22 август 2010

The final frontier


И без това съм на музикална вълна напоследък нека продължа независимо че всеки ден вали дъжд или пък точно заради това. Като спре, вятърът докарва някакви невероятни облачни конфигурации над Темза-от буреносно кълбовидни до масиви от ураганно сиво-черни облаци които незнайно как не се разсейват, а спокойно преминават над Лондон- бавно, внушително и подобно на небесна катафалка продължават на изток без да предизвикат предполагаемия метеоролгичен апокалиспис. Отлага се за някой друг път- за по добри времена предполагам. Гледката е още по -красива когато на преден план стърчи огромната Battersea power station над която прелита мъничък, в сравнение с буреносната грамада, самолет. Облаците, кротко- като крави, препикават малко топъл дъжд върху белите ѝ комини и гордо изчезват.
Както и да е. Оказва се че след албума „Fire of the dark“ от 1992г. -информира днес BBC, Iron Maiden отново се изкачиха на върха, като изместиха Еминем от първото място в чарта за албуми на Обедининето Кралство. Ако искаш да видиш едноименото парче от Новият албум „The final frontier“ който е по идея на пост апокалиптичната новела /стана дума за апокалипсис/ на Рeймънд Бригс „Когато духа вятър“ просто кликни.






bullet the blue sky- U2, Sepoltura













13 август 2010

Ваксаджия - Shoe Shine







Мислех си че тази професия-ваксаджия, отдавна е умряла. Мъртва и погребана.Заровена в архива на глобалното обезличаване.
Е, оказва се че не е.
Има професионалисти които продължават да работят в центъра на Лондон. С ръкавици.
И си спомням какво беше да застенеш пред съндъчето на ваксаджията сутрин докато бързаш за училище под хладната сянка на зелените липи:-Ей, ама ше ме лъснеш ли щото гледай кво става- вчера играх мач и обувките ми целите ожулени пък директора .. нали знайш.
-Айде дай да видя- вика Мишо циганина седнал върху пластмасова щайга увита в парче изтъркан мукет пред хотел „Тракия“ наредил десетина проскубани четки и още толкоз кутийки с боя за обувки върху плочките на тротора:-Мишо ми викат, ама се казвам Мишлеме, щото майка ми... пък сетне баща ми -започва да нарежда дежурния репертоар той, а аз стъпвам върху дървения сандък.- Ама ти кво си правил с тез обувки бе!-поглежда ме обидено изотдолу Мишлемето-Еййй, ако аз съм ти майка и баща такъв каиш ше ти тегля дето таковаш хубайте обувки! Че са и фносни-тцъ, тцъ. Големи сте парлапановци туй българите, а пък мойте циганета боси ходят. Айде дай ше те лъсна. Кажи от коя боя искаш от скъпата или от другата. Да ги блесна ли с гланца или само боя да им туря -10ст. повече ше платиш.
-Тури една боя че закъснявам.
-А, само боя. Не може.
-Бързам.
-Бързаш, ама то с бързане не става.
Чакай бе къде фукна-дай барем ена цигара. Знам че пушиш, всички пушите ей там в парка...
Давам му една цигара „Феникс“ като се оглеждам да не ме види някой и заминавам не лъснат.
Това беше преди доста време.


05 август 2010

Хай Гейт - гробището


Highgate Cemetery Photo Отдавна се каня да напиша нещо за този квартал и най -вече за гробището. Понякога се налага да минавам от там, покрай гробището, не през него и ...тъй.
Хай Гейт се намира в северен Лондон на типичен за района хълм, възвишение, баир, а може и хил. Едно от разклоненията на „Северната“ метро линия го свързва с ценралната част на града от 50-те г. на миналия век, до тогава хорaта са изкачвали пеш или с каруци въпросният хил. Това е долна Лъжа естествено- имало е трамваи и автобуси ролс ройс обслужващи редовна линия до квартала.
Ако човек разполага с достатъчно пари да си купи къща или апартамент в Хай Гейт, които да му предоставят изглед към половината град, понеже има къщи които не предлагат подобна гледка, а гледката включва: -Парламента, катедралата „Сейнт Пол“, небостъргачите на дъ Сити и Канари уорф, Лондон ай, кулата на Бритиш телеком, Тауър бридж, отатък Темза кулата на Кристъл палас, при ясно време което не се случва често, на югоизток могат да се видят поляните на Гринуич. С повече късмет може да се мерне и Ламанша, което всъщност е малко вероятно. Та, ако човек иска да вижда през прозореца на всекидневната, спалнята или терасата всички тези монументални забелижителности все едно са в краката му, препоръчително е да разполага поне с 1 млн. паунда излишни необоротни средства. Ако случайно няма толкоз джобни, ще се наложи да ипотекира доходите на евентуалните правнуци на децата си- ако е човек като мен разбира се.
Скъпичко е в Хай Гейт

Това е част от гледката към дъ Сити през януари-за съжаление апарата ми няма опция за панорамни снимки.
Освен че има чудесен изглед към централен Лондон, кварталът е известен и с някой личности които го обитават-от време на време. Клайф Оуен, Тери Гилиъм, Боб Хоскинс, Джорж Майкъл, Пиърс Броснън, Гери Холоуей и доста други подобни
В случая ще се спрем на някой от обитателите на кварталното гробище. Те са там завинаги.
Вход 5 паунда, за деца до 7г. безплатно.
Не се майтапя. Гробището е туристически обект. Една от малкото платени забелижетелности в Лондон.

Highgate Cemetery - Karl Marx's Tomb Kарл Маркс- автор на „Kапиталът„ и „Комунистическия Манифест“. Евреин- от Германия и като всеки евреин му е намерил лесното да се оправя с капризите и сексуалните недоволства къде на махмурлука, къде на жена си, къде на мързела си. След дълго лутане из дебрите на социума, философията и Европа, най -сетне в Париж среща един балък в лицето на Фридрих Енгелс-фабрикант, който да поеме издръжкатана него и семейството му в Лондон и да го погребе в Хай Гейт.
Наскоро гледах филма „Иван Кондарев“ много добър филм на българското кино-производство 1974 г. Действито се развива през 20-те години в малко градче. В началото на филма има една сцена с диалог между А. Горчев „Кондарев„ -бъдещ професионален революционер и комунист и К. Паскалева ..забравих как се казваше персонажа ѝ. В тази сцена те са млади и може би влюбени:
Той-„ Ще ходя да следвам право в София“
Тя -„Аз не мога да дойда. Трябва да работя“.- Жената тъче китеници, кво да прави!
Той :-„Е, може и по-късно да дойдеш нали някой трябва да ме издържа докато уча“
Край на цитата.
Така че, карл маркс, иван кондарев, владимир илич, гоце първанов, сергей станишев и останалите, не само в миналото комунисти, винаги чакат някой друг да работи за да ги издържа, да им плаща сметката- това е част от сюжета на тяхната идеология. И не ми казвайте, че евреите не мислят по същия начин.
Ще спомена само Едно от еврейските правила на мислене и поведение:-„Да, аз съм богат евреин, аз съм милионер, търгувам с диаманти от цял свяt, но....- тук има едно много важно „но“- това че съм богат не означава че трябва да ми личи.“- И пътува евреинът милионер, не с бентли или ролс ройс към офиса , а с автобус номер 82 от Темпъл форчънс към центъра на Лондон -пуснал мазна брада до кръста върху омачканата риза, нахлупил широкополата черната шапка и чете малко книжле с цитати от тората на иврит цял час докато стигне в блиндирания си офис на Бонд стрийт. Когато влиза, трийсет служители се изправят на крака да го посрещнат и т.н. Но, това е друга тема наистина да не се отплесвам.
..........

File:Douglas Adams' gravestone.jpg
Дъглас Адамс- писателят известен с надписът който светва в очите на шашнатия след разрушаването на Земята от вогоните Артър Дент, когато за първи път взема в ръце „Пътеводител на галактическия стопаджия„ - надписът гласи:-DONT PANIC ....и всичките му продължения.
Към тях трябва да прибавим „Дърк Джентли-Детективска холистична агенция“ и „Дългият тъмен следобеден чай на душата“.
Неповторими произведения.
.............


Малкълм Маклърн-продуцент на „Sex Pistols“ и „New York Dolls“. Почина тази година на 8 април. Някой твърдят че именно той е „кръстникът„ на пънка. Това е катафалката с която преминава за последен път през любимият му Камдън таун по пътя към гробището на Хай Гейт.
Заедно с Вивиан Уествуд отварят първият магазин-студио за пънк и алтернативна мода с името „SEX“ на Кингс роуд в Челси през 70-те. Още си работи.
................

File:Faraday Michael grave.jpg

Това което знам за Майкъл Фарадей без да прелиствам укипедия е, че на негово име има наречена мерна единица -„фарад“. Какво измерва и за какво служи нямам представа, предполагам че е нещо свързано с електричеството. Надявам се ако има читателите на блога инженери и физици да разкажат нещо повече за този учен.
...............

В гробището е погребан и подполоковникът от КГБ/ФСБ на Русия-Александър Литвиненко. Както е известно доказано е че е облъчен с плутоний 210, след което умира. Предполага се че е убит по нареждане на президента Путин. Една от възможните причини за убийството е книгата му „Лубянската престъпна групировка“. Само месец преди смърта на Литвинеко, на 23 октомври 2006г в Москва е застреляна журналистката Анна Политковская.
Случайно съвпадение най-вероятно.
................

И няколко снимки.





Highgate Cemetery



..................


The Exterior from the car park
В тази църква- зад нея започва гробището, е погребан Самюел Тейлър Коулдриж. Автор на „Кубла кан“ и „Балада за старият моряк“. Последните 15 г. от живота си Коулдриж прекарвa в дома на доктор Джеймс Гилман в Хай Гейт -в неизвестно колко успешни опити да се лекува от опиумна зависимост. От там насетне не е написал нищо повече- за съжаление. Тези лечения се оказват доста вредни понякога.
Къщата в която е живял се намира на стотина метра в дясно от църквата-някъде имах снимка, но не мога да я намеря. Сюжетът на поемата за старият моряк се явява като част от развръзката при разгадаването на мистериозното убийство в спомената вече книга на Д. Адамс „Дърк Джентли-детективска холистична агенция“.
Освен това да не забравяме и едноименото парче на Iron Maiden от албума „Live after death“



03 август 2010

Whiskey in the Jar

Едно парче и неговите три варианта.
Rock - Thin Lizzy.
Metal - Metallica.
и Folk...може би. Ирландски - The Dubliners.








Много ми е интересно какъв ли ще бъде резултатът ако някоя родна:- камелия, роза-лина, стояна, ивана, мари-ана, гер-ГАНА, а може направо и Патладжана на българската турбо чалга- интелектуалецъ мангал Азис*, направят кавър на това парче.
Интересно наистина! Няколко гюбека, 2-3 или повече маанета, малко силикон за уплътняване на фуги в банята само че имплантиран в гъза, джуките или в мозъка - все едно, и нещо от рода на:- „...ти сещаш ли са га та срешнах край реката с праза, тогаз ти нещо ми дади и аз ощи го паза„ - биха му придали автентично национално звучене.
Естествено буркана с уиски категорично отпада от текста поради етническа неадекватност, предполага се че е педал: -Ааа, къф е тоя буркан бе батка поне туршия да имаше. Кво ми се лигави с тва уиски, мишок някъф.
Веднага на негово място се явява безбандеролна дамаджана пълна с ракия или мастика, производство на винпром „пещера“.
Да. Струва си човек да се изтегне на дивана, ако има диван разбира се и да помечтае по темата.
За съжаление, аз диван нямам.
.......