!!
А ето какво пише в сайта на ЦАС и за тоалетните, между другото:-„ В сутерена на сградата се намират технически съоръжения, санитарни възли, автоматична телефонна централа и машинни отделения за асансьорите. „Над партера, на първия етаж в сградата работят ресторант, кафене, казино, книжарница и магазин. В двата края на етажа има осем тоалетни и други две за инвалиди“.

Трябва да кажа че входовете на споменатите ОСЕМ !!! тоалетни на горния етаж са преградени с въженце, може би от самото им създаване, на което е окачена табела от амбалажна хартия с надпис „не рЪботи“. Така че, тях въобще не съм ги виждал.

Всъщност, не виждам и кой знае каква връзка между ТнаЦСА и АЕЦ Белене. Никаква връзка.