„Монмарт„– Paris

Изкачване към върха на „Монмартр„. Към големия площад с пазара на художниците, кръчмите, блъсканицата и базиликата Sacre Cоеur.

На споменатия пазар. Някой правят доста успешни портрети, някой не толкова, но недоволни хора не се срещат, което е най важното.

Сервирьор с връзка на „Чавдарче„ и клечка за зъби, която дискретно не се вижда.

Този „мосю„ изглежда доста налепо
яхнал кон който крачи из небето и назидателно размахва този невероятно дълъг меч.

Всъщност този ресторант е в „Латинския квартал„ под Сена, ако приемем че Монмартр е „горе„ а Латинския квартал „долу„. Чувал съм че има „ляв„ и „десен„ бряг на реката но така и не разбрах кой, кой е.

Наблизо се намира и един български ресторант озаглавен - „Тангра„ естественно!!! В къщата над ресторанта и над менюто от снимката са живели Пол Верлен и Ърнест Хемингуей /ако кликнеш върху снимката се вижда по-добре кога точно/. Добре готвят и цените са поносими, като за Париж . Забравих му името обаче. Мисля че беше нещо свързано с Верлен все пак.

Поопразнените маси
на заведенията по пазара на художниците на „Монмартр„ около 02ч. след полунощ. Някой художници и по това време продължават с опитите си да направят някой портрет или да продадат някоя картина. Не е лесно в битката за оцеляване.

Същата вечер. Най-подходящото място за една торба с боклук, е да стои закачен на вратата. Напомня ми за онази препирня от Вазовите „Чичовци„ между Селямсъза и Варлаама ведно с целокупните им фамилии как се отвръща за отмъщение по повод вапцаната със сажди котка. Чрез огромнейшата обида да закачиш рибешки гръбнак върху портата на едногово от тези непримирими родни вагабонти.

Тук хората съвсем цивилизовано си закачат боклука на портата, своя или чужда, пък може повода да не е чак толкоз отмъстителен. Предполага се че службата за чистота ще го прибере по някое време.

Около „пазара„ по ресторантчетата и Тези гранитни фигури в ляво с начервените устни .

Един от местните клошари. Собственост на улица Rue Lipik една от многото по нагорнището към базиликата Sacre Coeur. Собствениците на магазинчета и сергии не го оставят нито много гладен, нито особенно мръсен..за останалото се оправя сам.

Отново на „пазара„ на художниците. Този образ ми изглежда като част от плаката с карикатури зад него.

Една неочаквано елегантна художничка по време на работа.

Поглед от стълбището на въпросната базилика Sacre Coeur. Вижда се почти половината Париж и не се налага да чакаш на досадните опашки под Айфеловата кула за да се покачиш с ансьор до върха за да го видиш целия. А и гълъбат на преден план, кацнал фърху лампата, малко разведрява еднообразието от толкоз много покриви .

Още един поглед пак от там. Ето я и -кулата.

И Още един скитник полегнал на тротоара. Доста оживено място на слизане от „Монмартр„ към Операта. Не си личи да се притеснява особенно. Със сигурност ще го е яд като стане и не си намери бирата там къдетоя е оставил. А е доста вероятно. Скитниците, негови колеги, не са особенно толератни към чуждото, Течно движимо имущество.

И последно. Малко размазана нощна снимка на нощен Paris от Sacre Cоеur. Препоръчвам няколко часа с бутилка хубаво червено вино, сирене, две стъклени чаши за вино и чадър за всеки случай. Можеш да ги прекараш седнал на пейка или на стълбите пред катедралата. След 24-01 среднощ вече няма толкова много хора и можеш да се насладиш на гледката, виното, сиренето, жената до теб и ромоленето на дъжда под чадъра.

И на размазаните снимки след това::))