Отново се опитаха да ме убият. С вестник. Полетях към прозореца -навън, навън, бързо навън- да бягам към онова кучешко лайно което видях сутринта на двора. Блъснах се в невидима стена. Мамка им стъкла все ги забравям, изправих се бързо и запълзях по тавана. Човекът е гадно нещо, по- гадно от жабата. Не че на пипане е хлъзгав, влажен и слузест, не- характерът, генетичния код и възпитанието му са гадни. Все иска да убива-за кеф. Жабата като изплези език, преглъща и веднага те изяжда, а човекът- прасни те с вестник по главата и в пепелника с огънчето на цигарата любопитно започва да те пърли и да те обръща от всички страни сякаш си пържола. Или ти отскубне крилата и те даде на домашният паяк за вечеря или те хвърли на пода да си играе котката с теб- садист е човекът, мръсник, а не човек.
Всъщност казвам се Мухльо, щеше да ми е приятно да се запознаем, но вие читателите също сте хора, гадове и мръсници - така че не ми е приятно. Мразя хората, обаче помията и го..ната ви обичам- много, даже. Най-вкусни са хорските, хмамам, айде да не прекалявам, че ще засмърди, ама нали съм муха все пак. Та какво ли няма в тях, всичко има:- кренвирши, бира, синьо сирене, маслини, шотландско уиски, банани, тортички и пастички, пица с аншоа, киви, краставици, чушки, пилешки пържоли, шампанско:- веднъж така се напих, че заспах върху сапуна в банята, на сутринта без малко да се удавя, някаква жена влезе да се къпе, едва намерих сили да отлетя, главата ми като камбана- тежи. Въобще..голям банкет са човешките отпадъци, вакханалия и пир в двореца на парис хилтън. От къде знам за парис хилтън ли?! Охо, колко вестници съм прочел аз докато ме преследват с тях!
Вече цял месец съм жив и за това, както вече казах, всички ме наричат Мухльо т.е. Голяма-Биг муха- дълго живял, всичко знай, над много лайна е прелетял и от много е ял, от много мухобойки се отървал. Умен съм значи, късметлия и хитрец. Пък съм и красив. С една дума –Мухльо.
Няма по-стара и мъдра муха от мен в целия свят. Светът свършва след 5 къщи –ей там зад ъгъла. Отатък улицата има река, а зад реката дива гора. В гората няма нищо, само листа, паяжина и врагове-врабчета, сойки, свраки. В реката –жаби и патки. Див живот на края на света- нито канализация, нито мазни хартии, даже кучешки изпражнения няма, никаква цивилизация. Истинска джунгла, борба за живот и оцеляване. Природа било, ай да му се не види и природата-глад и естествен подбор, който оцелей. Нее, не ходя там, нали за това съм доживял да ми викат мухльо-стоя си в къщи, обикалям квартала и се завирам в ухото на кучето или в някоя захарница да поспя. Природа, чист въздух и туризъм била гората- мизерия и скука викам аз.
Веднъж се запознах с една конска муха, някъде им викат щръклица. Голяма беше- с дълги крака и огромни изпъкнали очи, пърха с ония зелени крила като въртолет-абе страхотна муха, красива като мечта. Ама проклета излезе, нали цял живот в обор живяла и като дошла в града мисли че от обора по-хубаво няма и не спира да се хвали-аз на коня под опашката това, аз с онзи там от село онова-свирки му била правила. Надува се и все претенции има, все нещо не харесва в къщата. Много светло било, миришело на гадно-на цветя мирешело. Задимено или пък Шумно било, а те хората имат гости- слушат музика, гледат телевизия, викат, пушат, пият, ама после като си легнат и оставят чашите и чиниите на масата какво ядене и пиене ще падне, не помисля тъпата...лебед. Цяла вечер не спря да мрънка, разхожда се по кухненския плот, аз се въртя около нея като муха без глава, а тя се се оплаква:-ооо каква скукаа, ооо какъв е тозии квартал, ооо каквиии са тия селяни, ооо аз да не съм някаква проста муха че да им слушам тъпотиите, аз съм толкова красивааа, аз трябва да живея в хай гейт в къщата на клайф оуен най-малко и да закусвам с ягоди и шампанско моейт в леглото, ооохх…какъв си селяндур виж си само тъпото шкембе, тези тука даже нямат жип, а се мъкнат с някаква рздрънкана тойта, ооо …-Ооомръзна ми да я слушам и отлетях върху лампата.
Някой замахна и я смачка в шепата си, хвърли я в сифона на мивката и пусна водата след нея. На ти сега мойет и клайф оуен, рекох си, дори не можах да я изчукам, а имаше ей такива големи очи….
0 коментара:
Публикуване на коментар