Когато нямаш какво да кажеш, но си решил, че все пак ТРЯБВА да кажеш нещо, кое е по-добре:- Да продължиш напред с писането, мърморенето, копи-пействането, пеенето, рисуването, съчиняването и въобще дрънкането на всевъзможни глупости или да замълчиш и да изчакаш да ти мине напъна?
Този Фундаментален въпрос категорично се изправи пред мен вчера докато разглеждахме гостуващата Изложба на Аршил Горки организирана в „Tate modern„ и после при обикалянято из самата галерия.
Признавам си, че Горки ме заинтригува, поне http://en.wikipedia.org/wiki/Arshile_Gorky но към края решително се отегчих.
Картините на Абстрактното изкуство трябва да се консумират по единично или най-много по чифт на ден, в по голямо количество както в случая, бяха около 100, предизвикват апатия и абсолютно неразбиране от моя страна. При положение че съм разбрал все пак нещо от първите две.
Трябва да уточня, че 90 процента от съвременото абстрактно изкуство изложено в Тейт модърн, уточнявам за „модърн„ защото има и Тейт Британ където е доста по-интересно, предизвика в мен истински и автентичен гняв. Снимането е забранено, така че не мога да покажа снимки на картините и инсталациите които ме разгневиха. Истински шедьоври на глупостта, некадърноста, друсаната и алкохолизирана лайнарщина и шуробаджанащина, казано по нашенски, относно връзките чрез които някой „творци„или наследниците им си осигуряват откупуване и рекламиране на боклуците от световно известни институции като въпросната галерия.
Абстрактното изкуство предизвика въпросът с предполагаем очакван отговор, с който започнах този пост. Освен това ме накара да се замисля и за развитието на творческия процес при създаването на една картина от някой абстрактен художник в цялата му относителна и асоциативна неясност, както на художника така и на картината му. Дали при създаването на картината авторът-зачудих се аз.- Има, започва и тръгва от някаква идея, която ще се стреми да реализира такава каквато си я предствя. Или без да знае какво ще прави, без да има и на-малка представа, започва да маца, да цапа, да пръска боя, /понякога може и лайна/ с шепи, с кофи, с баданарки върху платното, да маже с шпатули, хавлиени кърпи, с длани или вестници, да дращи с нокти, да скърца със зъби/тежък е творческия процес, мъкаааа/. И След като приключи, отръпне се назад и огледа завършената работа, да плюне с възхищине, да цъкне с език и да си рече:- Ех, колко съм велик. Ха сега да видим какви асоциации и интелектуални клизми ще предизвика в зрителите тази огромна 5х5 метра цапаница с цвят и вид на говно, напръскано със сополи и лилави точки !!! ....Мдаа, няма да я продам за по малко от 50хил.евро.-казва си нашия художник, който вече има известна популярност в света на изкуфството. Ето и една версия за неговия бърз, но заслужен възход и пазарна експресивност:– Той е лансиран в този свят от брата на майка си, от вуйчо си всъщност, който е шеф на някаква банка. Вуйчото първо е платил на един, двама известни критици за няколко хвалебствени статии в съботния „дъ таймс“, после е уредил купуването на 5-6 картини, чрез посредник разбира се, които да красят фоаето на някой от клоновете на банката на която, казахме вече, той е шеф.....И мдааа, така е то или поне поне горе-долу.
Ето защо, ако и вие като мен сте отговорили на въпроса в началото, че е по добре да изчакаш да ти мине вместо да говориш, пишеш, рисуваш, дращиш и създаваш глупости, се оказва че не сте прави.
Доказателството за това е абстрактното изкуство и неговите хонорари, които понякога имат толкова много нули, че приличат на счетоводния баланс на Федералния резерв.
И това не се отнася само за изобразителното абстрактно изкуство!!!
Оказа се, че съм направил една снимка все пак.
Кървовочервената спираловидна цапаница която се вижда в дясно и в дъното на снимката е едно от нещата, не казвам картините, които ме разгневиха, в ляво в същото помещение има още две такива, почти идентични с другите две.
Чалгата има способноста за фантастични трансформации.
17 коментара:
Страшно изкуство.
Преди години бях гледал подобен американски филм в който Джил Клейбърг уринираше върху бяло платно след което търкаляше една бака със синя боя върху същото платно и продаваше творенията си по 50000 долара.Смятам ,че абстрактното изкуство е доста сбъркано - графитите изглеждат значително по - добре.
Много искам да чуя гневния ти коментар за "Черен кръст" на Казимир Малевич :))))))))))))))))))))))
И, впрочем, не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава. Впрочем чичо ми е художник - Румен Рачев се казва, и от него знам колко в действителност е трудно да продадеш картина. Навремето той разказваше следната напълно реална история: "...и влиза мутрата в ателието и вика: "Ти ли си художника?" Викам: "Аз съм". А той ми казва: "Искам картина. Имаш ли зелена, че жена ми иска да отива на килима!"
Валка, именно за това говоря, че за да правиш изкуство или каквото ще да е творческо бачкане се изисква доста повече от физическо или физиологическо усилие както сам казваш- да го извадиш от гащите и да го изтръскаш над платното:)
А за графити, ако искаш виж тук http://hinkoff.blogspot.com/2009/02/grafiti-from-brighton.html
Никола, имаше няколко платна и на Малевич, в случая възмущението ми не е насочено към Художници и техните опити в различни стилове, както на Малевич в структурализма например, макар този му период да ми е безразличен, като кубист сякаш по ми харесва. Става дума за това и там е връзката с чалгата, че някакви хора, без никакъв идеен, интелектуален, мисловен или творчески напън, а още по-малко пък с някакво образование, талант или опит натрупан с много труд, грабват баданрката или микрофона и започват едно мазане, един вой..пълно мазало. Защото именно творци като Малевич или Бейкън,Пикасо, Хенри Мур и т.н. след като са изучили тънкостите на занаята,на рисуването, едва след това се осмеляват да започнат експерименти с цветовете, формата, композицията и търсят свои решения на проблема който ги вълнува- всизвестни неща, но трябва да се уточнят.
В случая говоря за тези „автори“ които тръгват от там до където е стигнал Малевич да речем, и които няма къде другаде да отидат след като нямат нито талант, знания, опит или идея, а само един мерак да правят кинти и да бъдат известни, та като няма къе да отидат- стигат до Тейт модерн:)) защото освен всичко друго,некадърноста и посредственоста са нагли и безскруполни, те са обсебващи като параноя от свински грип отглеждана с подходящо медийно съчувствие, също като чалгата:))
Ваксината срещу тях обаче няма.
Случая с чичо ти е показателен:))
Ейй лудостта е навсякъде....във вид на абстрактно....
Със сигурност някой от двамата не свири в оркестъра - или твореца или потребителя на творчеството му. На мене ми идва в повече това отклонение замаскирано в думата "абстрактно" и обикновенно се използва, за да нямаш и да не можеш да направиш смислен коментар, а само да цъкаш и да се вайкаш пред гениалността на твореца. Та как няма да е гениален - здравия разум не може да сътвори това:)))
Жалко, ама тази не ми отива на цветовете на кухнята, явно и аз съм извън оркестъра:)
Петя, според мен и двамата трябва да са мушнали пръсти в контакта и твореца и потребителя инак няма как да постигнат взаимност в разбиране на абстрактното:)
А за здравия разум и лудостта- лудост винаги трябва в тази професия, въпросът е колко!
когато бях ученик в нашето мазе се сбирахме - кое да понатиснем някое девойче, кое да опитаме глътка алкохол.. цигари не пушехме там, щото отгоре имаше един астматичен и проклет дядка, който ни топеше на милицията.
та: по едно време домсъвета реши да отдаде едно от мазетата - онова, което служи за скривалище при бомбардировки, най-голямото, дето е с нуждник и мивка - на една другарка, художничка. сега тя на мене ми се виждаше лелка, ама то по онова време всички над 20 години ми бяха чичковци и лелки, та не знам. та: един ден трябваше да правим нещо от глина по рисуване, пък аз забравих и не си бях купил топка глина от пазара. викам си - е, ще сляза до мазето и ще помоля художничката да ми даде едно топче назаем, кво. слизам аз и гледам - вратата отворена, а художничката, по гащи, кара детска триколка по едно бяло платно, проснато на пода. от време на време слезе, намаже с боя гумите на триколката и на пръсти отиде и пак се разчепи на седалката на колелцето да го кара. гледах известно време как твори - дупето й си го биваше, сега осъзнавам, че ич не е била лелка.
обаче по едно време се сетих за какво съм там, почуках на отворената врата и казах:
- другарке, пепи сам от петия етаж - имате ли една топка глина назаем, че трябва да ходя по рисуване, а забравих да купа и...
- влез, мойто момче - спря да върти педалчетата на колелцето тя - в момента рисувам, ама след малко ще погледна...
Да, подобни неща и аз съм си мислила (и преживявала) многократно.
Миналата година тук, в София, имаше една нелоша изложба на Пикасо.
Наистина велики неща. Даже паничките, които съвсем минималистично е украсявал в периода, в който се е интересувал от керамика.
Обаче той има, както знаем, и много реалистични платна от старомодния "класически" живописен тип. Грамадни, с маслени бои и почти фотографски реализъм.
Едно например, с което се е дипломирал от Художествената академия на Мадрид (или на Барселона, не си спомням точно).
Та, мисълта ми е, че художник, който може да нарисува "Първо причастие" или "Първа конфирмация" така, както Пикасо го е направил, после може да нарисува всичко по съвсем минималистичен начин във формата - с един малък щрих, с една-две точки, с един пестелив рисунък.
Всички абстрактни творби на художници, които умеят да рисуват и неабстрактно, са ми въздействали много силно.
Наистина големите майстори на рисуването, когато изобразят нещо абстрактно, пак успяват в абстрактността на формата да (се) изразят, да кажат на зрителя всичко.
Обаче за мнозина други си личи, че просто никога не са се научили да рисуват с четка и/или молив и след това се опитват да прикрият това си неумение в абстрактността на формата.
Но, неуки недоучили шарлатани и невежи недообразовани мистификатори има във всички изкуства и всички науки, уви.
Само че музикантите по-трудно могат да заблудят някого, че могат да свирят или пеят, отколкото някои хора на изобразителните изкуства или хуманитарните науки.
Батка,мн.хубава история, и да си я измислил евалла за таланта, то си е истински виц, смях се с удоволствие:))
И Със сигурност Тя си е вярвала че Рисува т.е.„изразява себе се по този начин“, както казват някой докато карат детска триколка или се секнат с пръсти в ръкава, все неща които са част от изкуството да изразяваш себе си:))
Димке, първо благодаря за коментара:)
второ-бездарни и мързеливи некъдърници има навсякъде наистина, проблемът е че много от тях са се превърнали в еталон, в пример за подражание за начин на мислене, на поведение и въобщи за стил и начин на живот. Особенно когато говорим за хора занимаващи се с изкуство или нещо подобно
А пък за набедени музиканти и певци-не виждам какъв им е проблема да се представят Виртуално за каквито си искат- за завършили с отличие консерваторията по оперно пеене и класическо пиано например. Пускаш тв. планета и виждаш, че там вече всички теодори, пепи,цеци,цаци и т,н. са завършили консерваторията, ако не софийската, поне дрезденската или която ще да е. Има толкова компютърни програми за музика, че ако зина с уста през някоя от тях, може да се окаже че и аз съм изкарал старозагорското музикално училище, поне, в класа по...тъпан:))
Христос Воскресе♥
Воистина Воскресе.Благодаря Цветанка.
Харесва ми, че някой все пак е достатъчно почтен да казва както си е. Проблемът според мен са галериите. Преди време в един особено сполучлив български филм за Жул Паскин един французин каза, че не понася масовите галерии защото там не можеш да си със себе си и освен това изкуството не е за всички, а за тия дето имат нужда от него.
Аз например много харесвам Джаксън Полак, обаче не мога да си представя петдесет негови картини на едно място. Даже самата мисъл ме ужасява:)))
Поздрави.
Харeсвам абстрактната живопис. Даже това, дето си го хванал на снимката...не ми се вижда за изхвърляне. :)
Аз също. Но, както казва Иванчев Зависи от количеството. От качеството също. Доста често това изкуство се харчи на квадратен метър или пък на килограм:))
Чалгата има способноста за фантастични трансформации. :(
Добре казано и доста тъжно...
Публикуване на коментар