За Социалните мрежи, паяжини, разклонения и лабиринти, които гъмжат от социално наелектрезирани контакти, щепсели и възлѝ -моряшки, боцмански, лимфни

...и на бримки + снимка показваща дупката на чорапа

Абсолютно нищо или почти нищо не мога да измисля което да напиша по темата, която съм анонсирал с това отегчително дълго заглавие:-За социалните мрежи и необятните виртуални лабиринти и пипала които са пуснали фейсбук и туитър из социума на света. За последният дори не ми остава време и интерес да разбера какво представлява . За скайп, за обикновения чат или за видео разговорите с приятели и особено за блогването, блогирането, блогатството, блогукането, блогидата, блогаденето, блогичкането, блогаргането и т.н. виж за тях мога да кажа нещичко, но и то няма да е кой знае какво и колко интересно. И защо тогава поставям, повдигам въпросът и въобще защо ще се напъвам да пиша за нещо от което нямам представа!? Не знам!

Всъщност знам! Просто приемам предложението на колежката Ирония Идиотова да напиша и аз, някоя и друга буква, точно така каза „напиши някоя буква“ по темата, която тя е подхванала в последният си пост. Преди нея темата я бил подхванал някой друг и т.н. знаете как става. И без това отдавна не съм писал текст по дълъг от три изречения в този блог, така че упражнението е и за подържане на форма.

Когато си направих профил във фейсбук, не беше отдавна преди около година, предвидливо ме предупредиха да го направя с ограничен достъп. Така и направих. След първите няколко обменени контакти с някой настоящи и по-стари приятели изведнъж дуварът на уж добре оградената ми фейсбукова бахча взе да се пропуква Започнах да получавам покани за приятелство от случайни и съвсем непознати хора. Няма нищо лошо, но честно казано не ме интересува техното трудно събуждане, махмурлук, сутрешна разходка с колелото или кучето, язденето на кон, саксиите с мушкато, залеза на дните, ежегодният им трип до о. Бали или Огнена Земя и неща от този род. Доста непознати хора продължават да стоят в листата на чакащите във фейсбук, без да съм ги блокирал разбира се, но и без да са получили отговор за приятелство от моя страна, да ме извиняват, но просто не ги познавам. Какво се получава -имаме някакъв общ познат, които може би е познат на трети познат, който сигурно е напълно непознат на всички останали непознати. Както е известно, тази зависимост от непознаства се мултиплицира като вирус.

Такаааа. По лошото е, че започнах да получавам разни покани от прители, от приятелКИ най –вече. Едните в България, другите в Европа и Щатите, които определено се чешеха по гъза и явно се чудеха какво да правят по цял ден. И тогаз като гларуси над плажният боклук захвърчаха грачещи анонси за участие в разни ферми и аквариуми. Да съм нахранел кравата Пена или свинята Гошо. Ако не тях, поне скаларията Поньо /всъщност така се казва една от нашите котки/, тя поне нещяла да и нариваш говната. Да разнасям цистерни с греяна ракия и студена бира и не знам си още ква хамалска работа. Предложения да се включвам в разни групи по интереси: – на любителите по бъркане в носа с левия показалец или на тези които нямат гъдел докато Не си режат ноктите или против киселото мляко което се прави без мляко или в подкрепа на млякото което се прави от соя и т.н. Който често посещава фейсбук, по-добре от мен знае какви абсурни асоциации и групировки се сформират там.

Видно е от ограничената терминология която ползвам в опита да анализирам отношението си към тази Цоциална мрежа е, че не съм запознат с нейните тънкости и детайли. Всъщност вместо да напиша Социална, стана клавиатурна грешка и мрежата стана Цоциална. Грешката е вярна- според мен мрежата изцежда, изцОцва направо, голяма част от времето и енергията на много хора. Това по-скоро е паяжина, а не мрежа от връзки, които дори при една най-случайната плюнка на случен минувач могат да бъдат разкъсани и ...язък нали, за връзката, паяжината и за метафората! Неизбежно е, когато тези връзки са изградена на база количествен калабълък предназначен да се запълват самотните или скучни часове на денонощието.

До сега написаното не е много, но все пак е достатъчно за да лъсне на лунна светлина истината за песимистичната ми същност на антисоциален тип. Време беше най-сетне да покажа истинският си анити-фейс, на човек който не иска да се омеша, да се оплете във виртуално изплетените паяжини на една съвремена, доминирана от информацията действителност, толкоз глобализирана та на моменти започва да ме боли глобусът, пъпешът, бушонът, чак главата ме боли понякога:– изригвания на вулкани, катастрофи, наводнения, мозъчни аварии, клизми, философи с вид на идиоти и обратното, реклами на прах за пране и кенефна хартия, вербални, визуални и политически изпражнения които ни заливат отвсякъде. ХХI век сме все пак, трябва да се свиква.

Влизаш във фейсбук и ...не намираш почивка.

Честно казано предпочитам няколко студени бири седнал на терасата над морето, да следя полета на чайките, да се наслаждавам на залеза, а зад мен да шуми прохладната гора.

Наистина Не посещавам често фейсбук. Не съм му фен. И все пак да не изглежда че съм толкоз ръб, ще обясня че виждам и някой от предимствата му. Да, стоя отстрани край масата, наблюдавам ги и дори ги виждам. Приятелката ми например го посещава редовно, веднъж на ден, на седмица, на месец...не знам точно. След малко ще го посети, може би. Ще я питам. Там и тя като всички Намира, среща се със стари приятели и съученици, разглежда снимки, чете коментари, съответно пише коментари, качва снимки.. забавлява се. Наистина.

Но, ако аз искам да напиша, да кажа нещо, стига да има какво разбира се или да представя някоя снимка или видео, предпочитам да е Тук. За мен блогът е много по-подходящ и има сравнително удобен формат за участие във виртуалната социална паяжина. Макар възможностите за посещаемост които предлага на читатели, зрители и обикновенни„кибици„ да са доста по -скромни, отколкото тези, които предлага фейсбук, аз предпочитам това място. За мен това Тук е едно миниатюрно виртуално островче на което мога свободно да си развявам байряка така както си искам.

За сега.