Bukovski-поезия /превода мой/

Наблюдавам три врабчета
кацнали на телефонен кабел
Едно отлeтя
После още едно
и то отлетя
пишещата машина е мъртва
като на погребение
Аз съм спокоен, безразличен
Налюдавам врабчетата
Мислех си че за нещо съм ти длъжен
И нещо да ти разкажа

За GOLF-a

Всъщност става въпрос не за Volkswagen Golf, а за голф–а като „мръсен„ спорт и по–специално за Българският несъществуващ голф. А Още по– специално за намесата на държавата в лицето на А. Гагаузов, шеф на министерството на „устройството„ в този бизнес, туризъм, спорт или всичко това на куп, не е ясно. Най –вяроятно всичко на куп.
Отдавна се канех да напиша нещо по въпроса и все не знаех от къде да го започна, но взех че попаднах на блогът на http://theplamen.blogspot.com/ който е подхванал темата с разбиране. Статията му е озаглавена „Мръсен спорт„ http://theplamen.blogspot.com/2009/02/blog-post_17.html това е линка. Поста е интересен , коментарите също. Аналогията с „Кървав спорт„ /ама голф–а, ли/ филма на Ж. К. ван Дам предполагам не е случайна. А за мръсните пари в този „бранш„ аналогията е гарантирана с тайната на общественното и най–вече журналистическо мълчание.
Авторът на пост-а, Пламен, твърди че по начало голф–а е един НЕ екологичен т.е. „мръсен„ спорт. Докато голф предприемачите и правителството в „лицето„ или по–скоро в „гъза„ на Гъгаузов, твърдят обратното:– По екологично нещо до сега в спорта, и в туризма, и в бизнеса въобще, не е измислено.
Със сигурност! Ама Разбира се!!
Защо не е екологичен, обяснява автора на пост–а. Ами защото се изисква огромно количество вода за напояване например, а също така и незнайни количества хербециди и пестициди за подръжката на тревата чиста, без плевели , и които пестициди т.е. химикали, индиректно, чрез почвата, попадат в околните на голф игрищата питейни източници. Теоретично това е вярно. За българската голф, бизнес,турист и еко действителност това със сигурност е още по–вярно, не само теоретично.
Мисля че никой не би си представил дори, че държавата представлявана от упоменатото „лице–гъз„/две в едно/ и съдружникът съсобственник на едно бъдеще игрище, които са от листата на единственно заслужилите труженици на сърпа и чука, издънките на БКП и ДКМС/Гергов, Батков,Ганчев и др./ би изградил пречиствателна станция за филтриране на морска вода, да речем, ако въпросното игрище е край морето и да я ползва за напояване. Никой от тях не би го направил, нали!? Скъпо е. Има няколко възможности в такъв случай или да се изгради напоителна система до игрището от най близкият язовир или да се напоява с питейна вода, което е най вероятната възможност осъществима по нашенски. Както е известно, по Черноморието, българското,винаги е имало проблем с водата. По каква цена ще се плаща тази вода?! Ще се плаща ли въобще?! Или ще изкопаят една дупка и ще обявят, че това е кладенец с помпа и че напояват от него. Което е невъзможно. Какъв трябва да е дебита на водата на този кладенец за да покрие поливна площ от няколко хиляди кв. метра!!! Несъществуващо голям, според наличните дълбоки подпочвенни води в България. Защо пък да е невъзможно, веднага се реконтрирам аз, България е малка, но като бившата USSR, е страна на отдавна ограничените възможности за всички, с изключение на неограничените възможности за някой. Така че, ще се полива с питейна вода, което също е скъпо, но на кой му пука... за цената и за водата...Голф ще се играе тука друже, няма да играеме челик я. Ахъм.
За не екологичните химическите препарати. Ами да, не екологични са. Някой повече, някой по-малко, но все пак за всеки градинар е известно, че има сортове раиграс които са по устойчиви към замърсяване с плевели и не се нуждаят от активно пръскане и торене. Освен това, около ринговете на дупките се използва тревна настилка, като тази на стадионите. Естествен, лесно заменяем, тревен килим. Нямам предвид стадиони, като„Академик„ в София.
Всъщност това е най–малката част от екологичният проблем с голф–а – поливането и пръскането с химически препарати.
За инфраструктурните проблеми, като качество на пътищата, обслужване, голф асистенти и учители, все неща които най–вече липсват в България, просто не си струва да се говори.
Основният екологичен проблем обаче е в самото им съществуване и изграждане и този проблем е дефиниран съвсем ясно и точно от Пламен, автора на споменатият пост: „след апорта и "обещанието" за изграждане на игрище, земята става частна. И след като изринат терена, хубавко го напоят с отрови и се убедят в невъзвращаемостта на голфа, инвеститорите като стой та гледай ще вдигнат "VIP" "еко" "яхтен" "елитен" курорт на мястото.„

Именно, това е проблема и целта на поредната демагогия на „лицето„ две в едно, което е министър на устройството и на благото, както е на шайката голфъри. Това обаче, което твърди автора на поста със сигурност не е цялата истина.
Предполагам всеки който е пътувал по маршрута София–Бургас е забелязал едно голф игрище на разклона за Сливен. Това е пародия на игрище. От западната страна вече е заградено с ограда от бетонни панели изрисувани от съвестни графити /браво на момчетата/. Самото игрище е на равния кър , а тревата е като на пасбище за стада прегладнели овце, пожълтяла, на туфи и изсъхнала, такава каквато си беше преди 2-3 и преди 20г. преди да се построи или по скоро огради, това място. И сега, както и тогава, овцете няма къде да запладнят, просто няма ни едно дърво което да прави сянка. Когато минах от там, септември миналата год. видях двама души с мъка да тикат една количка с голф стикове сред жежкото пладне. Мъка. Предполагам за камуфлаж и срещу добро заплащане ги пускат да обикалят из полето. Мястото става единствено за практикуване на неолимпийския спорт, споменатия вече челик, който си е овчарска дисплина. Там , на този разклон няма нищо. Ни гора, ни море, нито река. Нищо. Отстреща и отстрани само няколко хангара на складове и промешлини сгради. Нови, трябва да се отбележи. А в далечината скалите на „Карандила„. Не смея да си представя какви ветрове веят през зимните месеци по това игрище. Сибирски и Напълно подходящи за голф.
Това игрище е една мистерия. Една от стотиците мистерии по източване на евро фондове, като този за „Развитие на екологичен туризъм„ например. Голф–а влиза в този сектор. Нещо е построено, направено криво ляво,показано, доказано и... парите прибрани. След като доказва неефективност,нерентабилност и незаслужаващо скъпа подръжка мистерията приключва. Няколко човека са прбрали по няколко стотици хиляди евро , игрището буренясва, някой се разхожда из него...остава само да видим какво ще се построи в най –скоро време на неговото място.
Ще дам друг пример в противоположна посока. Живея близо до едно голф игрище в северен Лондон, Hampstead Golf Club, /Hampstead се казва квартала/ и предполагам защото по начало тука доста си вали, разходите за вода със сигурност не са толкова огромни, даже и големи не са.Подръжката на тревата!! Освен да я косят май с др. не я поддържат. Не съм член на въпросния клуб, но като минавам покрай него изглежда доста приятен за разходки. Има си малки горички от стари дървета, хълмчета,полянки, езерца и изглежда като да е правен преди около 80–100г, но всъщност преди повече, създаден е през 1893г./когато пестецидите дори не са били предвидени да се появят/ и е с обиколка на трасето от 9 дупки. А клубната кръчма на която само черния покрив стърчи сред едни големи кипариси и дъбови столетници ти вика: „ела тука бе будала, пий няколко бири„ напълно си пасва с гористия пейзаж наоколо и богаташките къщи, повечето еврейски. Всичко изглежда така , както човек си мисли че трябва да изглежда един голф клуб...място за разходка на чист въздух, заленина, място за бизнес срещи /позната стажантка по право в голяма адвокатска кантора разказва, че трябва да ходи на курсове по голф, защото понякога при среща с клиенти се налага да се разхожда с тях по моравите и е малко тъпо да не знае даже от къде се държи „пръчката„ според нейния израз/ и най–обикновенни лакърдии засягащи прогнозата за времето. Освен това игрището е в града,само на 8км. от Бъкингамския дворец. И все пак, ако искаш да пиеш една бира, да се разходиш или да помахаш малко със стика, е задължително да си член, ако не на този, поне на някой др. клуб. Да си подходящо облечен, дори и за по бира. А ако преди това си играл, бирата се отлага за навън в близкия не клубен pub, ако не си смениш екипа. Цената е 30 лири за 18 дупки.За това смятам, че самия спорт като такъв, не е „мръсен„ но вече ПОБЪЛГАРЕН със сигурност става такъв.
20.02.2009
Зима е, криза е!!! Жалко! Няма тълпи от голфуващи пенсионери да ми позират за снимката демонстрирайки безразлично благополучие, а може да са в кръчмата, кой знае!!
П.С. Обикновенно като аргумент, предимство и сравнение за развитието на голф туризма в България се използва Испания. Че там било дори по–сухо, пo–горещо и не знам си още какво по–климатично зле било там, отколкото в нашата майковина... Както винаги се забравя, че има и една северна Испания, където климата не е по различен, отколкото в България.
1.España има пътища, обслужване и хора, които ние и след 20г. няма да имаме.
2. España има туристическа посещаемост от около 20млн. на година, както ниско бюджитни туристи каквито най–вече са посетителите в България, така също и много и средно богати туристи, каквито в България липсват , а те са потенциалните голф клиенти.
3. В España може да се играе голф и през февруари, в Андалусия или Каталуния, например. Нека някой си представи как Тайгър Уудс размахва стика всред снежната виелица край Калиакра.
4.Освен това España има високи подпочвени води, които действително и на практика се ИЗПОЛЗВАТ за напояване. Не само на голф игрища, а на лозя, паркове, овощни и зеленчукови градини.
5. España има не малобройна класа на богати хора и една многобройна сравнително заможна средна класа, която също е потенциален клиент на този спорт.
За Испания толкоз. За GOLF–а също, за сега.

Grafiti from Brighton

Или... По–добрата реклама за един не голям град

За тоалетните, клозетите и най–вече кенефите,една петолъчка и Mc donalds

Пътеписно, кратко и със снимки

Пристигаме в България/с кого пристигаме, не е важно/. Летището Сарафово– Бургас.
–Търся ли такси!?–вика един с шапка.

–Търся–викам аз и си слагам шапката. –На каква тарифа караш.
–На 79 ст.
–Касова бележка даваш ли?
–Хммм.–накриви уста той.–Давам...Кво да правя!!!
–ОК.`
–Чакай тука, отивам за колата.
Чакам си. Возя се. Леко пръска дъждец. В ляво море. В града кал и мизерия. Сваляме багажа. Вземам касовата бележка и му оставям бакшиш. Печеля нещо като усмивка. Гарата празна. Почти. Някакъв господин с каскет упорито настоява да ни закара в Шумен. Не само нас, всички които влизат в чакалнята. Необичайно единодушие. Никой не иска да ходи в Шумен. Влака. Първа класа.Думите означаващи предмета влак и понятието първа класа трябва да са в кавички, следващия път ще им ги окича. Качваме се. След половин час когато отивам до тоалетната, по–скоро клозета или кенефа, разбирам че между първа и втора класа няма никаква друга разлика освен цвета на седалките и 7,50лв. Само толкова, понеже пътувам до Стара Загора. На снимките долу ако някой успее, нека открие другите липсващи 7 от общо 9 разлики. Аз не можах.





Това освен че са л..няни хартии/не са моите/ но и бялото петно в дъното на дупката е чакъла между релсите и подухва. Няма нито капак, нито дъска за сядане, ако някой все пак му писне от много зор и реши да седне..няма къде.За сапун и хартиени кърпи е нагло дори да се помисли, човек трябва да си ги носи в джоба предполагам. Вода все пак имаше. Вратата не се затваряше и ако човек пожелае анонимност по време на сакралният „акт„ трябва да я подпира с крак.
И докато снимах и се лашках насам натам по стените на този клозет Получих Просветление!!! Наличието на вода в мивките на тоалетните е вероятната причина за толкова настоятелното и постигнато най–сетне желание на БДЖ да увеличи цените на билетите.
Моят съвет. Не се харчете за „първа класа„. Не си струва.


Това са снимки от лудницата в Павел Баня. Не знаех че там има заведение за психично болни. Оказа се че нищо не знам.

Завидно количество правописни грешки на табелата. Но, като за лудница все пак достатъчно. Те лудите да не са отишли там да четат!!!


Не един, а два кенефа. В сравнение с онези чешките, тези са истински. Натюрлих.



Оказа се, че това всъщност не е лудницата, а Минералната баня заедно с Рехабилитационен център. И съвсем естественно от всякъде шурти вода, минерална.
Нещастните луди, освен всичко което им е на главите, трябва по цял ден да шляпат из водата по гумени чехли.


Докато чакам в чакалнята на заболекаря и прелиствам разни списания, попадам на ето това заглавие....

Ах.... зашеметен съм от блясъка на журналистическата лексика в явно придобилия ЕКСКЛУЗИВНА популрност стил Азис .
Бързо се отшеметих.
На корицата на долното списание от снимката има анонс за интервю с Л. Левчев на тема „има ли мъже в Бг. или няма ...мъже„. Интервюиращата твърдеше, че няма. Гъзолизеца на Т. Живков и бивш председател на съюза на писателите, кимаше с глава и се съгласяваше. Да, мъже вече няма. Само жени. И се почесваше по увисналото дъно на панталона, където бепомощно клюма 80 годишната му мъжественост.
Тези комунистически плъхове са навсъкъде и завинаги.
В този момент сестрата дойде и ме покани да влизам. Съвсем на време.
По–добре една ексклузивна машинка в устата, отколкото един толкова екслузивен живот без мъже...



София. Окръжна болница.


Реших че кучето се казва Пепси. Веднага се сетих!!! Дали има стопанин не разбрах. Надявам се, все пак има нашийник. Двамата с Пепси се бяхме зазяпали в една и съща посока, посоката на долната снимка.


Пепси четеше името си изписано с огромни букви на стената на блока и пренибрежително ми намигна „Хм, не съм случайно куче аз, нали ти казах. Виж само колко боя са изхабили за да ми изпишат името„. Примляска няколко пъти и ми обърна гръб.
Аз зяпах надписа „ЕВРОБАНИЧАРНИЦА„.
Нямам сили да го коментирам. И му обърнах гръб. Хванах такси до летището за 4лв. Оставих бакшиш. През целия път шофьора мълчеше и слушаше стари рок парчета.
Терминал 2 отново не работеше. Дали работи някога!? Защо го построиха? За да го ремонтират непрекъснато!?
На така наречения терминал 1, който има известния за всички вид на селска автогара отново се образува обичайният хаос.
Все пак отлетях.
Освен всичко друго, зад гърба ми остава това:


Едно стърчащо парче бетон закичено с петолъчка и до него кацнала една „чиния„. В „чинията„ на времето се помещаваха фрески изобразяващи „славната и героична история на БКП„. Края на рисуваната история завършваше с „кадри„ от живота на Т.Живков и фамилия. Този монумент обаче, освен неописуемите и безсмислени разходи, донесе и край на живота на няколко 19–20 годишни момчета от бившите вече „строителни войски„ загинали по време на строителството. Сега, ако не за друго, това безумие с формата на летяща чиния, може да служи за най–голямата в света реклама на Mc donalds. Ако се провесят две марулени листа отстрани, напъха се едно тлъсто холестеролно кюфте в средата, а вечер осветяват този гигантски хамбургер с десетина прожектора ще се образува една типична за Mc donalds ЕКСКЛУЗИВНА туристическа атракция. Дано кмета на Казанлък поеме тази идея, ексклузивна е все пак .
Така поне ще сме наясно защо това чудо загрозява планината.