17 октомври 2009

Есенна колекция от ПОКРИВИ и КОМИНИ - Търново, Троянски манастир и Копривщица




За начало съвсем нови и „пресни„ комини от Търново


Копривщица. Малкия комин на преден план изглежда доста паянтаво, но е едно много интерсно решение.



Балканската красота и простичък дизайн на комините от Троянския манастир


Търновски Комини




От тук до края на само Копривщенски майсторлък.
Тези са ...красиви. Различни в детайлите, но в един стил.


Този е на пристройката към църквата. Забравих как се казва.
Не е ясно как не го е отвял вятъра до сега.
Дюлгерска мистерия.


Повечето от новите комини на Копривщица са в това решение

.
Малък но явно добре работи.
Равномерно одимен.

Дааа.

Тези са ми любимците.


Двойка близнаци.

Класика.

Красива си е Копривщица. Само да кажа де, не вярвам някой да го оспорва.

Тук малко извън темата.
Шушулка яхнала мотор „ИЖ„. Искаше да яхне и трактора „Беларус„ но я спрях. Не за друго, а просто не дав вид да е в движение:)


Липсва му нещо!




Още един хубавец















Ей ма на, в разчитане на картата на селото/града.













Сигурно доста хора го знаят този изглед от моста „първата пушка„.
Но все пак обърни внимание на разнообразието от комини и типичната еднаквост на четирискатните покриви.

















































Доста грозна реклама, нали? Язък за Името.




Същата двойка близнаци


Тази архитектура освен че трябва да се съхранява, трябва и да се подържа.
За щастие, Копривщица със специалния си статут не последва съдбата на Банско, за сега. Доколкото разбрах и там се опитват да построят някаква ски писта.


За финал още една архитектурна копривщенска „перла„.
Тази колекция предизвика един въпрос. Дали комините са били авторският подпис при строежа на всяка къща от българските едновремешни и не чак толкоз едновремешни дюлгери. Или са най-обикновенни или не толкова обикновенни, както се вижда, димоотводи задоволяващи желанието, капризите и мерака на клиента?!


30 септември 2009

„СТАЯ за МЕДИТАЦИЯ - MEDITATION ROOM„

Има един емблематичен за родината навес. Този навес е покрит с тенекия. От онази поцинкована тенекия с която се покриват селски кокошарници, временните тоалетни на някой строежи и свинарниците за битови нужди.
Навеса е издигнат пред единия от двата входа на сектор „Заминаващи„ на Лъскавия, Модерен, Нов, Терминал 2 на летище София. Този вход към летището, всъщност е един от изходите на страната. Като се абстрахираме/бррррее/ от присъствието на навеса поставен пред входа-изход, някой може и да си помисли, че все пак на тръгване от България, най-сетне ще попадне, може би,в поне малко европейска обстановка виждайки от далеч ЛМНТ2.
Заблуждава се естественно. Въпросният навес е направен с определена, не толкова естетическа цел. Когато падне някое парче ламарина от огромната стреха на покрива, понеже тенекиите на покривната ламперия така майсторски са направени, че переодично да падат. Та падайки, да не би случайно да обезкостят или направо да обезглавят някой пътник.
Интересно защо пред другия вход няма такъв навес! Ами няма, защото той просто е затворен. Другият вход не работи. Защото ако работи и пред него трябва да има подобен навес. Защо да се охарчват хората. Цяло летище построили, то вече се разпада, за какво да го загрозяват още повече..!!
Въпросният, широк 2,5 метра навес, който е нещо временно, паянтаво и с формата на курник, стои там вече втора или трета година и през него минават или по скоро, бавно и с мъка се промушват всички „заминаващи„ клиенти на летището. Под този навес непрекъснато има тълпа от пушачи, най-вече наши сънародници, плюс задължителните две пушещи ченгета. Те винаги са там , нали са на смяна и винаги са набутани в навалицата- да се „отъркат„ в европата, да изпросят някоя цигара или да надуват мускули пред девойките. А пък ти, докато с пъшкане се промъкваш през тълпата помъкнал куфар или два, с идеята да се добереш до въртящата врата на входа и влезеш във фоаето, се чувстваш някак виновно под неодобрително-преценяващите погледи на пушачите /аз също съм пушач/, нарушаваш им кефа демек:-„ Абе, дека е тръгнал тоя /тая/ с тия чамадани да се бута тука из хората, нема ли от де другаде да мине„!!! И все пак, когато най-после влезеш Там, във фоаето, те очаква огромна табела, която категорично заявява, че Наистина, няма лъжа и измама, НОВОТО летището е построено с пари от еди кои си еврофондове, най-вече за да:- „...се премахнат видимите граници в стандартите между различните страни членки на ЕС„. Сигурен съм, че летящите из въздуха парчета ламарина желаещи да те гилотинират, не са включени в тези стандарти и навеса с вид на цигански бидонвил и обитателите му, също не влизат в тези сметки, ама хайде холан, кво толкоз, нали така!!
Впоследствие се оказа, че не съм прав да подценявам българското желание за „изравняване на стандартите„. Сега ще стане ясно защо!!
След като минавам граничния контрол и влизам в т. н. „безмитна зона„. Правя една излишна обиколка из магазините, да мине времето. Излизам и за първи път от толкова години обикаляне по летища, забелязвам една от сините указателни табела висяща от тавана. Стрелка и стилизираните фигурки на две бели, гологлави човечета. Едното не можем да го сбъркаме, то изобразява жена, нали има нещо триъгално от кръста на долу, пола естественно- пола от тръстика или слама. Начина по който стърчи встрани дава повод за такова заключение. Другото човече обаче няма нищо, никакви дрехи. Ни пола, ни панталон, дори шапка на главата няма, стои там голо и безполово редом с жената и след като няма даже папионка или мустаци, по навик решаваме че е мъж /тук вече войнстващите и не толкова феминистки и разочарованите от мъжете жени, могат да ме потупат по рамото/. Под тези фигурки съвсем очаквано има надпис:- „Тоалетни –Тoilets“. Отдолу обаче, на същата ярко синя табела има още един съвсем НЕочакван за мен бял надпис:
„СТАЯ за МЕДИТАЦИЯ„- „MEDITATION ROOM„!!!!
Вместо точка, в края на това откровение, следва една стилизирана фигурка на ...На, не знам какво. На човек в поза на молитва. Но не в поза „лотус„, както се очаква за едно медитиращо лого, а по-скоро на човек застанал на колене...
Бях изненадан, признавам си. До сега не бях срещал указания за съществуването на подобни помещения из други летища. А може би не съм обръщал внимание- рекох си.
Религиозната загриженост на управата на летището ме... развесели и респектира.
Тръгнах в посоката указана от стрелките, намерих тоалетните, но медитейшън стаята не видях. Върнах се и попитах някакъв служител , който стоеше под същата табела, къде точно се намира тази стая. Той каза, че за първи чува за такова нещо, ама да съм питал някоя от продавачките в онзи там магазин. Попитах и се оказа, че да, ето я къде е, там отзад, обаче е заключена и ако искам да...такова там, ей сега ще извикат някой да отключи. Благодарих за готовността, но отказах, няма нужда, самолета ми след малко излита, ще „таковам там„ по-късно!!!
Зачудих се! Защо стая за медитация, а не стая за молитва. И на кой всъщност му е притрябвала такава стая!!!
Ако някой иска да медитира, той може да го прави навсякъде, наличието на специална стая или нейната липса, за него не са проблем. Дори край медитиращия човек да преминава карнавала в Рио, гей парад или пък дори да се намира сред урагана и крясъците на метъл концерт, това не би трябвало да пречи на концентрацията му.
За християнската молтва, също не се изисква специална стая или параклис, човек може да си я каже докато пътува в автобуса, самолета или докато си пие кафето, загледан през прозореца.
Мюсулманите!!! Дааа. Може би за тях е изобретена тази стая и логото подхожда. Те имат нужда да се проснат на пода, да си изуят обувките, да си постелят килимчето и да правят метани половин час.
Но защо в „стая за медитация?!!!

20 юли 2009

Ексер Филипоf

Ексер Филипоf или Едмунд–Корсаков Бъчваров, седеше пред мръсния прозорец. Отпиваше топло кафе с мляко от червена чаша с червен надпис който не се чете без лупа. Отпиваше бавно и зяпаше черния заек клекнал под люляковия храст в дъното на неподдържаната му градина. Слънцето не се отразяваше в прозорците на отсрещните къщи. Валеше дъжд, а дървената оградата която ги разделяше, къщите, беше изчезнала в гора от сочна и мокра коприва, висока колкото добре поливан канабис, царевица или коприва все пак.
–Можеше и да е по зле! – мислеше си Самуил Радомиров дъ Блайнд/ с едното око/.– Можеше да се казвам Виктор Юго Рамирес или Капитан Немо, или пък Богатир Русланов Върбанов, можеше и Ефрейтор да се казвам или пък Бригадир Разколников !!!
Остави чашата, застана пред огледалото, пристегна възела на вратовръзката, приглади назад четинестата си коса която приятно драскаше дланта и се втренчи в последната новост вьрху лицето си. Тънък, като връзка за обувка мустак. Мдаа, прав и точно над устната. Oгледа двата си полупрофила, левия не му хареса кой знае колко с добре тренираното си безличие, отново пристегна връзката, взе ключовете за колата и излезе.
Служебното волво С30 плавно зави от малката уличка с два реда тухлени къщички залепени една за друга и плавно се включи в колоната чакащи на светофара коли.
Заека под храста, казваше се Стефф, Мръсник, Кръстю, Джон, Али баба или Фафла и без това сам, продължи да гризе динената кора която получи за закуска и се чудеше дали наистина е толкова противна или да остане гладен и да чака вечерята от втръсналите му до премаляване моркови. А можеше да изкопае дупка под оградата и да хване пътя към свободата и най– близкия парк, където не знаеше, че не го чакат не толкова гладни лисици, но които все пак много щяха да му се зарадват. Навири нос към увисналите листа на люляка и задуши влажния въздух.
Трябваше ли да помисли!?

14 юли 2009

ПОЛИТИЧЕСКО - КРЕВАТНО

След като участвах в изборния позор на синята коалиция гласувайки за тях, взех че отлетях до Малпенса, едно от летищата на Милано. От там с кола под наем до Лугано. От там, обиколка на всички онези езера дето са много красиви и където никога не знаеш къде си в момента, дали в Италия или в Швейцария. Всичко зависи от това какви пари ти искат за сметката в кръчмата, евро или франка. Понякога и двете валути са в обращение и така отново оставаш в неизвестност къде точно се намираш.
Относно красотата на тези езера ще кажа, че Мен тази красота по скоро ме уморява. Тя е като онази красота, която навремето се срещаше изрисувана по таблите на селските кревати с пружини. Там се кипреха едни пейзажи с остри планински върхове поръсени с преспи сняг, а на преден план зелена котловина. В котловината тясно езеро с цвят на небе, езерото заобиколено от къщи с червени покриви и с колони, може и една къща, ама все пак с колони. В двора на къщата пасе паун с разперена по паунски опашка. Понякога пауна е по висок от планината. До пауна стърчи палма, може и две. В езерото плава лодка или лодки, с платна. Венециански гондолиер с моряшка шапка гребе, едни други в лодката, сеньори и сеньорити да речем, пият джин или шампанско, шмъркат кока и се хилят като тикви. Отсреща стръмно зеленее баир, а там църква, около нея пълзят коли. От време на време прелита хидроплан с витла и каца във водата разплискваки малки вълни. Лодката пиянски се клати.
Идилия.
Оказва се че селото с църквата се казва Чернобио.
Тук някъде е и края на таблата на леглото окантена с изрисувано червено мушкато.
Аз се напивам и три-четери дни ми е все тая, дали съм в Аскона, Беленсона, Локарно или Лугано. От време на време влизахме с пауна да се къпем ту в лаго Majore ту в лаго di Komo, а понякога въобще не се къпем. През останалото време пихме бира и пътувахме из тази красота от типа на кревата с пружината.
Но както и да е.
Въпроса ми е ЗАЩО съм разочарован от изборното безсилие на синята коалиция?
Докато успея да напиша този текст,се оказа че народното събрание вече е изкарало едно заседание.
Изчетох и иsзлушах всякакви версии на разни сини слагачи из блоговете и вайкания и възторзи и ...безсъници. Няма да цитирам имена.
Само ще кажа, че направих компромис със себе си да гласувам. Накарах, помолих и други хора да го направят и го направиха, някой чакайки 3 часа пред посолството. Съгласих се с всички увъртания на Костов в онзи сайт. Замижах пред явни лъжи.
И чак после, след изборния позор се замислих.
Умно нали? Тъкмо на време съм се замислил.
Докато се скитах из швейцароиталианските езерни пространства се сетих за един случай от времето на управлението на И. Костов
Ще дам този случай като пример, показателен защо „синята„ идея все повече разочарова. Защо умира!! Ще дам този пример понеже всички тихомълком сме готови да не му обръщаме внимание, но който е един от фундаментите на бъдещето на България.
Рядко някой вече пита и се връща на въпроса защо тогава Е.Бакърджиев вложи толкова хъс да разруши мавзолея на коминтерновския алкохолик Г. Димитров, а не вложи никакво усърдие, а пък динамит хич не вложи за да събори паметника на „съветската армия„ срещу Университета и паметника на онзи съветски войник с карабина в ръка, не помня вече каква марка беше, покачен на тепето насред Пловдив.
Защо не събори тях, а мавзолея? И каквито ще договори, национално изгодни, после да бил сключил с Русия за газта.
Когато тези чучела на руското господство паднат и бъдат изринати в депото за строителни отпадъци, тогава ще смятам че България е свободна страна.
И Тогава ще гласувам отново за човека който има достойнството да ги събори.
И нека никой не се вайка повече и да си мисли че нещо е спечелил. „Сините„ продължават да губят.

07 юни 2009

БЕЗОБРАЗНА организация на гласуването в Избирателната секция на посолството в Лондон /със снимки/

В 12ч. на обяд пристигаме пред послството. На входа, по стълбите и по тротоара на булеварда се беше натрупала тълпа от хора. Българи, чакащи да гласуват. Още толкова, колкото отвън имаше и вътре. Опашката вървеше изключително бавно. Усещането че висиш на опашка пред някое Българско данъчно управлеие, Български КАТ, община или здравна каса, насред центъра на Лондон е препълнено. Препълнено с родна реч, недоволство и ...взе че заваля дъжд. После спря.
Защо е тази опашка? Защото се оказва, че има само една, единственна „тъмна стаичка„ в която да си избереш желаната бюлетина. Оказа се че някой хора дошли по рано, вече са пуснали жалба пред посланника по повод тази нескопосана, меко казано, организация. Имаше подписка в нейна подкрепа, на подписката, не на посланника. Подписахме се . След около час дойде ред да влезем в антрето, приемната или не знам какво си помещение с мраморен под и огромна делва с фалшиви червени рози в единия ъгъл. Ех, тези български рози-от пластмаса. Там седяха членовете на избирателната секция и въпросната Единственна „тъмна стаичка„ седеше там, под формата на един друг ъгъл заграден с някакво парче плат. Със съседа по опашка поискахме обяснение от Председателя на секцията, който се разхождаше мълчаливо насам-натам из избирателното антре с размера на класна стая от родно, градско основно училище, защо има само една „тъмна стаичка„. Преди да си отвори устата, някой му звънна на моб. телефон и той... изчезна!!! На мен пък ми дойде реда. Пуснах си бюлетината номер 11. А една от членките на избирателната секция, съжалявам че забравих да я питам как се казва, ме осветли ЗАЩО било така. –Защото каза тя, ВИЕ не сте, НИЕ всички чакащи на опашката имаше предвид, ВИЕ не сте се регистрирали предварително по ИНТЕРНЕТ на сайта на посолството за изборите, че възнамерявате да гласувате. Ние от къде да знаем колко хора ще дойдат!!! Аз зяпнах. / по неофициална статистика само в Лондон живеят минимум от 60 до 80 хил. българи. Това е един областен град с размерите на Ловеч или Ямбол/. За това, продължи назидателно тя, за следващите избори да се регистрирате. Ъхъ-рекох аз.–Да видим какво ще стане. И излязох, за да не правя излишна навалица.
Беше 13.10ч. Опашката на улицата се беше умножила.
Докато чакахме, доста хора още с пристигането си, като видеха опашката се обръщаха и си тръгваха. Но също така, доста повече хора се нареждаха да чакат, да чакат не по малко от час, а по късно вече, може би два.
Извод:
1. Нескопосаната организация според мен беше умишлена. Именно за да накарат хората, като видят опашката да си тръгнат и да не гласуват. Ясно е че тези които си тръгнаха, нямаше да гласуват за Комунистите или ДПС, техния електорат е твърд и една 2 часова опашка не ги стряска. Тези които, очаквано от организаторите на Лондонската избирателна секция си тръгнаха, са потенциални гласоподаватели за смяна на настоящия режим.
2.Добрата новина е, че изборите за Евро и Национален парламент все пак са отделно, иначе при тази организация и мудност и аз щях да се откжа да гласувам.
Другата добра новина е, че тези избори като не толкова решаващи за бъдещото управление на България, се оказаха добър тест, какво НЕ трябва да се прави, относно организацията на избирателните секция, в конкретния случай, на тази в Лондон. Тук Трябва да има поне три „тъмни стаички„ и използваното помещение в сградата на посолството,спокойно може да ги поеме.
Въпрос: - Защо представителите на опозиционните партии и по-конкретно имам предвид Синята коалиция, толкова безхаберно и ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО се отнасят към сънародниците си, гласоподаватели в чужбина и не заставят, ИЗИСКВАТ от Управляващите организатори по посолствата, да осигурят нормален начин за гласуване, а не да организират 30 метрови опашки?
Мога със сигурност да кажа, че Това е един хладен, не точно освежаващ, душ от страна на Синята коалиция, върху ентусиазма на привържаниците си.
Опашката в 12ч.
Вътре.
Опашката в 13,10ч.

05 юни 2009

ЖИВОТНИ – овце, кучета, свине и BATTERSEA power station

През 1977 г. “Pink Floyd„ издават албума „Аnimals„. На корицата на плочата, както всички знаят е снимана електро централата Батърси и там, между комините ѝ лети едно едва забелижимо бледорозово прасе.
Ето ги:



Местния фолкор разказва, че по време на няколко дневните снимките за обложкта на албума/виж видеото по долу/ надутата с хелий свиня, вързана за една връвчица, най-сетне не издържала на мъките на които е подлагана като фото модел и взела че се откъснала от въженцето и отлетяла понесена от крилата на вятъра, на майната си. „Pigs on the ving„ както се казва и в едноименното парче. Но все пак преди да отлети на там, на майната си, свинята се срещнала с един току що излетял самолет. Пилота докладвал на наземния контрол за неочакваното събитие и тутакси му било заповядано да се върне на Хитроу, където прилежно бил тестван дали не е пиян, друсан и дали не му хлопа дъската, че да му се привиждат хвъркати прасета. В крайна сметка, допълват свидетели, свинята се презимила в една ферма в графство Кент, където не причинила никакви други щети освен да подплаши безумно кротко пасящите овце, които след това фермера трябвало да събира цял ден и за което пуснал оплакване в кметството. Който познава англичаните, няма да се учуди, те обичат да се жалват за всичко. И така трябва.


Ето и Полетът на свинята!!!

Албумът „Animals” е по идея на Дж. Оруел и по-конкретно на неговата повест„Animal Farm” от 1945 г.
Повеста е една прекрасна критика на комунистическия режим, прилаган до тогава все още само в USSR, както и романа „1984„.
Макар самия Оруел да е бил с леви политически виждания и член на свободната лейбъристка партия, винаги е бил върл критик на диктатора, главорез Сталин.
Ето и резюме за тези които не са чели повеста:– Когато най–старата свиня във фермата наречена Майор, решава че скоро ще и теглят ножа, макар че току що се е върнала като победителка от местния конкурс за най-угоено и красиво прасе. Излегната и грухтяща в предсмъртната си кочина, заклева другарите си, животните във фермата /кокошки, овце, гъски, кучета, кон, свине и др./ да се разбунтуват и да се освободят от деспотизма на собственника мистър Джоунс и от експлоататорския човешки род, като цяло. Преди да бъде заклан, Майор кротко умира. Тогава се записват и някой от основните, седем, правила според които ще се живее в освободената от хората ферма.
1. Всяко същество, което ходи на два крака е враг.
2. Всеки който ходи на четири крака или има крила е другар.
...и т.н.
До последното седмо правило, което гласи, че:– Всички животни са равни.
Следва Бунт, стачка , революция и... свобода. Създава се и Орден, който посмъртно се връчва на една убита в битката за свободата, овца. Орден:– „Животно герой„!!!
После този орден се връчва за щяло и нещяло, но най-вече на тези дето слушат и не мрънкат, а само доволно блеят.
И така в новосъздадената чифликчийска демокрация, на лидерски позиции застават двете по–млади свине Сноубол и Наполеон. Както си му е реда по комунистически, от демократи, съвсем скоро се превръщат в неконтролируеми диктатори. За възпитание на младите животни се съчинява една мантра, която трябва да се повтаря по няколко пъти на ден:–„Четири крака–Да. Два крака–не„
Фермата постепенно се занемарява, лидерите се пропиват като истински свине и правят тайни запои с врага, Хората. В крайна сметка се стига до издигането на нов и по актуален лозунг:„- Всички животни са равни, но някой са по равни от другите„! Познато, нали!?
Има и още подробности, но който иска и не я е чел, нека прочете повеста, не е много Дълга , но пък е интересна.
Всъщност, Floyd с „Animals„ в Лицето или по скоро в Зурлата на летящата из небето над Лондон свиня, не са имали предвид точно Сталин или наличният в онези години комунистически диктатор Брежнев, а собственните си, английски политици и по конкретно Маргарет Тачър . А също така социалната и икономическа ситуация в страната. Сградата на Battersea power е използвана като един монументален символ на капитализма.
Батърси е била електро централа захранвана с въглища, доставяни с шлепове по Темза от Уелс и Северна Англия. Доковете още стоят. В онези години Маргарет Татчър затваря незнайно колко, но много въглищни мини и не знайно колко, но много, хиляди работници остават без работа и средства. Следват миньорски стачки и бунтове в цялата страна.
С “Animals” Floyd не са в подкрепа на работниците и профсъюзите, а в едно по-пасивно представяне на политиците като едни истински свине, за което са напълно прави, без обаче да предлагат , някаква по-конкретна алтернатива на свинщината и как да се оправим с нея. Но пък не им е това работата, те са музиканти, а не участници в „Ален Мак„ или „Златния орфей„
Battersea power station e построена през 1930г. Тя е най-голямата тухлена постройка в Европа, най–голямата облицована с тухли, имам предвид. Архитект е сър Джил Скот, който е известен и с дизайна на прочутите английски червени телефонни кабини. Централата е построена в стил арт деко, което не е толкова изненадващо за времето си решение. Централата спира работа през 1983г. От тогава до сега, освен че е обявена за част от защититеното архитектурно наследство на Англия, не е направено нищо освен да и съборят покрива, да буреняса и да се дискутира какво точно да я правят. Е най-сетне май измислиха.
Вчера в двора на централата минахме да видим удобрения проект, който обаче все още е дискусионен–снимки, макет, видео. Попълнихме въпросник, какво ни харесва и какво не ни харесва в проекта. Ето и малко актуални снимки на това което е в момента и това, което може би ще стане.



















На мен лично, ето ме там на снимката отгоре, проекта не ми харесва особенно.
Мнението ми не е на специалист архитект, но не ми пречи да го имам.
Централата остава затворена в един пръстен от жилищни и офис сгради, които скриват цялата ѝ красота и мощ когато я гледаш от разстояние. /Един от въпрсите във въпросника беше:–Мислите ли че цените на новопостроените жилища ще бъдат на поносими цени. Категорично, не, разбира се!!!/
Ако блоковете се построят по показания начин от страната на улицата, гледката към широката фасада на централата се скрива, остава открита единственно тясната фасадата от към реката. Която е красива, но някак си не е достатъчно ...представителна./подробности има в google, ако някой се интересува може да види повече/ Също така, ако някой минувач се вмъкне между блоковете и стените на централата, ще се чувства единственно като заблуден лилипуд с изкривен врат, който се опитва да види върха на някой от комините или да брои терасите на жилищата. Блоковете от страната на ЖП линиите действително не пречат, понеже и без това в момента от там и от към Battersea park/първата снимка/, към централата няма видимост. Как ще се погаждат живеещите с минаващите влакове е отделен проблем, може би въпрос на дограма.
Самата централа ще бъде бизнес, жилищен и търговски център, всичко на едно място. Това е може би една от правилните идеи, другата би била да се превърне в музей, но честно казано Лондон разполага с много музеи, а освен това Tаte modern е с подобна, доста по семпла, но все пак подобна архитектура.
Честно казано, това е една от любимите ми индустриални сгради и мисля, че всеки който я види на живо ще се влюби в нея. Поне за сега. След изпълнението на проекта, не знам...съмнявам се.
В началото на 80-те години на ХХ в. когато чух албума “Animals” , а по-късно, не знам точно кога, видях обложкта и двете ми се сториха изключително... изключителни, както музиката, така и картината. Тогава още не знаехме нищо не само за „Животните от фермата„ но и че отдавна живеем в „1984„ наблюдавани под лупа от „големия брат„ все едно сме експирементални инсекти.
Мислех си, че сградата е рисунка на някакъв гаден, авангарден затвор с бутилки бира, тип „луксозно„ по ъглите. Тинейджърски визии някакви. След време се Оказа че не е никаква рисунка, а действителна електро централа и все още с четири бирени бутилки по краищата...„export„:))

17 май 2009

ПАРЛАМЕНТАРЕН БРИТАНИЗЪМ


От 10-на дни насам, из Великобритания се вихри един „хубав, гаден, свински скандал„. Парламентарен скандал. Замесени са както камарата на представтелите, така и камарата на лордовете. Депутати от двете основни политически партии, консерватори и лейбъристи. Вестници, списания, радиостанции, начело с BBC говорят за „удар върху демокрацията„ , „депутатската наглост и безсрамие„ , „порочна ли е системата„ и т.н.
За какво става въпрос?
Става въпрос за изплащането на определени суми пари, които се полагат на всеки депутат като извънредни и полагеми разходи в качеството му на народен избранник и държавен служител. Като например пари за наем или ипотека /ипотечен заем/, за тези които не са от Лондон. Разбира се, ако народния избранник докаже, че вече изплаща една ипотека за къща или апартамент, да речем в Бирмингам и втора в Лондон, защото като депутат му се налага да живее там. В този случай за част от наема или ЛИХВИТЕ по ВТОРАТА ипотека депутатите имат право да искат да им се осребрят разходите.
Имат право и на Представителни разходи!! Това е едно очевидно доста разтегливо понятие.
И Други разходи!!! И разни още разходи!!! Разходи!!!
Механизмът е следния. Депутатите представят в счетоводството на парламента, банково извлечение, фактура или касова бележка, за извършена услуга, покупка или някакво плащане. След някой друг ден получават исканите пари.
Изведнъж обаче, някой решава да провери документите по тези плащания. И...„О, ужас!!! Не ми говори„– както казваше Катерина Евро в „Оркестър без име„ по повод един изгубен куфар. Обаче се започна едно говорене, захвана се една олелия...направо „не ми говори„!!! В случая става въпрос за доста повече от изгубен куфар с разни парцали. Става въпрос за няколко, не се знае колко „изгубени„ милиона паунда. Става въпрос за този вид плащания от 2003г. насам.
В днешния брой на един вестник излезе специална притурка с имената на „тези депутати за които не би трябвало да гласувате на следващите избори„ около 75 на брой, по азбучен ред. Ще цитирам някой имена от тази притурка, не всички.
James Arbuthnot /конс/
Изплатени 450паунда за почистването на плувният му басейн. Казва, че това е било грешка и ще върне парите.
Vera Baird /лейб/
Изплатени 286 паунда за коледна елха. И Още някакви пари, не се споменава колко, за ремонт на тавана, прозорците и верендата на къщата ѝ. Казва че била в правото си да иска тези пари.
Ronnie Campbell /лейб/
Изплатени 6 000 паунда за кожен диван.
Казва че ще върне парите.
Cheryl Gillan /конс/
Изплатени пари, не се споменава колко, за кучешка храна. /не се споменава дали има куче/ Казва че ще върне парите.
Аlan & Аnn Keen /семейство, лейб/
Получавани по 40 000 паунда на година за ипотека на втори апартамент в центъра на Лондон при положение че имат собствена къща на 10 мили/16км./ от Парламента.
Казват, че тези пари са за лихвите по ипотеката на фамилното им жилище. Нямат право на тези пари. Очаква се изключване от партията, след като минат през съда.
Alan Reid /свб. демокр/
Получил 8 450,09 паунда за хотелски нощувки.
Казва че:– „Понякога е по–добре да спиш на хотел, отколкото да се прибираш в къщи„.
/ То и аз така си мисля понякога, но като нямам един парламент под ръка в ролята на златна патка и нали като е патка, е малко проста и вместо яйца, снася кралски паунди. Та тъй, спя си аз в къщи./
David Willetts /конс/
Изплатени 135,12 паунда за да плати на работник, който сменил 25 електрически крушки в дома му.
Казва че ще върне парите.
Chris Huhne /свб. демокр/
Изплатени 119 паунда за храна, плодове, зеленчуци, бисквити, мляко и др.
Казва че ще върне парите.
Barbara Follet /министър на културата, лейб/
Изплатени 25 000 паунда за охранителни инсталации на жилището ѝ в Лондон.
Случая ще се разследва.
Най-много и най- крупни са измамите или подозренията за измами, с така наречените „втори ипотеки„ както писах малко по горе и ще повторя, изплащане на лихвите за второ жилище т. е. ако вече първото жилище е изплатено, те нямат право на помощ за следващатото дори и да е в Лондон. Всички те ще бъдат разследвани и делата внесени в най-кратък срок в съда. Това заявиха Гордън Браун и председателя на консервативната партия Дейвид Камерън.
Francis Maude /конс/
Изплатени 35 000 паунда за 2 год. за ипотеката на апартамент в Лондон, който е второ жиище.
Казва че ще спре искането на пари. /тука явно става дума за погасяване не само на лихвите, но и на главницата по кредита/.
Kity Ussher /лейб/
Изплатени 20 000 паунда за ипотеката на второ жилище.
Казва:– „ Вярвам, че исканията ми са напълно законни и в рамките на правилата„ /доста хора обаче са на съвсем друго мнение/
Elliot Morley /лейб/
Изплатени 16 000 паунда за несъществуваща ипотека.
Временно изключен от партията, до изясняване на случая.
Казва:– „ Не вярвам че съм извършил някакво нарушение„
/Не вярвам някой да му повярва!!!/
Andrew George /свб. демокр/
Изплатени 847 паунда на месец за наем на студио на брега на Темза. Студиото е ползвано от дъщеря му на 21г. студентка.
Казва:–„ Че не само дъщеря му живее там, а и той също„
/Този случай изглежда като журналистеческо хвърляне на кал по неудобен противник, разчистване на сметки предполагам или недоглеждане. Понеже този депутат е представител от островите Сцили, разположени между Англия и Франция. Все пак трябва да живее някъде човека и в интерес на истината, плаща минималния възможен наем за този район/.
Staeward Jackson /конс/
Изплатени 66 000 паунда за ремонт на фамилната му къща, включително и за строителството на басейн.
Казва: – „За басейна парите ще ги върна в брой„
/басейните наистина не са евтино удоволствие, но чак пък 66 000, съмнявам се/
Sir Michael Spicer/конс/
Изплатени 106 141 паунда за покупка или ремонт, не става ясно, на селската му къща някъде в Worchestershire.
Казва:– „ Хм, че това не е ли законно!!„
/Този лорд явно продължава да живее във времето на Елизабет I/
David Heathcoat-Amory/конс/
Изплатени 2 500 паунда за 500 чувала конска тор/т.н. конски фъшкии/ за наторяване на градината му. Не отрича, че е използвал тези пари за градинарство . /Може би вирее в градината си – изкоментира shushulka докато четях на глас. Баси човека, дали не е маруля или печурка!!!/

И така, в този дух още десетки имена, всеки с различни суми и различни коментари по случая.
Един депутат от този списък казва следното:– „Да, системата е порочна и има спешна нужда от въвеждането на ясни правила„.
А известната радио журналистка Ванеса Фелдц от BBC London, ядосана се заканва:–„Нека всеки от депутатите, който иска да оспорва тези документи, да се приготви да защити достойнството си в съда„. Не се съмнявам, че ще ги докарат до там .
Това е. Скандалът продължава.
За Парламентарният Българизъм ...все още сме в очакване!

26 април 2009

London Marathon 26.04.09


Когато пристигнахме на photo shoot position към еди колко си часа подир пладне, духа на маратонците въобще не беше за окайване...Държаха се по маратонски, с усмивка, макар и напомпено дунапренена.





За Палячато с кофата за благотворителни паундчета се появява заплаха да бъде прегазен от задалата се група навързани с жълто въженце маратонци...



....за да не се изгубят предполагам. Палячото не им обърна внимание, отплесна се в приказки с някакви познати.



И да не му е истинско шкембето на този сеньор, който освен на корида е тръгнал и да потича малко, пак му отива.



Някой все пак са се поуморили!!



Други, не толкова. Може би защото са по топло облечени.



Не очаквах появата на дявола/дяволката/ посред бял ден, но ...все пак той/тя/ е навсякъде и завинаги!!!



И този кока–колен Дядо Мраз не се очакваше, особенно след Великден. Но явно е постил, доста е отънял горкия.



Ето и един от воините на „300„ в компанията на един-двама не персийци.



И Скуби–ду или неговия двойник.



Тази крава я срещнахме по пътя. Подозирам че нарочно са я затворили на терасата, за да не участва в маратона.
Да не се излага, не за друго.



И все пак някакви господа със заешки уши. Отиват им.



Естествено, полицаите не си дават много зор, затворника ще потича И вместо тях още няколко обиколки:))



Оказва се че и дърветата имат представител.





Аз също предпочитам тази форма на участие в маратона...с бира.



Хубави шофьорски уши.


Този господин не мисля че има проблеми с финансовата криза.


Изведнъж усетих липсата на Дарт Вейдър.


Но вместо него, покачен на колоната, зад гърба ни стои едноръкият адмирал Нелсън.
Твърд като... гранит.

Слънчогледов маратонец.

Още един Спартанец!
Дали пък на старта не са били наистина „300„ !?
И аз ще си гледам притиснено часовника ако някой с „ятаган„ в ръка ми диша във врата!!

Две кучета, които мълчаливо, без да лаят изпълниха малък танц в наша чест.

Без да дочакаме края и ние като повечето хора си тръгнахме.


На преден план Аз/нищо маратонско няма в мен/ , а на трета линия още едно куче, лабрадор мисля..или поне плюшената му глава.

И независимо от маратона, коня винаги може да те ритне или пък да те ухапе.
С благодарности при това./вж. табелата в дясно/
Благодарности и на Shushulka, която помогна в реализацията на този кратък фото репортаж.
Без да рита и без да хапе:))

16 март 2009

London, Chelsea- King´s road

В едно съм сигурен , че са малко градовете по света където може да се види подобна авто идилия.


Докато собственика влезе да си купи тютюн за лулата, този приятел остана сам, да го чака в колата.


Трябва да си сложим ръка на сърцето и да си признаем, че това куче изглежда по–интелигентно от 50% от българскитe шофьори. Аз лично бих му дал шофьорска книжка и без изпит:))


..и съм сигурен, че ще спира на всички пешеходни пътеки и ще спазва ограниченията на скоростта...Поне в града /така де, да не искаме повече от възможното/ Поне в града. То прекалено куче и на светеца не е драго, дето са рекли хората:))
За колата!!! Без коментар.
16.03.09