ОТЛИТАНЕ

/кратко/

Слънцето подобно на портокал  изплува от вълните на далечните сиви планини.  С оранжева светлина огря къщите на селото захлупени от снега, като с бял вълнен чорап и тънката като конец замръзнала река.  Покривите и комините делнично пушеха в скърцащото от студ портокалено синьо небе. Утро.

В двора на една от къщите със зелени капаци на прозорците,  под лозовият асмалък, пробляснаха  усмихнатите  очи на снежен човек. Беше роден вчера, в неделя, от един брадясал баща и 5 годишният му син. Човекът вместо ръце, имаше забучени в снежното тяло две стари проскубани метли, а за нос, уста и очи  парчета подръчна кафеникава керемида.

През прозореца на приземния етаж, опакован с рошава ушанка, шал и уютно пухено яке, надничаше малкият скулптор на снежни човеци приготвен за детската градина. Гледаше снежния човек и удължената сянка която тъмнееше върху прошарения от асмите сутрешен сняг. Представяше си, че човекът има крила, и ако ги размаха, метлите ще  го отнесат право към изгряващото слънце и планините отсреща, и като един истински снежен батман ще  ...! Майка му го хвана за ръката и го поведе навън.

Вечерта, в сивото мръкване, след топлият зимен ден и разтеклите се в капчуци покриви и улуци, от снежния човек беше останала малка могилка мръсен сняг. В нея стърчаха парчета натрошена керемида, а отстрани върху  замръзващата  кал, почиваха две нащърбени от употреба жълтиникави крила.

                                               КРАЙ