根付 /net-skeh/ или NETSUKE – запознаване

Със сигурност ключодържателя не е измислен в Япония. По вероятно прародителя му, на ключодържателя, за първи път да е измайсторен в Китай, а може и някъде в Африка или кой знае къде. Някъде където се е налагало да се заключват. Може би в Ню Йорк, Лондон, Богота или София. Както и да е, важното e че нетсуке /японския ренесансов еквивалент на съвременния ключодържател/– малки, декоративни фигурки с размер от 3 до 5см. изработени от кост или дърво, започват да се правят в Япония в началото на 17в.
След няколко века, напоследък и сега най-вече, нетсуке са се превърнали в обект на колекционерски страсти, красти и сърбежи.

Ето и две нетсуке като начало

Създателя на нетсуке, неизвестен за историята автор, му е измислил съвсем прозаично приложение. Използва се като елемент за закачване към колана на кимоното. Ще обясня. Традиционото нетсуке има две дупки , ако е фигурка, те са от към гърба или както на човека с черепа, горе, дупките са очите на черепа. През тях се прекарва шнура на кесията или кутийката /inro/ в която японския безработен самурай, да речем, си носи кремъка, прахана, лулата и липсващия поради кризата тютюн. Същият този самурай може и нищо да не носи, но все пак ако не е много закъсал, в „инро„ може да има малко лечебни билки. Носенето на тези кесии или кутийки се налага от съвсем проста необходимост. Кимонoто няма джобове. Да, няма. Джобове в които нашия самурай да си носи кремъка, липсващите пари и доброто настроение. И като няма джобове, естественно че му трябва кесия , която да си закачи на колана. Нетсуке е точно тази „закачалка„.

Другия вариант е да си купи слуга, който да му носи огнивото, кесията, белите и черните кахъри и т.н. Но той със сигурност ще е доста над стойноста на едно нетсуке. За онези времена говоря. Сега слугата със сигурност ще е по–на сметка.

Ако не съм обяснил както трябва, ето как изглежда схематично целият процес.

В първите години от навлизането на нетсуке на японския пазар не се е отдавало особенно значение на формата и вида му. Но впоследствие се превръща във важен аксесоар, символ на престиж и материално положение. Нещо като поршето паркирано на двора пред къщата. Материалът от който е изработено нетсуке също има своето символично значение. Слоновата кост заради здравината и вечно зелените дървета, като смърч, сандалово дърво, японски тис и др. са предпочитани като един вид демонстрация на постоянна жизненост, доказателство за духовна сила и дълголетие на притежателя си, нашия самурай естественно.

Това е„Буда„ нетсуке от слонова кост.

За изработката на нетсуке, освен че се използват различни видове дърво и слонова кост, която в японското изкуство е сравнително „млад„ материал. Навлиза в страната едва в средата на 16 в. поради съзнателната политическа и географска изолация на Япония от останалия свят. Та освен тези материали, също така се използват еленови рога, черупка на костенурка, рог от нарвал, бивни на морж, рога на бивол, желязо, различни видове камъни, ахат, кехлибар, корали, мидени черупки, а напоследък естественно и пластмаса.

Поп и чалга модата, заедно с китайските евтинии създадоха и това, на снимката долу.

Пластмасово нетсуке, окачалка за мобилен телефон.

Всъщност колекционирането на нетсуке, не като на това горе, е доста скъпо занимание. Финасово имам предвид. А времето прекарано в обикаляне на антикварни магазини, пазари, разпродажби, ровене в мрежата и ebay е част от удоволствието да си ...нетсуке колекционер, фен, любител или както ще да го наречем.

За това 3 см. нетсуке горе от 19в. изработено от чаено дърво, изобразяващо„Носач на вода„ в момента върви търг в Christis London. За сега цената е малко над 3000 паунда. Предполагам че ще стигне около 4,500. Мхъм.

Скъпо занимание си е това колекционерство, също като събирането на японски гравюри.

Но, да продължа.

Разцвета на това изкуство е по време на периода Едо от около 1615 до 1868г. Над два века. Това си е доста прилично време за пазарен „бум„.

Сюжетите които използват японските майсторите на нестуке са най -разнообразни. От обикновенни перачки и дървосекачи, носачи на вода, лодкари и берачи на ориз до актьори от кабуки, гейши, буди и разни митологични сцени, без свян заимствани от богатата китайска митология, като това горе. Изобразяващо може би Лао Дзъ или пък друг митичен даоист, по късно може и да се сетя за още някой, яхнал един от трите кита на които се крепи света или нещо подобно.

А това долу са две от моите нетсуке, слонова кост, размер–4см.

„Превръщането на човек в дракон„
и един стар, сляп самурай

А тук двете заедно при по-добро осветление.

И сравнени с размера на мобилен телефон „ sony–ericsson„ дълъг 10см.

Така може да се придобие по-реална представа за действителната големина на нетсуке.

За сега, толкоз.

Есенна колекция от ПОКРИВИ и КОМИНИ - Търново, Троянски манастир и Копривщица

За начало съвсем нови и „пресни„ комини от Търново

Копривщица. Малкия комин на преден план изглежда доста паянтаво, но е едно много интерсно решение.

Балканската красота и простичък дизайн на комините от Троянския манастир

Търновски Комини

От тук до края на само Копривщенски майсторлък.

Тези са ...красиви. Различни в детайлите, но в един стил.

Този е на пристройката към църквата. Забравих как се казва.

Не е ясно как не го е отвял вятъра до сега.

Дюлгерска мистерия.

Повечето от новите комини на Копривщица са в това решение

.

Малък но явно добре работи.
Равномерно одимен.

Дааа.

Тези са ми любимците.

Двойка близнаци.

Класика.

Красива си е Копривщица. Само да кажа де, не вярвам някой да го оспорва.

Тук малко извън темата.

Шушулка яхнала мотор „ИЖ„. Искаше да яхне и трактора „Беларус„ но я спрях. Не за друго, а просто не дав вид да е в движение:)

Липсва му нещо!

Още един хубавец

Ей ма на, в разчитане на картата на селото/града.

Сигурно доста хора го знаят този изглед от моста „първата пушка„.

Но все пак обърни внимание на разнообразието от комини и типичната еднаквост на четирискатните покриви.

Доста грозна реклама, нали? Язък за Името.

Същата двойка близнаци


Тази архитектура освен че трябва да се съхранява, трябва и да се подържа.

За щастие, Копривщица със специалния си статут не последва съдбата на Банско, за сега. Доколкото разбрах и там се опитват да построят някаква ски писта.

За финал още една архитектурна копривщенска „перла„.

Тази колекция предизвика един въпрос. Дали комините са били авторският подпис при строежа на всяка къща от българските едновремешни и не чак толкоз едновремешни дюлгери. Или са най-обикновенни или не толкова обикновенни, както се вижда, димоотводи задоволяващи желанието, капризите и мерака на клиента?!

„СТАЯ за МЕДИТАЦИЯ - MEDITATION ROOM„

Има един емблематичен за родината навес. Този навес е покрит с тенекия. От онази поцинкована тенекия с която се покриват селски кокошарници, временните тоалетни на някой строежи и свинарниците за битови нужди.
Навеса е издигнат пред единия от двата входа на сектор „Заминаващи„ на Лъскавия, Модерен, Нов, Терминал 2 на летище София. Този вход към летището, всъщност е един от изходите на страната. Като се абстрахираме/бррррее/ от присъствието на навеса поставен пред входа-изход, някой може и да си помисли, че все пак на тръгване от България, най-сетне ще попадне, може би,в поне малко европейска обстановка виждайки от далеч ЛМНТ2.
Заблуждава се естественно. Въпросният навес е направен с определена, не толкова естетическа цел. Когато падне някое парче ламарина от огромната стреха на покрива, понеже тенекиите на покривната ламперия така майсторски са направени, че переодично да падат. Та падайки, да не би случайно да обезкостят или направо да обезглавят някой пътник.
Интересно защо пред другия вход няма такъв навес! Ами няма, защото той просто е затворен. Другият вход не работи. Защото ако работи и пред него трябва да има подобен навес. Защо да се охарчват хората. Цяло летище построили, то вече се разпада, за какво да го загрозяват още повече..!!
Въпросният, широк 2,5 метра навес, който е нещо временно, паянтаво и с формата на курник, стои там вече втора или трета година и през него минават или по скоро, бавно и с мъка се промушват всички „заминаващи„ клиенти на летището. Под този навес непрекъснато има тълпа от пушачи, най-вече наши сънародници, плюс задължителните две пушещи ченгета. Те винаги са там , нали са на смяна и винаги са набутани в навалицата- да се „отъркат„ в европата, да изпросят някоя цигара или да надуват мускули пред девойките. А пък ти, докато с пъшкане се промъкваш през тълпата помъкнал куфар или два, с идеята да се добереш до въртящата врата на входа и влезеш във фоаето, се чувстваш някак виновно под неодобрително-преценяващите погледи на пушачите /аз също съм пушач/, нарушаваш им кефа демек:-„ Абе, дека е тръгнал тоя /тая/ с тия чамадани да се бута тука из хората, нема ли от де другаде да мине„!!! И все пак, когато най-после влезеш Там, във фоаето, те очаква огромна табела, която категорично заявява, че Наистина, няма лъжа и измама, НОВОТО летището е построено с пари от еди кои си еврофондове, най-вече за да:- „...се премахнат видимите граници в стандартите между различните страни членки на ЕС„. Сигурен съм, че летящите из въздуха парчета ламарина желаещи да те гилотинират, не са включени в тези стандарти и навеса с вид на цигански бидонвил и обитателите му, също не влизат в тези сметки, ама хайде холан, кво толкоз, нали така!!
Впоследствие се оказа, че не съм прав да подценявам българското желание за „изравняване на стандартите„. Сега ще стане ясно защо!!
След като минавам граничния контрол и влизам в т. н. „безмитна зона„. Правя една излишна обиколка из магазините, да мине времето. Излизам и за първи път от толкова години обикаляне по летища, забелязвам една от сините указателни табела висяща от тавана. Стрелка и стилизираните фигурки на две бели, гологлави човечета. Едното не можем да го сбъркаме, то изобразява жена, нали има нещо триъгално от кръста на долу, пола естественно- пола от тръстика или слама. Начина по който стърчи встрани дава повод за такова заключение. Другото човече обаче няма нищо, никакви дрехи. Ни пола, ни панталон, дори шапка на главата няма, стои там голо и безполово редом с жената и след като няма даже папионка или мустаци, по навик решаваме че е мъж /тук вече войнстващите и не толкова феминистки и разочарованите от мъжете жени, могат да ме потупат по рамото/. Под тези фигурки съвсем очаквано има надпис:- „Тоалетни –Тoilets“. Отдолу обаче, на същата ярко синя табела има още един съвсем НЕочакван за мен бял надпис:
„СТАЯ за МЕДИТАЦИЯ„- „MEDITATION ROOM„!!!!
Вместо точка, в края на това откровение, следва една стилизирана фигурка на ...На, не знам какво. На човек в поза на молитва. Но не в поза „лотус„, както се очаква за едно медитиращо лого, а по-скоро на човек застанал на колене...
Бях изненадан, признавам си. До сега не бях срещал указания за съществуването на подобни помещения из други летища. А може би не съм обръщал внимание- рекох си.
Религиозната загриженост на управата на летището ме... развесели и респектира.
Тръгнах в посоката указана от стрелките, намерих тоалетните, но медитейшън стаята не видях. Върнах се и попитах някакъв служител , който стоеше под същата табела, къде точно се намира тази стая. Той каза, че за първи чува за такова нещо, ама да съм питал някоя от продавачките в онзи там магазин. Попитах и се оказа, че да, ето я къде е, там отзад, обаче е заключена и ако искам да...такова там, ей сега ще извикат някой да отключи. Благодарих за готовността, но отказах, няма нужда, самолета ми след малко излита, ще „таковам там„ по-късно!!!
Зачудих се! Защо стая за медитация, а не стая за молитва. И на кой всъщност му е притрябвала такава стая!!!
Ако някой иска да медитира, той може да го прави навсякъде, наличието на специална стая или нейната липса, за него не са проблем. Дори край медитиращия човек да преминава карнавала в Рио, гей парад или пък дори да се намира сред урагана и крясъците на метъл концерт, това не би трябвало да пречи на концентрацията му.
За християнската молтва, също не се изисква специална стая или параклис, човек може да си я каже докато пътува в автобуса, самолета или докато си пие кафето, загледан през прозореца.
Мюсулманите!!! Дааа. Може би за тях е изобретена тази стая и логото подхожда. Те имат нужда да се проснат на пода, да си изуят обувките, да си постелят килимчето и да правят метани половин час.
Но защо в „стая за медитация?!!!

Ексер Филипоf

Ексер Филипоf или Едмунд–Корсаков Бъчваров, седеше пред мръсния прозорец. Отпиваше топло кафе с мляко от червена чаша с червен надпис който не се чете без лупа. Отпиваше бавно и зяпаше черния заек клекнал под люляковия храст в дъното на неподдържаната му градина. Слънцето не се отразяваше в прозорците на отсрещните къщи. Валеше дъжд, а дървената оградата която ги разделяше, къщите, беше изчезнала в гора от сочна и мокра коприва, висока колкото добре поливан канабис, царевица или коприва все пак.
–Можеше и да е по зле! – мислеше си Самуил Радомиров дъ Блайнд/ с едното око/.– Можеше да се казвам Виктор Юго Рамирес или Капитан Немо, или пък Богатир Русланов Върбанов, можеше и Ефрейтор да се казвам или пък Бригадир Разколников !!!
Остави чашата, застана пред огледалото, пристегна възела на вратовръзката, приглади назад четинестата си коса която приятно драскаше дланта и се втренчи в последната новост вьрху лицето си. Тънък, като връзка за обувка мустак. Мдаа, прав и точно над устната. Oгледа двата си полупрофила, левия не му хареса кой знае колко с добре тренираното си безличие, отново пристегна връзката, взе ключовете за колата и излезе.
Служебното волво С30 плавно зави от малката уличка с два реда тухлени къщички залепени една за друга и плавно се включи в колоната чакащи на светофара коли.
Заека под храста, казваше се Стефф, Мръсник, Кръстю, Джон, Али баба или Фафла и без това сам, продължи да гризе динената кора която получи за закуска и се чудеше дали наистина е толкова противна или да остане гладен и да чака вечерята от втръсналите му до премаляване моркови. А можеше да изкопае дупка под оградата и да хване пътя към свободата и най– близкия парк, където не знаеше, че не го чакат не толкова гладни лисици, но които все пак много щяха да му се зарадват. Навири нос към увисналите листа на люляка и задуши влажния въздух.
Трябваше ли да помисли!?

ПОЛИТИЧЕСКО - КРЕВАТНО

След като участвах в изборния позор на синята коалиция гласувайки за тях, взех че отлетях до Малпенса, едно от летищата на Милано. От там с кола под наем до Лугано. От там, обиколка на всички онези езера дето са много красиви и където никога не знаеш къде си в момента, дали в Италия или в Швейцария. Всичко зависи от това какви пари ти искат за сметката в кръчмата, евро или франка. Понякога и двете валути са в обращение и така отново оставаш в неизвестност къде точно се намираш.
Относно красотата на тези езера ще кажа, че Мен тази красота по скоро ме уморява. Тя е като онази красота, която навремето се срещаше изрисувана по таблите на селските кревати с пружини. Там се кипреха едни пейзажи с остри планински върхове поръсени с преспи сняг, а на преден план зелена котловина. В котловината тясно езеро с цвят на небе, езерото заобиколено от къщи с червени покриви и с колони, може и една къща, ама все пак с колони. В двора на къщата пасе паун с разперена по паунски опашка. Понякога пауна е по висок от планината. До пауна стърчи палма, може и две. В езерото плава лодка или лодки, с платна. Венециански гондолиер с моряшка шапка гребе, едни други в лодката, сеньори и сеньорити да речем, пият джин или шампанско, шмъркат кока и се хилят като тикви. Отсреща стръмно зеленее баир, а там църква, около нея пълзят коли. От време на време прелита хидроплан с витла и каца във водата разплискваки малки вълни. Лодката пиянски се клати.
Идилия.
Оказва се че селото с църквата се казва Чернобио.
Тук някъде е и края на таблата на леглото окантена с изрисувано червено мушкато.
Аз се напивам и три-четери дни ми е все тая, дали съм в Аскона, Беленсона, Локарно или Лугано. От време на време влизахме с пауна да се къпем ту в лаго Majore ту в лаго di Komo, а понякога въобще не се къпем. През останалото време пихме бира и пътувахме из тази красота от типа на кревата с пружината.
Но както и да е.
Въпроса ми е ЗАЩО съм разочарован от изборното безсилие на синята коалиция?
Докато успея да напиша този текст,се оказа че народното събрание вече е изкарало едно заседание.
Изчетох и иsзлушах всякакви версии на разни сини слагачи из блоговете и вайкания и възторзи и ...безсъници. Няма да цитирам имена.
Само ще кажа, че направих компромис със себе си да гласувам. Накарах, помолих и други хора да го направят и го направиха, някой чакайки 3 часа пред посолството. Съгласих се с всички увъртания на Костов в онзи сайт. Замижах пред явни лъжи.
И чак после, след изборния позор се замислих.
Умно нали? Тъкмо на време съм се замислил.
Докато се скитах из швейцароиталианските езерни пространства се сетих за един случай от времето на управлението на И. Костов
Ще дам този случай като пример, показателен защо „синята„ идея все повече разочарова. Защо умира!! Ще дам този пример понеже всички тихомълком сме готови да не му обръщаме внимание, но който е един от фундаментите на бъдещето на България.
Рядко някой вече пита и се връща на въпроса защо тогава Е.Бакърджиев вложи толкова хъс да разруши мавзолея на коминтерновския алкохолик Г. Димитров, а не вложи никакво усърдие, а пък динамит хич не вложи за да събори паметника на „съветската армия„ срещу Университета и паметника на онзи съветски войник с карабина в ръка, не помня вече каква марка беше, покачен на тепето насред Пловдив.
Защо не събори тях, а мавзолея? И каквито ще договори, национално изгодни, после да бил сключил с Русия за газта.
Когато тези чучела на руското господство паднат и бъдат изринати в депото за строителни отпадъци, тогава ще смятам че България е свободна страна.
И Тогава ще гласувам отново за човека който има достойнството да ги събори.
И нека никой не се вайка повече и да си мисли че нещо е спечелил. „Сините„ продължават да губят.

БЕЗОБРАЗНА организация на гласуването в Избирателната секция на посолството в Лондон /със снимки/

В 12ч. на обяд пристигаме пред послството. На входа, по стълбите и по тротоара на булеварда се беше натрупала тълпа от хора. Българи, чакащи да гласуват. Още толкова, колкото отвън имаше и вътре. Опашката вървеше изключително бавно. Усещането че висиш на опашка пред някое Българско данъчно управлеие, Български КАТ, община или здравна каса, насред центъра на Лондон е препълнено. Препълнено с родна реч, недоволство и ...взе че заваля дъжд. После спря.

Защо е тази опашка? Защото се оказва, че има само една, единственна „тъмна стаичка„ в която да си избереш желаната бюлетина. Оказа се че някой хора дошли по рано, вече са пуснали жалба пред посланника по повод тази нескопосана, меко казано, организация. Имаше подписка в нейна подкрепа, на подписката, не на посланника. Подписахме се . След около час дойде ред да влезем в антрето, приемната или не знам какво си помещение с мраморен под и огромна делва с фалшиви червени рози в единия ъгъл. Ех, тези български рози-от пластмаса. Там седяха членовете на избирателната секция и въпросната Единственна „тъмна стаичка„ седеше там, под формата на един друг ъгъл заграден с някакво парче плат. Със съседа по опашка поискахме обяснение от Председателя на секцията, който се разхождаше мълчаливо насам-натам из избирателното антре с размера на класна стая от родно, градско основно училище, защо има само една „тъмна стаичка„. Преди да си отвори устата, някой му звънна на моб. телефон и той... изчезна!!! На мен пък ми дойде реда. Пуснах си бюлетината номер 11. А една от членките на избирателната секция, съжалявам че забравих да я питам как се казва, ме осветли ЗАЩО било така. –Защото каза тя, ВИЕ не сте, НИЕ всички чакащи на опашката имаше предвид, ВИЕ не сте се регистрирали предварително по ИНТЕРНЕТ на сайта на посолството за изборите, че възнамерявате да гласувате. Ние от къде да знаем колко хора ще дойдат!!! Аз зяпнах. / по неофициална статистика само в Лондон живеят минимум от 60 до 80 хил. българи. Това е един областен град с размерите на Ловеч или Ямбол/. За това, продължи назидателно тя, за следващите избори да се регистрирате. Ъхъ-рекох аз.–Да видим какво ще стане. И излязох, за да не правя излишна навалица.
Беше 13.10ч. Опашката на улицата се беше умножила.
Докато чакахме, доста хора още с пристигането си, като видеха опашката се обръщаха и си тръгваха. Но също така, доста повече хора се нареждаха да чакат, да чакат не по малко от час, а по късно вече, може би два.
Извод:
1. Нескопосаната организация според мен беше умишлена. Именно за да накарат хората, като видят опашката да си тръгнат и да не гласуват. Ясно е че тези които си тръгнаха, нямаше да гласуват за Комунистите или ДПС, техния електорат е твърд и една 2 часова опашка не ги стряска. Тези които, очаквано от организаторите на Лондонската избирателна секция си тръгнаха, са потенциални гласоподаватели за смяна на настоящия режим.
2.Добрата новина е, че изборите за Евро и Национален парламент все пак са отделно, иначе при тази организация и мудност и аз щях да се откжа да гласувам.
Другата добра новина е, че тези избори като не толкова решаващи за бъдещото управление на България, се оказаха добър тест, какво НЕ трябва да се прави, относно организацията на избирателните секция, в конкретния случай, на тази в Лондон. Тук Трябва да има поне три „тъмни стаички„ и използваното помещение в сградата на посолството,спокойно може да ги поеме.
Въпрос: - Защо представителите на опозиционните партии и по-конкретно имам предвид Синята коалиция, толкова безхаберно и ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО се отнасят към сънародниците си, гласоподаватели в чужбина и не заставят, ИЗИСКВАТ от Управляващите организатори по посолствата, да осигурят нормален начин за гласуване, а не да организират 30 метрови опашки?
Мога със сигурност да кажа, че Това е един хладен, не точно освежаващ, душ от страна на Синята коалиция, върху ентусиазма на привържаниците си.

Опашката в 12ч.

Вътре.

Опашката в 13,10ч.

ЖИВОТНИ – овце, кучета, свине и BATTERSEA power station

През 1977 г. “Pink Floyd„ издават албума „Аnimals„. На корицата на плочата, както всички знаят е снимана електро централата Батърси и там, между комините ѝ лети едно едва забелижимо бледорозово прасе.
Ето ги:



Местния фолкор разказва, че по време на няколко дневните снимките за обложкта на албума/виж видеото по долу/ надутата с хелий свиня, вързана за една връвчица, най-сетне не издържала на мъките на които е подлагана като фото модел и взела че се откъснала от въженцето и отлетяла понесена от крилата на вятъра, на майната си. „Pigs on the ving„ както се казва и в едноименното парче. Но все пак преди да отлети на там, на майната си, свинята се срещнала с един току що излетял самолет. Пилота докладвал на наземния контрол за неочакваното събитие и тутакси му било заповядано да се върне на Хитроу, където прилежно бил тестван дали не е пиян, друсан и дали не му хлопа дъската, че да му се привиждат хвъркати прасета. В крайна сметка, допълват свидетели, свинята се презимила в една ферма в графство Кент, където не причинила никакви други щети освен да подплаши безумно кротко пасящите овце, които след това фермера трябвало да събира цял ден и за което пуснал оплакване в кметството. Който познава англичаните, няма да се учуди, те обичат да се жалват за всичко. И така трябва.


Ето и Полетът на свинята!!!

Албумът „Animals” е по идея на Дж. Оруел и по-конкретно на неговата повест„Animal Farm” от 1945 г.
Повеста е една прекрасна критика на комунистическия режим, прилаган до тогава все още само в USSR, както и романа „1984„.
Макар самия Оруел да е бил с леви политически виждания и член на свободната лейбъристка партия, винаги е бил върл критик на диктатора, главорез Сталин.
Ето и резюме за тези които не са чели повеста:– Когато най–старата свиня във фермата наречена Майор, решава че скоро ще и теглят ножа, макар че току що се е върнала като победителка от местния конкурс за най-угоено и красиво прасе. Излегната и грухтяща в предсмъртната си кочина, заклева другарите си, животните във фермата /кокошки, овце, гъски, кучета, кон, свине и др./ да се разбунтуват и да се освободят от деспотизма на собственника мистър Джоунс и от експлоататорския човешки род, като цяло. Преди да бъде заклан, Майор кротко умира. Тогава се записват и някой от основните, седем, правила според които ще се живее в освободената от хората ферма.
1. Всяко същество, което ходи на два крака е враг.
2. Всеки който ходи на четири крака или има крила е другар.
...и т.н.
До последното седмо правило, което гласи, че:– Всички животни са равни.
Следва Бунт, стачка , революция и... свобода. Създава се и Орден, който посмъртно се връчва на една убита в битката за свободата, овца. Орден:– „Животно герой„!!!
После този орден се връчва за щяло и нещяло, но най-вече на тези дето слушат и не мрънкат, а само доволно блеят.
И така в новосъздадената чифликчийска демокрация, на лидерски позиции застават двете по–млади свине Сноубол и Наполеон. Както си му е реда по комунистически, от демократи, съвсем скоро се превръщат в неконтролируеми диктатори. За възпитание на младите животни се съчинява една мантра, която трябва да се повтаря по няколко пъти на ден:–„Четири крака–Да. Два крака–не„
Фермата постепенно се занемарява, лидерите се пропиват като истински свине и правят тайни запои с врага, Хората. В крайна сметка се стига до издигането на нов и по актуален лозунг:„- Всички животни са равни, но някой са по равни от другите„! Познато, нали!?
Има и още подробности, но който иска и не я е чел, нека прочете повеста, не е много Дълга , но пък е интересна.
Всъщност, Floyd с „Animals„ в Лицето или по скоро в Зурлата на летящата из небето над Лондон свиня, не са имали предвид точно Сталин или наличният в онези години комунистически диктатор Брежнев, а собственните си, английски политици и по конкретно Маргарет Тачър . А също така социалната и икономическа ситуация в страната. Сградата на Battersea power е използвана като един монументален символ на капитализма.
Батърси е била електро централа захранвана с въглища, доставяни с шлепове по Темза от Уелс и Северна Англия. Доковете още стоят. В онези години Маргарет Татчър затваря незнайно колко, но много въглищни мини и не знайно колко, но много, хиляди работници остават без работа и средства. Следват миньорски стачки и бунтове в цялата страна.
С “Animals” Floyd не са в подкрепа на работниците и профсъюзите, а в едно по-пасивно представяне на политиците като едни истински свине, за което са напълно прави, без обаче да предлагат , някаква по-конкретна алтернатива на свинщината и как да се оправим с нея. Но пък не им е това работата, те са музиканти, а не участници в „Ален Мак„ или „Златния орфей„
Battersea power station e построена през 1930г. Тя е най-голямата тухлена постройка в Европа, най–голямата облицована с тухли, имам предвид. Архитект е сър Джил Скот, който е известен и с дизайна на прочутите английски червени телефонни кабини. Централата е построена в стил арт деко, което не е толкова изненадващо за времето си решение. Централата спира работа през 1983г. От тогава до сега, освен че е обявена за част от защититеното архитектурно наследство на Англия, не е направено нищо освен да и съборят покрива, да буреняса и да се дискутира какво точно да я правят. Е най-сетне май измислиха.
Вчера в двора на централата минахме да видим удобрения проект, който обаче все още е дискусионен–снимки, макет, видео. Попълнихме въпросник, какво ни харесва и какво не ни харесва в проекта. Ето и малко актуални снимки на това което е в момента и това, което може би ще стане.



















На мен лично, ето ме там на снимката отгоре, проекта не ми харесва особенно.
Мнението ми не е на специалист архитект, но не ми пречи да го имам.
Централата остава затворена в един пръстен от жилищни и офис сгради, които скриват цялата ѝ красота и мощ когато я гледаш от разстояние. /Един от въпрсите във въпросника беше:–Мислите ли че цените на новопостроените жилища ще бъдат на поносими цени. Категорично, не, разбира се!!!/
Ако блоковете се построят по показания начин от страната на улицата, гледката към широката фасада на централата се скрива, остава открита единственно тясната фасадата от към реката. Която е красива, но някак си не е достатъчно ...представителна./подробности има в google, ако някой се интересува може да види повече/ Също така, ако някой минувач се вмъкне между блоковете и стените на централата, ще се чувства единственно като заблуден лилипуд с изкривен врат, който се опитва да види върха на някой от комините или да брои терасите на жилищата. Блоковете от страната на ЖП линиите действително не пречат, понеже и без това в момента от там и от към Battersea park/първата снимка/, към централата няма видимост. Как ще се погаждат живеещите с минаващите влакове е отделен проблем, може би въпрос на дограма.
Самата централа ще бъде бизнес, жилищен и търговски център, всичко на едно място. Това е може би една от правилните идеи, другата би била да се превърне в музей, но честно казано Лондон разполага с много музеи, а освен това Tаte modern е с подобна, доста по семпла, но все пак подобна архитектура.
Честно казано, това е една от любимите ми индустриални сгради и мисля, че всеки който я види на живо ще се влюби в нея. Поне за сега. След изпълнението на проекта, не знам...съмнявам се.
В началото на 80-те години на ХХ в. когато чух албума “Animals” , а по-късно, не знам точно кога, видях обложкта и двете ми се сториха изключително... изключителни, както музиката, така и картината. Тогава още не знаехме нищо не само за „Животните от фермата„ но и че отдавна живеем в „1984„ наблюдавани под лупа от „големия брат„ все едно сме експирементални инсекти.
Мислех си, че сградата е рисунка на някакъв гаден, авангарден затвор с бутилки бира, тип „луксозно„ по ъглите. Тинейджърски визии някакви. След време се Оказа че не е никаква рисунка, а действителна електро централа и все още с четири бирени бутилки по краищата...„export„:))