„Тогава, на оня байрам, около Гюла се усукваше един четинясал и смотан дърварин, дошъл отнякъде си, и все току гледаше да се намърда на хорото до нея. Калуньо го гледа някое време, гледа го, трая го донякъде. Па не утрая и го взе настрана, замъкна го до един плет: „Я сам така...да си кажем две думи ние...“ И като му олупи два здрави шамара, без да му каже дума-отби мераците му. Оня потъна из дърмите и вече ни се видя, ни чу “
Из „Калуня - Каля“- книга на забраненият и непознат български писател Георги Божинов. Тези дни книгата беше щедро препоръчана от Емил Тонев. Послесловът е от Деян Енев, който всъщност е откривател на този починал 2004г. автор, за който почти никой, нищо не е чувал.
Издателство „Хермес“.
Тъпото в случая, че съименик на този очевидно уникален писател, е оня татуиран като маор, за съжаление на маорите, футболен нещастник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар